За 10 години населението на България се е стопило със 764 838 души, или 10%. Би било естествено държавната администрация да следва тези процеси, но тя върви наобратно - за същите тези 10 години се е увеличила с 4157 души, или 4%. В програмата за управление на България до 2029 г. думата "администрация" се споменава десет пъти, но нито веднъж във връзка с преструктуриране и реформа. Нещо повече - в последните години бе извършена истинска революция в електронните административни услуги, но нито едното гише, нито тоталната липса на гише се претворяват в по-малко чиновници.
Административният апарат на министерствата, агенциите, областните управи и общините, с други думи, се превръща в
неотменима тежест със съмнителни ползи за самото население.
Или както написа тези дни една ходеща по административните мъки предприемачка, която се опитва да внесе индийци за работа: "Готини момчета пристигнаха, но много администрация, много нещо. Тази бумащина, кисели лелки зад гишетата, едната иска едно, другата друго и накрая ще си платя глобата и ще си ги изпратя обратно".
С администрацията ГЕРБ обича да държи в шах цели области, а който дръзне да не е с ГЕРБ, бива наказван. Справка - транспортният рекет над софиянци. Така че няма причина да се очаква, че правителството на Росен Желязков ще тръгне да се лишава от жива сила и твърд електорат. Затова целокупно нашите чиновници все повече изглеждат недосегаеми, своенравни и все така далечни на гражданите, за които уж работят. Те не просто не се променят количествено, но не помръдват и качествено, а пороците в системата са добре гледани и, доколкото ежегодните доклади за състоянието на администрацията рисуват реалистична картина, неподлежащи на възпитание.
И през 2024 г. в администрацията няма намаление, а щатното разписание даже се увеличава с малко, показва публикуваният наскоро доклад за нейното състояние през изминалата година. Едва 1/3 от назначенията стават след конкурс, двойно повече са вътрешните размествания на принципа -
веднъж чиновник, цял живот чиновник.
Все така, напук на оплакванията за кисели лелки, атестацията не работи, защото огромната част от чиновниците са оценени с отличен (6) в изпълнението на задълженията си - не от нас, потърпевшите, а от началството, което пази собствения си гръб. Порочната практика да се наемат външни адвокати за водене на дела превзема нови структури и бележи нов рекорд по платени хонорари. Трудно е за вярване, но полетът на административната фантазия е родил още четири нови консултативни съвета, един от друг по-отвлечени в своето предназначение.
Към 31 декември основната щатна численост на 588 административни структури, отчели се за доклада, е 145 802 бройки. Година по-рано щатните бройки бяха 143 502 при отчетени 587 административни структури. Незаетите щатни бройки са 13 410, като незаети за повече от шест месеца са 5415 позиции. Към 31 декември 2023 г. незаети бяха 12 007 позиции. Реално заетите служители са 132 836 души при 131 950 към 31 декември 2023 г., но тук не влизат МВР и МО, тъй като данните за тях са поверителни.
При назначенията на държавни служители конкурсите са задължителни, но всъщност едва 1/3 минават такава процедура (34%). 45% използват възможностите за преназначаване на друга или на по-висока длъжност. Интересът към конкурсите иначе е голям - 22 571 души са се състезавали за 6170 позиции, но напливът за някои звена е много внушителен. В групата агенции, където са и агенция "Митници", АПИ, Агенцията за ядрено регулиране и пр.,
за 1130 места са се явили 6428 души
При изпълнителните агенции са обявени 606 позиции, за които са се борили 3614 души. При структури като ЦИК, СЕМ, КЕВР, КЗК, които се отчитат пред Народното събрание, миналата година са обявени 334 свободни места, и за тях са се явили на конкурс 2692 кандидати.
Щатната численост се увеличава, въпреки че всъщност миналата година има цяла една закрита административна структура - Институтът за анализи и прогнози към министъра на финансите. Слабост на нашата администрация си остават консултативните съвети за щяло и нещяло, които често съществуват без никой да разбере какво правят. Към м.г. към администрацията
съществуват 82 консултативни съвета, от тях - 46 към Министерския съвет.
Създадени са четири нови съвета с почти непроницаем смисъл - за кръгова икономика, съвет към Националния координационен механизъм по правата на човека, за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, свързани със сигурността или обществения ред и за координация на политиките за българите извън България. На този фон закритите консултативни структури са само две, при това поне на пръв прочит изглеждат по-смислени от новите - съвет по прилагане на актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система и съвет по въпроси, свързани със защитата на България по международни арбитражни дела.
Въпреки че армията от чиновници не се смалява, над половината административни структури продължават да
наемат и външни консултанти
за процесуално представителство. Инфлацията при тези договори е световен шампион - общата им стойност се е увеличила с 51,34% и през 2024 г. външните юристи са ни стрували 23,776 млн. лв. Тези разходи не тръгват от ниска база - през 2023 г. също имаше увеличение с близо 60% на разходите, т.е. за две години външните адвокати са поскъпнали повече от два пъти (през 2022 г. са ни стрували под 10 млн. лв.). С най-голяма стойност на сключените договори за процесуално представителство са Столична община – 8 447 018 лв., Държавен фонд „Земеделие“ – 1 905 151 лв., администрация на Министерския съвет – 1 414 657 лв., БАБХ – 911 073 лв., общинска администрация Габрово – 879 098.40 лв., Министерството на културата – 512 207 лв. и др.
От и срещу администрацията текущо се водят 38 648 дела,
показват данните в доклада. Висящи са 34 199 дела. По най-много висящи дела страна са МВР – 7735 бр., Агенция за социално подпомагане – 3290 бр., Агенция „Пътна инфраструктура“ – 2675 бр. и НАП – 1990 бр. От териториалните администрации най-много дела има от и срещу Столична община – 1989 бр. Можем да се досетим какво прави социалното подпомагане в тази класация - години наред агенцията отказва да спазва закона и принуждава украинците със статут на временна закрила у нас да водят дела за отпускане на помощи.
През 2024 г. поне може да се каже, че спечелените дела са повече и с по-голям материален интерес от загубените - 412,6 млн. лв. срещу 282,2 млн. лв. На плюс са и външните адвокати - те са спечелили дела за 117,766 млн. лв., а са загубили дела за 9,246 млн. лв. Агенция "Митници" обаче е спечелила дела за 65,77 млн. лв., а е изгубила дела за 90,479 млн. лв. На най-голяма стойност са загубените 10 дела от Столична община с общ материален интерес от 3 443 777 лв. и община Марица с две дела с общ материален интерес 900 000 лв.
На хартия в администрацията има десетки инструменти за усъвършенстване, оптимизация, обучение на служителите, атестация, има стандарти, задължения и пр. На практика обаче много от тях се прилагат формално, а понякога коментарите са направо комични. Две столични администрации например - на Връбница и Подуяне, не могат да прилагат стандарта за време за изчакване на обслужване поради "различията в естеството на услугите". Регионалната дирекция по горите – Смолян пък смята, че няма необходимост да прилага стандарта за срок за отговор на отправени запитвания от общ характер. Обслужване на английски предлагат едва 63,65% от администрациите, като сред оправданията на останалите е, че имат единични клиенти, които не говорят български. Само 73% имат система за най-често срещани въпроси и отговори, като фонд "Земеделие", РУО-Стара Загора и общински администрации от ранга на Копривщица и Рудозев обясняват, че за тях стандартът не бил необходим и приложим. Други твърдят, че дейността им била твърде разнородна да се побере в такава рубрика. Стандартът за идентификация на служителите при телефонен разговор също се сблъсква със странен отпор - община Минерални бани, Хасково
отказва да го въведе от етични съображения
РЗИ-тата във Враца, Плевен и Пловдив пък се страхуват да осигурят безплатна интернет връзка, защото външните лица щели да застрашат сигурността на информацията.
Въпреки че от тези оправдания се вижда, че някои администрации все още се намират в много древна ера, обективно електронните услуги отбелязаха голям успех в последните две години. Квантовият скок обаче беше през 2023 г., а миналата година няма съществен напредък. Предоставени са 1 222 483 996 електронни услуги, което е нарастване с 0.33% спрямо 2023 г. Все още най-употребяваното средство за идентификация е квалифицираният електронен подпис - 533 администрации. С ПИК/ПИН работят 162 администрации, с потребителско име и парола - 108 администрации. 587 администрации приемат, обработват и изпращат електронно подписани документи.
Голямата разлика е, че миналата година започна връчването и плащането на електронни фишове онлайн и значително се увеличават потребителите, които ползват системата за електронно плащане. През 2024 година са платени 237 038 броя електронни фишове на стойност 17,4 млн. лв., а 57 305 потребители са платили 432 190 броя местни данъци и такси на стойност 14,058 млн. лв. За сравнение, платените данъци и такси през 2023 г. бяха 9544 броя на стойност 171 466 лв. За съжаление, в нито един момент дигитализацията не се коментира и като възможност за намаляване на административния апарат.
На целия този фон, българската администрация е
администрация от отличници
По закон служителите следва да преминават годишни оценки от своите преки ръководители. Обективните критерии са налице, но година след година авторите на доклада за администрацията копи/пействат в него констатацията, че има девалвация на оценките по чисто субективни причини. Така 9167 служители са получили оценка "изключително изпълнение", 39 308 - "изпълнението надвишава изискванията", 21 402 - "изпълнението напълно отговаря на изискванията" и едва 772 оценки са в по-минорна гама - 705 от тях са "изпълнението отговаря не напълно на изискванията", а 67 са оценени с "неприемливо изпълнение".
