"България отговаря на изискванията за присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в областта на образованието". Тази чудесна новина дойде наскоро от доклада на Комитета по образователна политика на ОИСР. Организацията "отчете напредъка" ни в реформите, най-вече по отношение на достъпа до образование, и "подчерта усилията" ни за въвеждане на базирани на умения учебни програми и за разширяване на професионалното обучение. Заедно с любезните констатации в документа не са ни спестени и всички проблеми, в които живеем от десетилетия. Дадени са и препоръки по пътя към нелеките реформи. Какво ни казва докладът "Образование и умения в България"?
Слабо ползване на данни, слабо управление
България е увеличила разходите си за образование последното десетилетие, но въпреки това напредъкът на много от реформите в образованието и уменията е бавен, констатират от ОИСР. Оттам отчитат ограничен достъп на България до интегрирани данни, слаб аналитичен капацитет в правителството и слаба координация между участниците в държавната власт. "Тези характеристики затрудняват стратегическото отразяване на нуждите на системата и вземането на дългосрочни решения", се посочва в доклада.
Междуведомственият механизъм за задържане на учениците в клас е даден като успешен пример, но не и разделянето на отговорностите за ранната детска грижа между образователното министерство, което ръководи детските градини, и здравното министерство, отговарящо за яслите. Докладът посочва, че данните за уменията в България не са изчерпателни, няма такива и за финансиране на детските ясли. Има и примери, при които данните за образованието в България се събират, но не са достъпни в лесни за използване формати. Например порталът на ниво училище улеснява комуникацията на административни данни между МОН, регионалните отдели на образованието и училищата, но не сравнява училища или региони със сходни характеристики. "Така участниците на първа линия не могат да използват тази информация, за да разберат по-добре и да се справят с потенциалните различия. Този контекст, съчетан със силно регулираните правила за обмен на данни в България, ограничава информацията за цялостната производителност на системата", посочват експертите. Те съветват да се използват логически модели и дейности по картографиране с цел идентифициране на съществуващите пропуски в данните или отваряне на достъпа до данните.
От организацията отчитат, че може да се похвалим с някои "впечатляващи инструменти за анализ на данни" - като рейтинга на университетите и картата на висшето образование. "Въпреки това фрагментирането на данните остава основно предизвикателство: няма система за управление на данните, която да подкрепя координацията между детските ясли и детските градини, а понастоящем три отделни субекта управляват данни за висшето образование. Освен това плановете за въвеждане на интегрирана информационна система за управление на образованието бяха забавени и няма специален орган, който да наблюдава и анализира данните за образованието и уменията. Тези фактори не само възпрепятстват по-силната координация между участниците в държавната власт, но и развитието на политики, основани в по-голяма степен на факти в България", е заключението на организацията.
Качество на образованието - подобряване на приложното обучение
Последните години България успя да разшири участието в образованието и да намали дела на преждевременно напускащите училище (от 13,4% през 2015 г. на 9,3% през 2023 г.), но напредъкът в повишаването на качеството на преподаването и ученето не се е подобрил със същото темпо. PISA 2022 показа, че близо половината от 15-годишните ученици в България не отговарят на минималните нива на подготовка, а делът на учениците с ниски резултати е най-висок в ЕС. Различията в резултатите от обучението между професионалното образование и учениците в общообразователни училища също надвишават средната стойност за ОИСР. Въпреки усилията за повишаване на професионалната ориентация на следгимназиалното образование, предлагането на не-висше образование в България е слабо развито, а висшето образование се основава главно на обучение в зала, фокусира се върху теоретичните знания и се предоставя чрез бакалавърски до докторски програми.
Една от посоките за развитие, очертана от ОИСР, е подобряване на качеството на възможностите за професионално и приложно обучение. Понастоящем учениците от професионалните гимназии трябва да следват широка обща учебна програма в допълнение към учебната си програма за професионално обучение. В резултат на това те са много тежко натоварени по предметите и със съдържание, което отнема от времето, необходимо за развиване на напреднали и специализирани умения. Вместо това би могло да се въведе алтернативна учебна програма с по-малко задължителни предмети, фокусирани върху основните компетенции, като например функционална математика, и повече време за задълбочено, диференцирано обучение. Прегледът препоръчва адаптиране на матурата, като се предлагат различни изпити за общи програми или програми за професионално обучение, преразглеждане на специализациите, за да станат по-широки, рационализиране на броя на програмите за професионално образование - например в една по-академично ориентирана и по-професионално ориентирана програма и др. Вариант за избор би било създаването на "университети за приложни науки", предлагащи по-голяма гъвкавост и осигуряващи продължаващо образование за учащите се в професионалното образование - подобно на Финландия и Германия.
Подмладяването на учителската професия и насърчаване на висококачествено преподаване е друга особено предизвикателна политика, с която следва да се заемем. Тук препоръката е въвеждане на политики за укрепване на първоначалната подготовка на учителите и обмисляне на хибридни модели, които съчетават дистанционно обучение с разширени практически стажове - особено в селските и необлагодетелстваните училища. "Създаването на висше образование с кратък цикъл или признаването на програми за предишно обучение е друг начин, по който България може да попълни важни позиции като асистенти в сферата на ранната детска грижа и преподаватели за възрастни", съветват от ОИСР. И наблягат на нуждата от идентифициране на потребностите на преподавателите, по-структурирано наставничество в училище, създаване на професионални учебни общности и други.
(Не)равенства
Образователните неравенства в България не са убягнали от полезрението на ОИСР. В доклада е отбелязано, че учениците от отдалечени и по-бедни райони на страната, които често имат по-висока концентрация на етнически малцинства, имат значително по-ниски постижения от своите връстници в градските центрове. 15-годишните ученици в малките училища, обикновено в селските райони, изостават от своите връстници в големите училища с 91 точки, или близо 4,5 учебни години. Приемът след 7. клас е силно селективен, конкурентен и твърде ранен в сравнение с останалите страни. Завършването на висше образование варира от 21% в Северозападния регион до 41,8% в Югозападен регион и др. Дори от някои от разпоредбите ни засилват неравенствата - изискването лицата да имат грамотност на ниво 4. клас, за да се запишат в програми за продължаващо професионално обучение, например носи риск ученето за възрастни да стане недостъпно за групите, които биха могли да се възползват най-много от него, смятат от ОИСР.
Оттам силно препоръчват забавяне на ранната специализацията, която у нас започва на 13-годишна възраст, за да се даде време на учениците да овладеят основните компетентности и да разширят стремежите си. За по-справедливо разпределение на учениците би могъл да се приложи географски принцип за разпределение в училища в 8-10 клас, както в началния етап, с мерки за насърчаване на разнообразието - например с прагове за учениците от малцинствата или в неравностойно положение и ново райониране. Сред съветите са също така - да се засили фокусът върху базовите компетентности, да се подобрят преходите между образователните етапи, подкрепата за възрастни учащи, както и възможностите за преодоляване на дефицити в основните умения при маргинализирани групи.
Ключово според ОИСР е и по-доброто ангажиране на общностите, особено в селските райони и сред малцинствените групи, за да се подобри достъпът до образование и намалят неравенствата. Полезни в този смисъл са продължаване на финансирането на медиаторите в училищата, разработване на модели за образование и грижи в ранна детска възраст, удължаване на учебния ден с цел предоставяне на индивидуализирана подкрепа за учене, ангажиране на местните общности и сътрудничеството със съществуващите общински служби и засилването на ролята на управителните съвети в университетите, така че да отразяват интересите на общността.
