"Аз, да ви кажа, не знам кметът Петър Куленски от коя партия е. И не знам общинският съвет може ли да влияе на един кмет, или не може". С тези думи ме посреща в Пазарджик шофьор на такси, симпатично младо момче. Тази неделя в града предстоят извънредни избори за общински съвет. Редовните през 2023 г. бяха касирани.
Няма радост
Трудно посетителят може да се отбие в Пазарджик и да поиска да остане. Градът свива душата на госта - късен соц е комбиниран с пазарската ориенталщина на Западните Родопи и с пъргаво предприемачество, изразяващо се в игрални зали. Магазини със стока върху улицата, кооперации до пропадащи къщи, детски въртележки на 30 години, ръждясали реклами по олющени панелки, няколко съвременни кафенета с облечени втора употреба старци, баби на опашка пред тесен хранителен магазин; обществени сгради - бетонни мастодонти, разплащане предимно кеш - това може да види човек в идеалния и в широкия център. Дух от 1985 г. с 40 години по-стар град, с 40-години по-стари хора.
Има и други такива областни центрове в България. Но те имат природна или историческа даденост, разчупващи картината (паркът край Марица в Пазарджик е приятно място, без да променя общото усещане). Другото специфично е, че това е единственият такъв областен град по протежение на магистрала "Тракия". Останалите - София, Пловдив, Бургас, дори Ямбол, отбелязаха през последните 15 години крачки в развитието си.
Близкото политическо минало
Доскоро Пазарджик бе известен като бастиона на Тодор Попов - кмет от 2007 г. до 2023 г., в бурни, изменчиви, но предимно приятелски отношения с Бойко Борисов и Делян Пеевски. Кандидатирайки се независим или формално чрез "Новото време", той се утвърди като незаобиколима фигура, влизащ в успешни комбинации с асовете на държавата. Силен първи мандат, малко от втория; случилото се нататък е днешната картина - такива оценки може да се чуят из града. През всичките тези години градът влезе два пъти остро в общественото внимание в национален мащаб - убийството през 2015 г. на Татяна Стоянова, началник на кабинета на кмета; малко по-късно скандал с имота на Попов в близкото село Паталеница.
Другото характерно за Пазарджик в политически и житейски смисъл е голямото ромско население, съсредоточено в квартал "Изток" и околните села. 31 са селищата в общината извън града, избирателните им списъци притежават голяма тежест. Тонове мастило е изписано как "чувствителните" секции припознават Попов на кметски, а ГЕРБ и/или ДПС на национални избори. Област Пазарджик също така е известна и като вилает на Пеевски, като в самия град той прокарва влиянието си непряко.
Палачинката
През 2023 г. палачинката рязко се обърна. Попов загуби изборите, кмет стана Петър Куленски (ПП, ПП-ДБ). Куленски бе подкрепен от фронт местни бизнесмени, мотивирани според наблюдатели от "авторитарността и недиалогичността" на стария управник. В изборен план те разпънаха ветрило, обединило се на втори тур. По принцип Попов е смятан за прокарващ интересите на Пеевски - но през 2023 г. не се забеляза да са заедно.
Важна е също така още една фактическа разстановка: Зам.-кмет в екипа на Куленски веднага стана Таня Колчакова-Янева, дъщеря на бившия кмет и главен секретар на СДС Иван Колчаков, понастоящем висш шеф в "Софиямед". "Софиямед" е собственост на Михаил Тиков, водещ национален бизнесмен в болничния сектор ("Булфарма" и т.н.); родом e от региона, с позиции в Пазарджик в здравната, транспортната и други сфери. Не една публикации са свързвали болничния бизнес кръг с Пеевски, в публичен план политикът е чест дарител на "Софиямед". Няма данни Тиков да е бил в лоши отношения с Попов, точно обратното е за по-голяма част от мандатите. Но всичко тече, всичко се променя. Неофициални източници на "Сега" още през 2023 г., споделиха, че твърдо са се променили и самите взаимоотношения Пеевски - Попов.
Съвет за необременения партийно читател: Ако се опрем на аксиомата, че който играе с Пеевски, "пичели", а който не играе, "не пичели" (по Христо Стоичков), а игрите в политиката са не само преки, може да се направи обосновано предположение за разстановката през 2023 г. в контекста на двубоя Куленски - Попов.
Изборите тогава родиха много пъстър, фрагментиран общински съвет. За да се неутрализират Попов и групата му "Новото време" (най-многобройна), бе направена сглобка между ПП-ДБ, ГЕРБ, БСП и по-малки формации (на вота ГЕРБ бе подкрепила Попов, но се явиха в отделни листи). Сглобката бе трудна, едва оцеляваща, Куленски мъчно прокарваше решения. Към мнозинството принадлежаха също двама представители на квартал "Изток" от НДПС, имащи си проблеми с полицията за купуване на гласове - по едно време лично Куленски поведе протест в защита на единия, защото задържането му осуети провеждането на сесия. Изпитанията пред новата власт бяха огромни, тъй като успоредно градът бе затънал в дългове - 70 млн. лв. само като преки задължения, според администрацията на Куленски.
Все някак съветът работеше, макар да тиктакаше бомба - вотът за съветници бе оспорен от множество жалби. Както на редица други места в страната, летяха обвинения за подправени и липсващи бюлетини, сгрешени протоколи, игрички с преференции и т.н.
Есен - избори с песен
До новите избори за общински съвет се стигна след произнасяне на Върховния административен съд през юни тази година. В основата на жалбите бе бившият депутат от десницата Бойка Маринска, успоредно се присъединиха ИТН, ДПС, земеделци и др. Винаги при такъв възлов акт има подозрения за втори план на случващото се: традиционно интересите на Пеевски, или пък в случая - може да се вземе предвид обстоятелството, че шефката на местния административен съд, първоинстанционен по казуса, е съпруга на дългогодишен общински секретар при Попов. Но въпреки връзките и преплетките, в пазарджишката сага по-скоро липсва втори план - просто изборите наистина са били съпроводени с нарушения, пътят до касиране е бил юридически издържан.
Самото ДПС (Пеевски) в съвета след 2023 г. нямаше представител, в стария - един. Лагерът на Попов пък бе изморен от битките, а и поразделен след загубата. Тоест липсват кой знае какви партийни, личностни или други причини за нови избори.
Така стигаме до настоящата ситуация, в която важните акценти са:
Делян Пеевски и ДПС (тази абревиатура се ползва официално, а не "Ново начало") натискат педалите на макс. Този път от собствено име, не чрез проксита, стремежът е за легална власт - такава е политическата линия на Пеевски в национален мащаб от година и половина. Неофициално се говори за натиск върху местни фактори -"чувствителните гласове" да отидат при ДПС. Голяма битка тече за влияние в селата. Основният сблъсък е с Попов. На старта на кампанията бе разпространено видео, на което се чува как съветник от ДПС в стария съвет и кандидат сега е заплашван с "изгаряне на къщата му" (твърди се, че гласът е на Попов). Видеото бе сигнална ракета на публично осветяване на разрива Пеевски - Попов. Любопитно е, че не друг, а ПП-ДБ сигнализира прокуратурата срещу стария кмет - в сюжет с жертва човек на Пеевски.
Тодор Попов този път оглавява листата на ВМРО. Двама от най-близките му хора - общинският съветник от неговата група Румен Димитров (строителен предприемач с проекти и в София ), също и споменатия по-горе дългогодишен секретар (Румен Кожухаров), са водачи на листата на партия "Свобода". Също досегашен съветник на Попов - племенникът му Александър Иванов, е кандидат през "Гергьовден". Преобладаващото мнение в Пазарджик определя разцепването като "номер", а и че за Попов играе поне още една листа - ветрило, подобно на врага през 2023 г., което ще се събере в съвета. Обаче и това не е много сигурно - личат все пак различия; в зависимост от резултата някои от редниците може да поискат да бъдат генерали.
Далеч от прожекторите и много преди Васил Терзиев в София, проблеми с боклука има и Куленски. В момента той създава общинско дружество по чистота. Напрежението е голямо, двама собственици на местната сметопочистваща фирма са в листата на "Граждани за общината". Там влизат и други бизнесмени, недоволни от сегашния кмет.
Квартал "Изток" пак си има, поне официално, еманципирани кандидати - НДПС е сменена с "Общество за нова България". ПП-ДБ и БСП най-вероятно ще акумулират националните негативи. ИТН не е забележима на местната карта. "Възраждане" преживя разкол. "Величие" са активни, сигнализират официално и в социалните мрежи за купуване на гласове от ДПС. Всичко това са други елементи от пъзела. Читателят със сигурност чува част от партийните имена за първи път, други ги е позабравил, вижда как те се сменят - няма място за учудване - на местни избори партиите имат малко значение, просто се наема абревиатура - друга национална тенденция.
А относно личностите в Пазарджик, пъзелът може да бъде разширен и така: листата при Пеевски се оглавява от Десислава Тодорова, бивш депутат от ГЕРБ. Придружена е от още доскорошни съветници от други формации; в листата е и дългогодишен началник на горското управление. Водач при ГЕРБ, също областен координатор и председател на общинския съвет при сглобката с Куленски, е Найден Шопов - награждаван бизнесмен, активен в много области, чийто прощъпалник е бизнесът с бинго. При ПП-ДБ лидер на листата е лекарката Елисавета Георгиева, съветник досега.
До всяко едно същество... - друго такова
До какъв резултат ще доведе цялата тази сложна, объркана, подробна (но не докрай) ситуация няма как да се прогнозира. Винаги навсякъде междинните избори протичат при ниска активност. При факта, че иде реч за общински съвет (не само в Пазарджик хората не знаят с какво се занимава този орган), и че в случая става дума за състояния далеч от чистото понятие "политика", най-вероятно в неделя ще гласуват твърдите ядра и контролираните избиратели. Но тия избори, проведени в тесен кръг, ще произведат коментари в национален мащаб за силата на ПП-ДБ в един от малкото градове с нейни кметове и ще измерят легалната мощ на Пеевски.
На местна почва занапред следва да се наблюдават ходовете на Пеевски, амбициите на Попов, на отцепилия се от Попов бизнесмен Димитров, както и развитията около племенника на Попов - Иванов. Огромната битка, разбира се, е кой да е кмет след Куленски.
Всичко това в един много тъжен град, в който няма какво да се случи. Освен да... произвежда още тъга.
