Медия без
политическа реклама

България отчита за последно Национална програма за реформи пред ЕК

Ежегодните актуализации на документа се заменят от по-дългосрочна фискална програма

На служебния министър на финансите Людмила Петкова й се падна да внася в ЕК последната актуализирана програма за реформи.
EPA/БГНЕС
На служебния министър на финансите Людмила Петкова й се падна да внася в ЕК последната актуализирана програма за реформи.

България представя за последен път пред Брюксел актуализация на Националната си програма за реформи спрямо отправяните към нея от ЕК препоръки. За последен път страната ни представя и конвергентна програма. Тези документи остават в историята, като от тази есен всички страни в ЕК трябва да представят по-дългосрочни фискални структурни програми. Очаква се преминаването към нова рамка за икономическо наблюдение да повиши анажираността на държавите-членки към набелязаните мерки за подобряване на управлението на публичните финанси.

Това става ясно от одобрените от кабинета през изминалата седмица актуализация на Националната програма за реформи и Конвергентна програма. В преамбюла на двата документа се изтъква, че те се изготвят за последен път и наесен страната ни ще трябва да представи пред Брюксел нов средносрочен фискален структурен план, който да определи фискални рамки и цели за период от 4 години.

Като страна с ниско ниво на дълга България е сред държавите, които би следвало да бъдат улеснени от новия подход на Брюксел. Предвижда се изготвянето на новите средносрочни фискални структурни планове да бъде предшествано от анализ на устойчивостта на дълга, при който държавите-членки ще бъдат разпределени в различни групи в зависимост от риска - държави с високо, средно и ниско ниво на дълга. За страните от първите две групи ЕК ще изготви насоки за регулиране на дълга в посока трайно намаляване. За страните с ниско ниво на дълга, каквато е България, няма да бъдат изготвяни подобни насоки.

Новият модел на икономическо наблюдение запазва без промяна основните фискални правила - за дълг до 60% и дефицит до 3%. Ангажиментът за спазване на дефицита на ниво под 3% трябва да бъде гарантиран за период от 10 години след изтичане на срок за адаптиране и влизане под този праг при държави с по-високи нива. Основен индикатор, който комисията ще следи в хода на изпълнението на плановете, ще бъдат нетните първични разходи, отчитани от правителствата (с приспаднати дискреционни приходни мерки, разходи за лихви и циклични разходи, свързани с безработицата) и вместването им в определени годишни нива.

 

ПРЕПОРЪКИ

В последната актуализация на националната си програма за реформи България предлага мерки по три препоръки, отправени от ЕК:

Препоръка 1: Възможно най-скоро през 2023 г. и 2024 г. да прекрати постепенно действащите извънредни мерки за енергийна подкрепа, като използва свързаните с това икономии за намаляване на бюджетния дефицит. Ако нови увеличения на цените на енергията наложат предприемането на нови или продължаващи мерки за подкрепа — да гарантира, че тези мерки за подкрепа са насочени към закрила на уязвимите домакинства и предприятия, че са фискално достъпни и че запазват стимулите за икономии на енергия. Да осигури разумна фискална политика, по-специално като ограничи номиналното увеличение на финансираните на национално равнище нетни първични разходи през 2024 г. до не повече от 4,6 %. Да запази финансираните на национално равнище публични инвестиции и да гарантира, че безвъзмездните средства по МВУ и другите фондове на ЕС се усвояват ефективно, по-специално с цел насърчаване на екологичния и цифровия преход. За периода след 2024 г. — да продължи да следва средносрочна фискална стратегия за постепенна и устойчива консолидация, съчетана с инвестиции и реформи, водещи до по-висок устойчив растеж, с цел постигане на разумна средносрочна фискална позиция.

Препоръка 2: Да осигури ефективна управленска структура и да подсили административния капацитет, за да се даде възможност за бързо и стабилно изпълнение на плана ѝ за възстановяване и устойчивост. Да завърши бързо главата за REPowerEU с цел своевременнозапочване на изпълнението ѝ. Да пристъпи към бързо изпълнение на програмите по линия на политиката на сближаване при тясно взаимно допълване и полезно взаимодействие с плана за възстановяване и устойчивост.

Препоръка 3: Да намали зависимостта от изкопаеми горива да ускори енергийния преход чрез по-бързо внедряване на възобновяеми енергийни източници, като същевременно осигури капацитет за съхранение, за да се подобри гъвкавостта на енергийната система. Да подсили инфраструктурата на електроенергийната мрежа и да подобри нейното управление чрез рационализиране на процедурите за свързване и чрез въвеждане на елементи на интелигентните мрежи. Да продължи да полага усилия за увеличаване на междусистемните връзки със съседните държави. Да ускори санирането на сградите с цел стимулиране на енергийната ефективност и справяне с енергийната бедност. Да насърчи новите съобразени с бъдещето решения в областта на районното отопление и устойчивия градски транспорт и да ускори развитието на железопътната инфраструктура. Да увеличи усилията на политиката, насочени към предоставянето и придобиването на умения и компетенции, необходими за екологичния преход.

 

 

 

Ключови думи:

Европейска комисия

Още по темата