Цената на 1 хектар земеделска земя в България е под средното ниво за Евросъюза, но наемът на 1 хектар надхвърля средната рента за ЕС. Това показват данните на Евростат за 2024 г.
През 2024 г. един хектар обработваема земя е струвал у нас средно 8189 евро, докато за ЕС цената е била средно 15 224 евро.
В същото време наемът за обработваема земя в ЕС се оценява средно на 295 евро на хектар, докато в България е 303 евро.
През 2024 г. цената на земеделската земя у нас е нараснала с 6% спрямо предната година, почти колкото е средният ръст за целия ЕС.
Най-скъпа е обработваемата земя в Малта (201 263 евро), следвана от Нидерландия (96 608 евро) и Португалия (76 556 евро). Данните за Малта отразяват ограничената наличност на земеделска земя на острова, което натиска цената й нагоре. В Нидерландия се намира и регионът с най-скъпа земеделска земя - Флеволанд, където един хектар струва 187 109 евро.
Най-евтина през 2024 г. е била обработваемата земя в Латвия (4 825 евро за 1 хектар), Литва (5 590 евро) и Словакия (5 823 евро). В данните на Евростат за 2024 г. липсва информация за Германия и Италия.
Евростат показва и отделно цената на пасищата. В България един хектар постоянно затревена площ е 1 877 евро на хектар, което е най-ниската стойност в ЕС.
Не цялата земя е собственост на земеделския производител, който я обработва. Много собственици отдават земята си под наем като краткосрочно или дългосрочно бизнес решение. Размерът на рентите в отделните страни на ЕС също варира в широки граници.
В рамките на ЕС средната цена за наем на обработваема земя е била 295 евро на хектар през 2024 г. Наемането на един хектар обработваема земя през 2024 г. е било най-скъпо в Нидерландия (средно 941 евро), следвана от Дания (580 евро) и Гърция (509 евро). Най-ниската рента е била в Словакия (средно 69 евро), Хърватия (76 евро) и Малта (92 евро), като последната отразява наложено от правителството ограничение в Закона за земеделския лизинг за преотдаване под наем.
С 303 евро на хектар средна рента България е над средното ниво за ЕС. Впечатление прави, че у нас размерът на рентата намалява в последните три години. Например през 2022 г. средният наем на нива у нас е 313 евро на хектар, а година по-късно през 2023 г. е 312 евро.
В последните години фермери, които обработват чужда земеделска земя, периодично поставят въпроса за въвеждане на законови ограничения пред нарастването на рентите, които искат собствениците. Недоволството от повишението на цените на наемите идва най-вече от зърнопроизводителите, които се оплакват от влошените климатични условия, по-ниски добиви и повишени разходи за производство. Зърнопроизводители настояха държавата да се намеси и да сложи таван на рентите - нещо, на което собствениците на земеделски земи остро се противопоставят.
В края на 2025 г. стана ясно, че отново по настояване на Националната асоциация на зърнопроизводителите се подготвя законопроект, който да задължи собствениците да сключват дългосрочни договори за отдаване на земя под аренда. То е в противоречие с конституционните принципи за неприкосновеност на частната собственост, свободни пазарни отношения и свобода на договаряне, отговориха от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи.











