Наполовина ще бъдат намалени таксите на частните пенсионни компании, в които се осигуряват за втора пенсия родените след 1959 г. българи. Това съобщи зам.-председателят на Комисията за финансов надзор Диана Йорданова на дискусия за промени в пенсионния модел в България, организирана от Българската CFA асоциация.
"Много пъти сме коментирали, че таксите са високи, което намалява натрупаните средства в партидите на лицата", коментира Йорданова. Тя обяви, че индустрията е узряла и с пенсионноосигурителните дружества е постигнато съгласие, че е "време да намалим значително таксите". Зам.-председателят на КФН обяви, че сегашният им размер ще бъде намален наполовина.
Намалението ще бъде постигнато при въвеждането на нови правила за инвестиране на средствата във втория стълб чрез т.нар. мултифондове. Промените ще бъдат част от подготвяния законопроект за въвеждане на мултифондове у нас, с които за пръв път ще стане възможно човек да избере по-рисково инвестиране на натрупванията му в частните пенсионни фондове. За тази промяна се говори от много години и най-после законопроектът би следвало да е на финалната права преди публикуване за обществено обсъждане. "Очаква се реално удвояване на бъдещите пенсии, затова всяко забавяне е забавяне в повишаването на доходите на бъдещите пенсионери", коментира по повод мултифондовете Евелина Милтенова, председател на УС на Асоциацията на пенсионноосигурителните дружества.
Мултифондовата система означава спестяванията за втора пенсия да се разпределят в три подфонда с различна степен на риск на инвестициите според възрастта на осигурените. С най-дълъг хоризонт, най-висок риск и съответно най-висока доходност ще е т.нар. динамичен подфонд, който ще е насочен към младите, които сега започват трудовата си кариера. След това, на средна възраст, осигурените ще преминават в балансиран подфонд, в който парите ще се инвестират при по-умерен риск, а накрая ще бъдат отделяни в консервативен фонд за съхраняване на натрупаното преди пенсиониране. В динамичния подфонд до 90% от инвестициите ще може да бъдат вложени във финансови инструменти с променлив доход. В балансирания делът на тези инвестиции ще е до 55%, а в консервативния - до 25%.
С въвеждането на мултифондовете ще се въведе и нова структура на таксите за управление на средствата - те няма да са стационарни, а ще бъдат от два компонента. Фиксираната част ще е процент върху управляваните нетни активи, а променливата - процент от постигнатия доход. Сега пенсионноосигурителните дружества събират два вида такси за управление на пенсионните фондове. От всяка осигурителна вноска се прави удръжка в размер на 3,75%, като преди 2019 г. таксите бяха даже по-високи. Допълнително се събира и инвестиционна такса, изчислена върху стойността на нетните активи на фонда, в зависимост от периода, през който те са били управлявани от дружеството, като от 2019 г. тази такса е до 0,75% годишно.
10-те пенсионноосигурителни дружества вече управляват над 27 млрд. лв., показват последните данни на КФН към 31 март. В техните фондове са осигурени 5 120 130 души. Ако в нашите пенсионни фондове средната доходност за периода 2017-2023 г. е 2,3%, то в страни с успешни мултифондови пенсионни системи тя достига 6,5% в Полша, 6,3% в Румъния, 4,5% в Литва и пр. (Румъния и Полша обаче имат мултифондове само в третия стълб, който е за доброволно осигуряване). 59,15% от инвестиционния портфейл на фондовете към 31 март е в дългови ценни книжа, 16,36% е в акции, права и варанти, 15,57% е в колективни инвестиционни схеми и алтернативни инвестиционни фондове, показват данни на КФН, представени на дискусията.
Прехвърлянето от втория стълб към осигуряване само в първия е малък дял, стана ясно от изнесена на форума статистика. През 2024 г. приходите от осигурителни вноски на хора, които са променили осигуряването си от частен универсален фонд в НОИ, са 0,9% от общите приходи от осигуровки - 120 млн. лв. за сметка на 13 млрд. лв. общи приходи. На базата на тези 120 млн. лв. от осигуровки обаче държавното обществено осигуряване е изплатило 300 млн. лв. в пенсии.
По отношение на първия стълб на системата - държавното обществено осигуряване, което също е изправено пред нова пенсионна реформа (работна група трябва в шестмесечен срок да предложи пътна карта за нея), експертите почти единодушно критикуват натрупаните от различни политически вмешателства дефекти - твърде големите възможности за ранно пенсиониране, твърде големия дял на получаващите една и съща минимална пенсия, многото социални плащания, маскирани като пенсии. В унисон се критикува странното решение отпреди три години ковид добавката от 60 лв. да се включи в размера на пенсията не само за вече пенсионираните, но и за всички бъдещи пенсионери. Имаше различни коментари за възрастта за пенсиониране, като финансисти попитаха защо тя не се увеличи до 70 г. и критикуваха, че единственото ясно нещо от предстоящите промени са уверенията на управляващите, че възрастта няма да се пипа. По отношение на самия пенсионен модел обаче всички бяха на мнение, че той няма нужда от промяна.
За 26 г. дефицитът в НОИ е 103,2 млрд. лв. Само за последните 6 г. бюджетът е покрил 50 млрд. лв. недостиг в държавното обществено осигуряване. Сега си представете какви магистрали можехме да построим с 50 млрд. за тези години, коментира Николай Василев, организатор на форума. Той представи любопитно сравнение дали увеличението на пенсии печели избори, което опровергаваше това разпространено схващане. Василев критикува, че разходите за пенсии растат безконтролно и изтъкна, че вместо непрекъснато да увеличаваме дела на пенсиите от БВП, трябва да започнем да увеличаваме БВП, за да има по-високи пенсии. "По-добре да сме на задната седалка на свръхзвуков самолет, отколкото на първата на спрял самолет", образно коментира той. Според него, "сега само раздаваме пенсии и нищо друго не се случва в държавата".
