Днес 74% от хората в ЕС се възприемат като европейски граждани - рекордно високо равнище. Двама от всеки трима вярват, че това, което обединява европейците, е повече от онова, което ги разделя. Тези знаци са окуражаващи, но крехки. Демокрацията не може да се приема за даденост. Затова и гражданството и споделеното чувство за европейска идентичност трябва да се преподават в училище. Това мнение изразиха изпълнителният зам.-председател на ЕС по въпросите на социалните права и умения, качествените работни места и подготвеността Роксана Мънзату и датският министър на децата и образованието и председател на Съвета по образование, младеж, култура и спорт Матиас Тесфай заедно с млади хора от цяла Европа по време на конференция на ЕС по въпросите на младежта, която се провежда от 21 до 23 септември в Копенхаген.
Основна тема на тазгодишната конференция, която е основен елемент на диалога по въпросите на младежта, е бъдещето на „Еразъм+“ и засяга същината на важните неща за младите европейци: възможности, приобщаване и принадлежност. "Те познават по-добре от всеки друг предизвикателствата, пред които са изправени, както и своите амбиции за бъдещето. Ето защо ние - хората, които правим политиките - трябва да се вслушват в техните гласове, а също така и да действаме", коментират Мънзату и Тесфай.
По думите им на целия континент наблюдаваме примери на поляризация, дезинформация и намаляващо доверие в институциите. Затова, във време, в което Европа укрепва способностите си в областта на отбраната и сигурността, е не по-малко важно да изградим демократична устойчивост и общо разбиране за това кои сме. "Да бъдеш пълноценен гражданин е също толкова важно основно умение наред с грамотността, математиката, науките и цифровите компетентности. Всеки млад европеец следва да научи как да се ангажира отговорно в гражданския живот, да мисли критично за света около себе си и да участва активно в демокрацията. Гражданството не е факултативен допълнителен предмет; то е от решаващо значение за нашите модерни европейски общества", заявяват те в своя позиция. И добавят: "Ако не предоставим на следващите поколения инструменти за справяне с тези предизвикателства, не можем да очакваме, че те ще защитават демокрацията само защото ние сме правили това. Гражданството и споделеното чувство за европейска идентичност трябва да се преподават, обучават и изживяват. Това означава да дадем на младите хора възможността да задават въпроси, да мислят критично, да водят трудни разговори и да се чувстват част от нещо по-голямо от тях. Демокрацията не се отнася само до парламентите или съдилищата. Тя включва също и усещането за „ние“: че споделяме общи история, култура и ценности, които си струва да предадем на следващите поколения".
Според тях Европа не може да бъде защитавана единствено чрез бюджети и батальони. Тя трябва да живее в съзнанието и сърцата на хората. "Гарантирането на нашето бъдеще се отнася не само до защитата на границите, но и до защитата на ценностите: демокрация, солидарност и свобода. Тази задача започва от класната стая, от програмите за обмен и от ежедневния опит, който кара младите хора да се чувстват част от Европа. Гражданите от следващото поколение ще защитават Европа само ако наистина чувстват, че тя е тяхна. Нека се погрижим те да имат това чувство", посочват те.
Представяме още от позицията им:
Развитието на гражданското чувство трябва да започне в училищата още в ранна възраст. По целия континент учителите и останалите специалисти в областта на образованието работят неуморно, за да предоставят на децата и младежите познания за азбуки, алгебра и алгоритми. Придобиването на силен и стабилен набор от основни умения подготвя младите хора да продължат да напредват в своето образование, кариера и в живота си, независимо дали мечтаят да станат дърводелци или кардиолози. Освен образователни пътеки, училищните системи на Европа представляват основата, която дава възможност на младите хора да мислят аналитично, да разсъждават критично и в крайна сметка да станат способни и уверени граждани на своите демократични държави.
„Еразъм+“ играе жизненоважна роля в това развитие. Програмата „Еразъм“ е един от най-значителните и предпочитани примери за успех в Европа. С участието на над 16 милиона души досега в програмата „Еразъм“ много поколения млади хора придобиха истинска европейска идентичност. Тя спечели умовете на много млади хора като разшири възможностите им за образование. Тя спечели сърцата като показа на младите хора различни начини на живот, като им даде възможност да се потопят в различни култури по начини, които обогатяват и укрепват взаимното разбирателство между европейците. Храната ни може да е различна на вкус и може да слушаме различна музика, но споделяме общи ценности. Сега трябва да гарантираме, че това няма да спре дотук.
Днес твърде много младежи все още пропускат големите възможности за мобилност на „Еразъм“. Това трябва да се промени. Сега е моментът да бъдем дръзки. Успешните програми като „Еразъм+“ трябва да продължат и да получат още по-голям социален и образователен обхват. За по-малките ученици, може би още от началното училище, опитът в чужбина - дори и само за седмица - може да промени живота на едно дете, особено за тези, които иначе никога не биха напуснали града или страната си. Така се разширява мирогледът, събужда се любопитството и започва да се изгражда това жизненоважно чувство за европейска принадлежност. Нашата визия е ясна: независимо от своя произход или това откъде е, всяко дете в Европа заслужава възможността да открие връзката си с Европа - не само в паспорта си, но и в сърцето си. Следващият период на програмата „Еразъм+“ ще бъде важна стъпка в тази посока.
