Законът, с който се удължава действието на бюджет 2025 г. и през новата 2026 г., вече е обнародван в "Държавен вестник", но продължава да поражда спорове.
Този закон може да действа не повече от три месеца и с него се урежда събирането на приходи и извършването на разходи до приемането на редовен бюджет за 2026 г. Докато е в сила всички бюджетни приходи ще се събират според действащото законодателство, а разходите може да бъдат само до размера на събраните месечни приходи. Нови заеми на държавата се позволяват единствено, ако се налага да покрива падежи по стари задължения.
До приемането на т.нар. удължителен закон вместо редовен бюджет се стигна след масови протести, довели до оставката на кабинета с премиер Росен Желязков. Гражданското недоволство бе породено от намеренията на властта да повиши данъци и осигуровки, за да може да си осигури достатъчно приходи за драстично повишение на заплатите в редица бюджетни сектори. Арогантното отношение на партиите от управляващата коалиция да прокарат в парламента непопулярните финансови мерки, още повече катализира протестите в цялата страна.
Една от спорните точки в оттегления бюджет обаче изненадващо бе вкарана в последния момент и в удължителния закон. Парадоксалното е, че тя бе предложена именно от "Продължаваме промяната-Демократична България", които оглавиха гражданските протести.
Става дума за индексиране на всички бюджетни заплати с инфлацията в края на 2025 г., въпреки ограничението на Закона за публичните финанси при липсата на редовен бюджет разходите да са на нивото от 1/12 част от съответния месец на предната година. Всички партии гласуваха единодушно повишение на бюджетните заплати, след като вече бе ясно, че се върви към нови избори.
Работодателските организации възнегодуваха и призоваха президента и омбудсмана да сезират Конституционния съд за тази разпоредба. Те посочиха, че това повишение на бюджетните заплати ще струва около 500 млн. лв. допълнителни разходи за три месечен период. Нарушен е не само Законът за публичните финанси, но и Законът за нормативните актове, алармираха работодателите. Според тях Народното събрание е действало в нарушение на конституционния принцип на върховенството на закона и правовата държава. Сериозна е тревогата и за стабилността на публичните финанси, управлението на дефицита и на държавния дълг в средносрочен и дългосрочен план.
Синдикатите побързаха да обявят като "непоследователна" и "неколегиална" позицията на работодателските организации и предупредиха за протести в средата на януари заради растящото социално напрежение. "Допреди десетина дни работодателските организации дадоха съгласие за повишение на бюджетните заплати с 10% във втория вариант на бюджета за 2026 г., но когато разбраха, че няма да има бюджет догодина, вече и 3% са им много", коментираха пред БНР от КНСБ. Според синдикатите при индексацията на бюджетните заплати от януари ще се прилага хармонизирания индекс на инфлацията, който се ползва в ЕС, който ще е под 4%, а не индексът на НСИ. Всъщност в удължителния закон за бюджета не е посочено точно коя инфлация ще се ползва.
Депутатът от ГЕРБ Делян Добрев, председател на бюджетната комисия, също намира тази разпоредба за противоречаща на Закона за публичните финанси и уязвима пред Конституционния съд.
Нещо, повече, според него индексацията на бюджетните заплати може да се окаже неприложима. "Този текст е двусмислен и не може да бъде приложен, защото едновременно се казва, че заплатите няма да бъдат увеличавани и че ще бъдат индексирани с инфлацията. Да не говорим, че ако този текст се разгледа от КС, нищо чудно да падна", каза Добрев в предаването "Панорама" по БНТ.
Неговото изявление бе преди обнародването на закона. В публикуваните днес текстове е записано, че "достигнатите размери на основните месечни заплати към 31 декември 2025 г. в бюджетните организации не могат да бъдат намалявани или увеличавани в рамките на заеманата длъжност с изключение на заетите на минимална работна заплата и еднократна индексация в размер на натрупаната към 31 декември 2025 г. годишна инфлация за всички останали".
