Проектобюджетът за 2026 г. досега трябваше да е представен от финансовото министерство и да се обсъжда вече в тристранката, за да може до края на октомври, както е по закон, да влезе в Народното събрание.
Да, ама не. Правителството и в частност Министерството на финансите сякаш нарочно бавят публикуването му, за да няма време за обществени обсъждания и най-вече критики. И най-вероятно се чудят как да оправдаят огромните разходи и дефицити, за които няма политическа воля да бъдат орязани.
Бавенето и неяснотата какво планира властта изнервя обществото, което постоянно е облъчвано от тревожни новини за висока инфлация, икономическа рецесия, проблеми с приемането на еврото...
На този фон синдикатите се вихрят с идеи за данъчни реформи и вдигане на налози и осигуровки от догодина, за да се напълни хазната, а коалиционният партньор в управлението БСП им приглася. Близки "експерти" до управляващите също подгравят публиката за евентуално вдигане на данъчната тежест.
Засега в шарената коалиция популизмът надделява и никой не повдига въпроса за необходимост от орязване на разходите, за да се затвори дупката в бюджета. Икономисти, включително и Фискалният съвет, предупреждават, че още тази година дефицитът ще стигне 5% и ако не се вземат мерки срещу пилеенето на публични средства, догодина ще стане още по-страшно.
А Бюджет 2026 ще е първият бюджет на България като член на еврозоната и ще бъде доста срамно още на прага да влезем със свръхдефицит (над 3%), който да покриваме с теглене на нови заеми или вдигане на данъците, или и двете.
„Бюджетът за 2026 година е може би по-важен от всеки един през последните пет години", предупреди тези дни и управителят на БНБ Димитър Радев. И призова управляващите за достатъчно здрав разум и политическа воля да прекъснат вредната тенденция на разхлабена фискална политика и да се фокусират върху това, което става в разходната част на бюджета.
А там е положението е повече от обезпокоително, след като тазгодишният бюджет бе определен като "най-голямото харчене в новата българска история" - с разходна част от близо 100 млрд. лв., което е почти половината от прогнозния БВП, и рекорден ръст на разходите от 26 млрд. лв. От тях 7 млрд. лв. са изтеглен дълг, който ще бъде налят в десетина държавни фирми.
Слонът в разходната част на бюджета,
който предизвиква най-много критики и недоволство в обществото и експертите, са огромните харчове за издръжката на държавния апарат и за повишението на заплатите в бюджетната сфера, зад което не стоят никакви реформи и видимо подобрение на услугата.
Най-много боде в очите скокът на заплатите в МВР – за последните четири години те са нараснали със 100%, като специално тази година скокът е с 50%. Разходите за издръжка на силовото ведомство достигат рекордните 4 млрд. лв., като 90% от тях са за заплати. Страшното е, че този ръст ще се мултиплицира всяка следваща година, защото възнагражденията на заетите в МВР са обвързани с ръста на средната работна заплата в страната.
Същото е положението и със заплатите в системата на отбраната и в по-малки силови структури като ДАНС, ДАТО, НСИ, антикорупционната комисия.
Заплатите на военните тази година бяха повишени с 30%, а премиерът Росен Желязков обеща ново повишение с 10% до края на годината. Следващите години повишението също е гарантирано.
В ДАНС, ДАТО, НСО заплатите тази година скочиха с впечатляващите до 70% и ще продължат да растат и догодина, защото също са обвързани със средната заплата.
Учителите очакват нови 5% ръст на възнагражденията догодина до обещаното ниво от 125% от средна заплата за страната и заплашват с протести, ако бъдат замразени.
В съдебната система пък възнагражденията са вързани с ръста на средната заплата в бюджетната сфера. Тази година магистратите и служителите от специализираната администрация получиха между 16 и 20% увеличение, а за догодина са поискали 18%.
Политиците сами се вкараха
в капана на растящите разходи за бюджетни заплати,
като ги обвързаха със средната брутна за страната, въпреки предупрежденията на икономисти и финансисти за опасността от подобно действие.
Грешната стъпка бе направена преди три години първо с автоматичното определяне на минималната работна заплата като 50% от средната за страната. Това доведе до значителни двуцифрени скокове на най-ниското възнаграждение за най-ниско квалифицирания труд, което по никакъв начин не бе оправдано от скромния икономически растеж и сравнително ниската производителност на труда като цяло.
Нещо повече, с всяка изминала година повишената минимална заплата и растящите възнаграждения в бюджетната сфера имат все по-голям принос за увеличението на средната заплата в страната. Т.е. те дърпат средната заплата нагоре, а тя от своя страна води до нови увеличения на минималната заплата и възнагражденията в бюджетната сфера, докато частният сектор изостава.
Така тази години НСИ отчете по-високи средни възнаграждения в публичния сектор, отколкото в частния. През второто тримесечие на 2025 г. спрямо същия период на 2024 г. средната месечна работна заплата в обществения сектор нараства с 13.8% до 2710 лв., а в частния сектор - с 11.4% до 2526 лв.
Работодателските организации, подкрепяни и от икономисти и финансисти, все по-бурно възроптават срещу тази политика и предупреждават, че ако тя не бъде коригирана сега, щетите за политическата класа в бъдеще ще са много по-големи. България се отдалечава от модела на пазарна икономика, защото икономическият растеж не идва от частния сектор, а от потреблението на хората с растящи държавни заплати.
Управителят на БНБ Димитър Радев също предупреди, че ако оставим тези проблеми да ескалират, неминуемо ще се озовем в румънския сценарий – вдигане на данъци и осигуровки и замразяване на заплати и пенсии, за да се свие растящия бюджетен дефицит. В тази ситуация - заради харчове далеч над възможностите на икономиката си – се озова и Гърция преди години.
В навечерието на подготовката на Бюджет 2026 Фискалният съвет, създаден да следи публичните финанси и да съветва управляващите, ако кривнат от разумното им управление, подобно на работодателските организации, призова управляващите да премахнат от законодателството автоматичните формули за ръст на заплатите в бюджетната сфера.
„Ако те се запазят, догодина още повече ще се разтвори ножицата между средната заплата в частния сектор и тази в публичния“, обяви Любомир Дацов. Очакванията за догодина заплатите в частния сектор да се увеличат с не повече от 5-6%, докато тези в публичния сектор заради автоматичните формули - с 10-12%.
Диспропорции, които водят до социално напрежение
Диспропорциите в заплащането на работещите, които разчитат на заплати от държавния бюджет, и работещите в частния сектор, вече водят и до социално напрежение.
Прекалената щедрост на държавата с главно Д към определени бюджетни сфери е меко казано несправедливо спрямо работещите в частния сектор, в реалната икономика, които на практика създават брутния вътрешен продукт на страната и изкарват тези заплати.
Още повече, че държавните служители, включително полицаи, военни, съдебна система, не плащат лични осигуровки, т.е. нетните им доходи са намалени единствено с 10% данък.
Бизнесът е задължен да вдига минималните и близките до тях заплати всяка година дори да няма ръстове на приходи и печалби. За 2026 г. например минималната заплата се увеличава с поредни двуцифрови проценти (12,6%) до 1213 лв. Такова месечно възнаграждение вече ще получават 600 000 заети – близо 1/4 от заетите в страната. Тези административно наложени от държавата ръстове силно изкривяват пазара на труда, защото все повече работещи хора с квалификация се доближават до най-неквалифицираните и най-ниско платените, поради невъзможност на много работодатели да вдигат възнагражденията им. Иначе ще фалират.
В държавния сектор обаче няма фалити. Системата на МВР, нито която и да е друга бюджетна система, не може да фалира, колкото и да се увеличават разходите й за издръжка, а да няма пари в бюджета за това. Просто правителството ще реши този проблем с нови дългове за сметка на всички данъкоплатци. Дори и държавните и общинските предприятия не фалират – справка „Топлофикация София“, която вече 13 години работи на загуба и е натрупала 2 млрд. лв. дълг, но бива периодично подпомагана от държавата, т.е. пак от всички данъкоплатци.
Щедростта на управляващите към бюджетната сфера води и до бягство на работна ръка с по-добро образование от частния сектор и увеличение на наплива за чиновническа служба.
Така въпреки че населението на страната през последните 10 години се е стопило със 764 838 души, или с 10%, щатните бройки в държавната администрация нарастват. През 2024 г. те са 145 802, което е с 2300 повече от предната година. В тази бройка не са включени МВР и МО, тъй като данните за тях са поверителни. Иначе общо в страната работещите от т.нар. публична сфера, т.е. тези, чиито заплати се плащат от държавния бюджет, са близо 650 хиляди.
Политиците, особено левите, но и тези, които са позиционирани в центъра, оправдават политиката на административно повишение на бюджетните заплати като целенасочен натиск върху бизнеса той също да вдига възнагражденията, за да излезем от срамната класация на най-беден член не само на еврозоната, но и на ЕС, с най-ниска минимална заплата.
Истината обаче е, че политическата класа по този начин си купува електорат – привилегировани бюджетни служители, които да гласуват за партията, с чиято протекция са влезли в системата. Затова и нито една политическа сила, която идва на власт, не смее да се заеме с административна реформа и да прочисти ведомствата, обрасли с нищонеправещи и дублиращи функциите си чиновници. Но затова пък при всяко идване на ново управление започва повсеместна подмяна с верни хора по ведомствата.
