Най-големият проблем на българското образование е твърде обемното съдържание и прекалено многото знания, които се дават на учениците, без те да могат да ги прилагат в живота. За да се реформира системата, са нужни поне 5-6 г., включително и смяна на ролята на учителите. Това коментира Андреас Шлайхер, директор на дирекция "Образование и умения" в Организацията на икономическо сътрудничество и развитие, по време на провелата се днес заключителна конференция за присъединяването на България към ОИСР.
Според Шлайхер страната ни е готова да се присъедини към ОИСР от гледна точка на процесите в образованието (както е посочено в Доклад на Комитета по образователна политика на ОИСР), макар все още да не сме постигнали желания напредък и да се движим с недостатъчни темпове за решаване на проблемите. "Последното десетилетие са направени много неща и са запълнени много липси, но все още има много неравенства в различните училища. Ваша силна страна е, че давате много знания на учениците, но слабата е, че те не ги използват и прилагат. Положително е това, че осигурявате много ясен път за успеваемост, но все още професионалните гимназии са последен, а не първи, избор за учениците", коментира той. По думите му в днешния свят най-важни са уменията, не толкова знанията, затова и пътят, който е поела страната ни - към компетентностния подход, е правилният. Промяната на учебните програми, включително на практиката в класните стаи, както и преосмисляне на националните външни оценявания в посока към тестване на уменията са част от препоръките, са част от стъпките, които също се приветстват от ОИСР.
"Най-голямото предизвикателство е да превърнете учениците в независими учащи, за което е нужна смяна на ролята на учителите - те да ги подкрепят в процеса на усвояването на умения. Истинската промяна се прави не от управляващите, а от учителите. Затова те се нуждаят от правилната подкрепа и кураж", заяви още Шлайхер. По думите му някои страни като Китай и Виетнам са направили образователна трансформация за 6 месеца. В Европа обаче практиката е различна - в Португалия, Полша и Естония реформата е отнела около 5-6 години. "Важно е да имате визия, каквато сте направили и в момента, която да се обясни и на обществото - то да знае какво и защо ще се учи в училищата", посочи още Андреас Шлайхер, препоръчвайки към промяната да се върви последователно и стъпка по стъпка всеки ден.
"Акцентът върху образованието и грижата в ранна детска възраст, както и управлението на системата, основано на по-добра работа с данните, са част от другите препоръки от ОИСР. Заедно с тях се надявам да поставим и социално-емоционалните умения като тема в учебните програми", коментира и просветният министър Красимир Вълчев.
Оценяване
"Най-добрите училища не са тези с най-добри оценки, а тези, които постигат напредък. Затова непрестанно трябва да се проследява прогреса на учениците. Трябва да направим напредъка видим за тях, да се показва постигнатото", коментира още Шлайхер. Според него е важно да има оценявания, но те да измерват уменията, придобити от учениците. "Оценяването следва да стане част от ученето, то не бива да се отделя от този процес", смята той.
"За качествената образователна система е важно не колко часа прекарват учениците в училище, а как се използва това време. В Мароко седмичната натовареност на учениците например е 50. В Швейцария тя е 30 часа седмично, но там производителността е доста по-голяма", посочи още той.
