Може ли по математика да забъркаш дюнери, корупция и бедните деца в Африка и накрая учениците не само да научат заложеното по предмета, но и да станат по-съпричастни? Явно може, ако става дума за учителя Георги Стоев, за който, както изглежда, няма невъзможни неща. Със своя подход и отдаденост той успява да увлече цялото училище, в което преподава - средно училище "Л. Каравелов" в Пловдив, а работата му - както на него, така и на десетките учители, ученици и външни експерти - по проекта "Следвоенно възстановяване на Газа" спечели преди броени дни голямата награда на публиката в тазгодишното 4-то издание на форума "Добрите практики на фокус", организирана от фондация "Заедно в час" и образователния сайт prepodavame.bg.
Математиката, дюнерите и корупцията
Като учител по математика Георги Стоев решава да погледне на предмета си като на глобална компетентност - този термин той разбира като "овластяването на децата с инструменти чрез предметно знание да решават проблеми и да се развиват като личности". Изхождайки от държавните образователни стандарти, той стъпва върху глобалните цели на ООН, като избира няколко от тях, върху които да се фокусира - като край на глада, добро здраве, качествено образование иновации и инфраструктура и др. Води го и интересът му към архитектурата, каквато специалност е завършил и която вплита в проектите, с които ангажира учениците си - повечето, изпълнени в рамките на редовните учебни часове.
5-класниците например, учещи по география за Африка, са ангажирани в проект за създаване и проектиране на бежански лагер за деца и семейства там. Децата работят индивидуално близо година, изследвайки изоставено родопско село. Правят и архитектурно заснемане, използвайки знанията си по математика, като покрай всичко, което научават, усвояват и важни социално-емоционални умения - лична отговорност, планиране, концентрация, ефективна комуникация, и не на последно място - нагласа за мир, за съзидание, за това, че могат да разрешават последствията от конфликти.
Учениците от 8. клас са работили по проект, свързан с хранителната сигурност, използвайки знанията си за положението на окръжност. Запознавайки се с термина "хранителна пустиня" - като зона, в която няма магазини и места за храна, вкл. дюнери, младежите е трябвало да изследват къде в Пловдив би било най-удобно да се изградят нови дюнерджийници, използвайки google maps и още куп други дигитални технологии. "По време на проекта се изграждат умения за сътрудничество, задължително е нужна екипна работа, сам човек не може да се справи. А най-важното социално-емоционално умение, което развиват, е емпатията", казва Стоев. По думите му учениците са разглеждали темата и в глобален характер (за ивицата Газа), замисляйки се за хората, които живеят трудно, за хуманитарните кризи, за хранителните пустини в територии с военни конфликти, изследвайки подходящи земи и места за храна. Върху реконструкция и възстановяване на разрушена градска територия - болница, училище и др., са работили учениците от 9. клас. За целта са използвали геогебра - безплатен софтуер за преподаване на математика и природни науки, изчислявайки пощ на разрушена територия и използващи специални формули. Възпитаниците му са правили и реконструкция на университет, използвайки възможностите на триизмерния софтуер, 3D изображението на университет и изобразителното изкуство, научавайки на практика как математиката може да бъде прилагана в живота.
6-класниците пък са работили върху международния индекс за свобода от корупция, използвайки знанията си по обратна пропорционалност. "Това се случва за 1 час, прави се контролно, в което учениците сравняват нивата на корупция е Европа и Близкия изток. Тук е важна функционалната грамотност, задачата е по формата на PISA, освен това се борави и с допълнителна информация на английски език. "На втората година го направихме без оценка, но със самооценка от учениците. Така се усвояват и умения за справяне със стреса, развиват се нагласи за противодействие на корупцията", разказва Стоев. "Хващате една глобална компетентнст, която ви е на сърце, четете, проучвате и виждате къде вашият предмет се съдържа в тази глобална компетентност. в 6 клас за Южна Африка вместо за растителния и животински свят, може да се повдигне проблемът с обезлесяването", дава идея той на колегите си.
Да възстановим Газа
Георги Стоев ръководи и мащабно проблемно базираното обучение "Следвоенно възстановяване на ивицата Газа" (което се преплита и с някои от горните проекти) с фокус върху развитието на емпатия и социална осъзнатост. В рамките на този вид обучение 7 екипа от 70 ученици от гимназиалния етап, или 40% от учениците от 8. до 11. клас, се заемат със създаването на концепции, които отговарят на целите на ООН за устойчиво развитие. "Когато представихме проекта, бяхме ясни - участието е изцяло доброволно, но отговорностите са реални. Учениците се мотивираха, когато разбраха, че ще работят по сериозни теми с професионална насоченост, а не просто за оценки. Това ги провокира и заинтригува", спомня си той.
В началото, с помощта на изкуствен интелект се създава кратко описание на симулация, в която учениците влизат в ролята на професионалисти от седем палестински министерства, които ще възстановяват разрушената от войната ивица Газа. В плана за симулацията се задават и примерни етапи, през които учениците могат да преминат, времеви хоризонт за всеки етап, необходими ресурси и материали, както и полезни линкове за търсене на ключова информация. "Идеята беше да ги поставим в ролята на професионалисти - архитекти, лекари, енергетици. Така те не само изучават проблемите, но и търсят реални решения, съобразени с данни и факти", разказва Георги Стоев.
Така, учениците изследват разрушенията на инфраструктурата, замърсяването на почвите и водите и последиците за хората и околната среда, подпомагани от 10 училищни ментори и 3-ма външни консултанти. Стъпвайки на данни на УНИЦЕФ и агенцията за бежанци - UNHCR България, те създават архитектурен проект за възстановяването на разрушен от бомбардировки жилищен квартал в Газа-сити и реконструкция на Ислямския университет в града; проектират училище на бъдещето; създават план за временни полеви болници, интериор на детска болница и наръчник за подкрепа на децата с физически и ментални травми от войната; изграждат концепции за нова енергийна мрежа, нова образователна система, типова земеделска ферма; проучват състоянието на екосистемите, замърсени с тежки метали от бомби, дронове и танкови снаряди и създават 3D на подземно бомбоубежище.
Екип "Градска среда" например проучва инфраструктурните разрушения в ключов квартал на Газа-сити и създава негов макет в мащаб 1:250, използвайки познания за тригонометричните функции, за да се изчислят денивелацията на терена и височината на конкретни сгради от квартала по хвърлената сянка от сателитни изображения. Екип "Енергетика" изследва климатичните и природни дадености на ивицата Газа и предлага концепция за изграждане на нова енергийна мрежа, която да обезпечава 100% от населението, а екип "Земеделие" проучва характерните земеделски култури за региона, запознава се с термина "хранителна пустиня" и предлага бизнес план за построяването на земеделска ферма.
След като работят в продължение на месец, младежите презентират работата си чрез сайт пред местна общност, развивайки по този начин и уменията си за сътрудничество, емпатия, целеполагане, управление на времето, работа в екип, математическа и дигитална грамотност, презентиране пред публика и др. Финалните им продукти включват интерактивна мини енциклопедия за културното наследство на Газа, проект за земеделска ферма, енергийна карта и дори училище на бъдещето за деца с физически и ментални травми. "Важно е учениците да разберат, че светът е по-голям от техните лични проблеми", казва г-н Стоев. Особено ценно според него е, че учениците се учат да решават реални проблеми в непознат контекст, борят се с обществени стереотипи и опознават тежкото ежедневие на своите връстници в Газа.
"Тази практика не просто ги научи на знания - тя ги научи на житейски умения. Те осъзнаха колко е важно да работят заедно и да се учат от различните гледни точки", обобщава Георги Стоев. По думите му работейки по глобален проект в контекста на Близкия Изток и разрушаването на цивилната инфраструктура на Газа и нейните религиозни храмове, сред които джамии и християнски храмове, учениците са развили осъзнато ключови за тях социално-емоционални умения, свързани с емпатия, толерантност и разбиране на различните, стигайки и до задълбочени изводи, че всъщност децата по света по-скоро си приличат, отколкото се различават.
