Когато група хора се почувстват заплашени, обикновено реагират по два начина – или се разбягват и групата се разпада, или се консолидират и затягат редиците. В последно време ПП-ДБ се намира точно в такова положение – кадрите на обединението са подложени на атаки, тресат го вътрешни раздори, а политическите му позиции отслабват.
За ПП и ДБ съвместното им съжителство никога не е било предпочитан вариант. Когато се появиха на политическата сцена през 2021 г., Асен Василев и Кирил Петков привлякоха голяма част от поддръжниците на градската десница. Това стана за огромно неудоволствие на ДБ, която дотогава се смяташе за единствения изразител на интересите на тази политическа общност.
Това, че разчитат на един и същи електорат, накара водачите на ДБ Христо Иванов и Атанас Атанасов да потърсят сближение с ПП. Василев и Петков бързо се съгласиха, защото бяха наясно, че силите им не стигат, за да постигнат сами целите, които си поставяха. Пък и се оказа, че
ПП и ДБ нямат проблем с компромисите,
които изискваха тези цели – първо да се съберат в едно мнозинство с БСП и ИТН, а после с ГЕРБ и ДПС.
И двете редовни правителства, които създадоха чрез тези съюзи (кабинетите "Петков" и "Денков"), рухнаха изключително бързо, а компромисите отблъснаха огромен брой техни избиратели. От обединението първо започнаха да излизат партии (СЕК и "Зелено движение"), а след това да отпадат популярни водачи – през 2024 г. от ръководните си позиции се оттегли Христо Иванов, а през 2025 г. и Кирил Петков. Наяве излязоха вътрешни раздори, които ясно показаха пукнатините в отношенията между партньорите.
Това се видя при преговорите за правителство с мандата на ГЕРБ-СДС, в които ПП отказа да участва, но ДБ се включи. Също и в разрива в редиците на ПП заради изгонването на депутатите Даниел Лорер и Явор Божанков, които запазиха местата си в парламентарната група с протекцията на ДБ. Оттогава насам е съвсем очевидно колко е трудно за ПП и ДБ да стигнат до общи политически позиции – като се започне с избора на председател на Народното събрание в края на 2025 г., когато не можеха да се разберат кого да подкрепят, и се стигне до актуални битки с управляващите, като продажбата на държавни имоти, в която двете формации се включиха поотделно, макар че публично преследват едни и същи цели.
Разривът е видим за всички
и още в края на миналата година изглеждаше, че ПП и ДБ танцуват последния си валс заедно. За това активно работят и техните противници от ГЕРБ и ДПС, за които обединението представлява проблем, когато е цяло, и ще се превърне в апетитна хапка, ако стане на парчета. Бойко Борисов например изобщо не крие желанието си да привлече отново партньор от градската десница, като явно показва предпочитанията си към ДБ. А водачът на ДПС-НН Делян Пеевски просто иска ПП-ДБ да се разкара от пътя му.
Случайно или не, желанията на управляващите съвпадат с действията на държавни институции като КПК и прокуратурата, които от края на миналата година усърдно атакуват ПП-ДБ с обвинения в престъпления. Под ударите им преобладаващо попадат хората на ПП, както последно пролича от арестите в София и Варна. Пряко следствие от това беше оттеглянето на Кирил Петков като партиен лидер и депутат, както и усилването на тежестта на ДБ в обединението, а оттам и вътрешното напрежение в него.
Какво тогава спасява коалицията?
Точно същото, което я застрашава – външните опити да бъде разцепена. Водачите на ПП и ДБ не са глупави и отлично знаят, че крайната цел на всичко, което се стоварва върху гърбовете им, е разпадането на обединението. Стане ли това, те ще се наредят сред рояка малки формации в парламента, от който Борисов и Пеевски си подбират партньори, когато им потрябват. А съдбата на подобни временни съюзници е ясна – те ще бъдат употребени и захвърлени. Ако искат да избегнат такова развитие, ПП и ДБ трябва да стоят заедно – независимо колко малко се харесват.
Само формалното поддържане на коалицията им обаче не стига. Трябва да се работи за общи политически действия и цели. В крайна сметка, това обединение съществува, защото неговите избиратели са получили определени обещания за реформи. Лидерите на ПП-ДБ обаче не изглежда дори да си говорят помежду си, какво остава да полагат заедно усилия, които да постигнат политически резултати.
Ето, сега тече изборът на нови членове на антикорупционната комисия.
ПП и ДБ дори не предложиха собствени кандидати,
а само подхващат вяли и досега безплодни опити да забавят избора на хората, които управляващите издигнаха. Обединението даже се докара до поредно разделение, след като Атанас Атанасов от ДБ внезапно лансира идеята за закриване на КПК. За изумление на всички тя беше подета от Пеевски, за когото ПП и ДБ твърдят, че упражнява контрол върху комисията. Накрая единственото, до което се стигна, беше, че ПП и ДБ за пореден път публично излязоха на противоположни позиции – а това вероятно е била целта на шефа на "Новото начало".
Натискът и триковете, които се прилагат спрямо ПП-ДБ, няма да накарат лидерите му да се разбягат в различни посоки. Те знаят, че така драстично биха отслабили шансовете си да оцелеят. Засега обаче не се забелязва да полагат никакви усилия за консолидация. Точно обратното, сякаш политически все повече се раздалечават. Ако обаче не следват една и съща политическа линия – на реформи и борба със статуквото, тогава коалицията им става безполезна за нейните избиратели.
