Държавната пенсия от НОИ да е базова и за всички, които отговарят на определени условия, а тежестта на пенсията от частните фондове да се увеличи. Това са някои от идеите за излизане от сегашното критично положение, коментирани на форум "За пенсионната система - с поглед напред", организиран от Българското актюерско дружество. Експертите единодушно критикуваха бланкетното увеличение на осигуровки, политическото вмешателство в системата и натоварването й със социални функции. По ирония на съдбата, по същото време на други форуми започнаха да излизат и първите новини за бюджет 2026, които за поредна година правят всякакви дебати за реформа безсмислени.
Тристълбовият модел на нашата система - държавен стълб, задължително допълнително осигуряване и доброволно, трябваше да осигури 75% заместване на доходите след пенсиониране (40%+20%+15%), но останахме далеч от тази цел, припомни Татяна Битунска, председател на актюерското дружество. Вместо това, както посочи по-късно икономистът Лъчезар Богданов от ИПИ, сме на опашката в ЕС по заместване на трудовия доход, като той е под 50% от този на 55-64-годишните. В същото време вървим към момента, в който осигурителните плащания за един човек ще се плащат от един работещ, коментира Битунска.
Идеите за стабилизация на системата, която сега едновременно тежи с все по-големи дефицити на бюджета и не успява да извади възрастните от бедността, единодушно се фокусират върху по-силни капиталови стълбове и по-гъвкави възможности за инвестиране на средствата, които вече са близо 29 млрд. лв. Сега е очевидно, че първият стълб не може да се справи с бедността в надпреднала възраст, коментираха редица експерти. За пример бяха посочени системите на Великобритания и Нидерландия, където държавният пенсионен стълб има само социална роля, като дава фиксирана пенсия за всички с необходимия стаж и възраст. Докато у нас основната пенсия е държавната, то в Нидерландия работодателските пенсионни схеми (вторият стълб) дават 3,5-4 пъти повече от държавния фонд, посочи Татяна Битунска.
За засилване ролята на втория и третия стълб експертите смятат, че вноската трябва да се увеличи от 5 до най-малко 10%, като в случая не се говори за нова осигурителна тежест, а за преразпределяне на сегашната вноска. То бе замислено с плавни стъпки при първата пенсионна реформа, но впоследствие бе зарязано заради проблемите в държавния фонд. Препоръчва се още доброволното осигуряване (третият стълб) да обхване поне 50% от работещите, а за жените да се въведат по-високи вноски, защото живеят по-дълго и черпят права за по-продължителни периоди от мъжете.
Вместо по-високи осигуровки - икономически растеж и по-малко администрация
Увеличението на осигурителната тежест единодушно беше критикувано като неефективно. За да решим проблемите на първия стълб, вноската трябва да се увеличи с 21 процентни пункта, а това няма как да стане, припомни Лъчезар Богданов от ИПИ. Изчисления на ИПИ показват, че при увеличение с 3 процентни пункта ще има значителен спад на разполагаемия доход на работещите - над 200 лв. средно, като ударът върху бедните ще е по-силен, каза Богданов. В същото време ефектът върху дефицита в пенсионния фонд ще е малък - под една десета.
Богданов очерта съвсем други решения за системата. Фокусът трябва да се измести към инвестиции и икономически растеж, който да е по-бърз от доходите, смята той. За "вечната" сива икономика икономистът даде пример с няколкостотин зъболекари, които се осигуряват върху минималната заплата, а пред тях стоят автомобили за 100 000 евро. Богданов също се обяви за преместване на тежестта към частните пенсионни фондове и за отказ от провеждане на социална политика през пенсиите. За необходимостта от удължаване на трудовия живот пък отбеляза, че то така или иначе вече се случва.
83 работещи пълнят бюджета, а 100 го харчат, коментира Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал. Това е съотношението на нетните донори към нетните реципиенти в консолидирания бюджет по данни за първото тримесечие, като наред със съотношението между работещи и пенсионери тук към реципиентите влиза и бюджетният сектор. Велев направи сравнение с дела на заетите в бюджетния сектор у нас спрямо средното за Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, като посочи, че трябва да я намалим най-малко с една четвърт, за да постигнем това средно ниво. У нас бюджетният сектор е от 653 000 работещи, което е 22,4% от работещите при 18% за ОИСР.
Мултифондовете
На форума представители на Комисията за финансов надзор отново представиха идеите за въвеждане на мултифондова система във втория и третия стълб, с която доходността на частните фондове би се подобрила. В рамките на тази реформа универсалните фондове ще трябва да формират три портфейла с три рискови профила на инвестиране - динамичен (до 90% от инвестициите във финансови инструменти с променлив доход), балансиран (до 55%) и консервативен (до 25%). За доброволните фондове (третия стълб) предложението е да се даде възможност дружествата да формират толкова портфейли, колкото има интерес от страна на техните клиенти, като ще има един задължителен балансиран подфонд с до 55% инвестиции във финансови инструменти с променлив доход. Целта тук е доброволното осигуряване да се развие като алтернатива за спестяване, обясни директорът на дирекция "Регулационни режими" в КФН Милена Иванова.
Проблем пред тази система ще бъде ниската финансова грамотност и липсата на заинтересованост у голяма част от осигурените. Известно е, че над 80% от тях в момента не избират сами къде да се осигуряват за втора пенсия, а разпределението им се прави служебно. Затова при въвеждането на мултифондовата система ще бъде предвидена и опция по подразбиране за инвестициите, обясниха от КФН. Въпреки че това е поредно представяне на идеите, по които е обявено и съгласието на МТСП и МФ, то законопроектът все още не е публикуван за обществено обсъждане.
Представителите на комисията направиха и други препоръки, като преразглеждане на данъчните облекчения за допълнителното осигуряване, които не са актуализирани повече от 20 г. и разширяване на каталога от инвестиционни инструменти, за да се включат и такива с по-високи рискове и по-висока доходност.
Както "Сега" е писал, тази голяма реформа в частните фондове ще доведе и до намаляване на таксите и удръжките, като тук предложението е да се въведат два компонента - фиксирана част, която да е процент върху управляваните активи, и променлива - процент от постигнатата доходност.
