България прави последователни стъпки за по-дълбока интеграция в Европейското изследователско пространство и утвърждаване на ролята си в европейската научна общност. Това показва новият доклад на Европейската комисия ERA Country Report 2024: Bulgaria, който проследява напредъка на страната в изпълнението общностните приоритети и въвеждането на ключови реформи в научната политика, съобщяват от МОН.
Сред отчетените постижения е по-атрактивната научна кариера - докторантските стипендии бяха увеличени с 23% през 2024 г., а възнагражденията на учените вече са обвързани със средната работна заплата в страната. Това е важна стъпка за задържане на млади специалисти и привличане на нови изследователи, се отбелязва в доклада.
Напредък е отчетен и в предоставянето на нови възможности за международен обмен чрез програмите „Вихрен“, „Петър Берон“ и Швейцарско-българската програма, която с компонентите PROMYS и SCIEX подкрепя завръщането на български учени от чужбина и улеснява мобилността на млади изследователи между България и Швейцария.
Сред постиженията на страната ни е и новият Закон за насърчаване на научните изследвания и иновациите (2024) - той създава единна рамка за трансфер на технологии, отворена наука, защита на интелектуалната собственост и по-добра координация между Министерството на образованието и науката и Министерството на иновациите и растежа.
Модернизираната научна инфраструктура също сред положителните промени. От Националната пътна карта за научна инфраструктура 2020-2027 вече функционират 51 обекта, включително центровете за върхови постижения и компетентност. Те ще бъдат ключов инструмент за участие в национални и европейски програми. По отношение на подкрепата за зеления и дигиталния преход ЕК отбелязва, че страната ни подкрепя 249 проекта за възобновяема енергия и е приела стратегията „Дигитална трансформация на България 2024–2030“. България вече е над средното ниво в ЕС по дигитални обществени услуги за бизнеса.
По отношение на международните партньорства - България се включи в инициативи като PRIMA (за сътрудничество в Средиземноморието) и Европейския акт за интегралните схеми чрез изграждането на Национален център за компетентност в сферата на микроелектрониката.
Докладът отбелязва също и някои предизвикателства пред страната ни като например недостатъчните инвестиции в научни изследвания и иновации - Европейската комисия препоръчва България да засили синергиите между националните програми и финансирането по „Хоризонт Европа“, за да може да се постигне по-високо качество на научните изследвания и по-силна международна видимост.
Европейското изследователско пространство е инициатива на ЕС, чието развитие започва в началото на 2000 г. Основната му цел е изграждането на единен пазар за научни изследвания и иновации, който да гарантира свободното движение на изследователи, научни знания и технологии, както и да подпомогне повишаването на конкурентоспособността на европейската икономика и индустрия.
