Европейската комисия отправи няколко важни препоръки към България, сред които и мерки за свиване на огромния бюджетен дефицит. Комисията е извършила задълбочена оценка в 16 страни, съобщава БТА.

Прекратяване на мерките за енергийна подкрепа,

предвидени до края на 2023 г., е първата препоръка от ЕК към България. Спестените средства трябва да се насочат към намаляване на държавния дефицит. Ако ръстът на цените на електроенергията и природния газ налага мерки за подкрепа, то България трябва да осигури помощ само на уязвимите домакинства и дружества, като същевременно те трябва да прилагат мерки за спестяване на енергия. ЕК очаква страната ни да осигури разумна фискална политика и да ограничи номиналното увеличение на разходите догодина до не повече от 4,6%.

Според Еврокомисията е необходимо запазване на държавните инвестиции и гарантиране на ефективното усвояване на безвъзмездните средства от Плана за икономическо възстановяване от пандемията и от други фондове на ЕС, особено за насърчаване на прехода към цифровизирана и природосъобразна икономика.

След 2024 г. от България се очаква да продължи да следва устойчиво свиване на бюджетния дефицит, съчетано с инвестиции и реформи, водещи до по-висок устойчив растеж, пише в документа.

Да се осигури ефективна управленска структура

за бързо изпълнение на плана за икономическо възстановяване е вторият пункт, по който Еврокомисията има забележки. Препоръката е България да продължи с бързото изпълнение на програмите по политиката на сближаване.

Намаляване на завимостта от изкопаеми горива

и ускоряване на прехода към чиста енергия с по-бързото въвеждане на възобновяемите енергийни източници, заедно с възможности за съхранение на произведената от тях енергия е  третата препоръка на ЕК.

България трябва да подобри електропреносната си мрежа и свързаността с енергийните мрежи на съседните страни. Еврокомисията очаква да се ускори санирането на сградите, да се въведат решения за централното отопление и градския транспорт, да се ускори развитието на железопътната инфраструктура. Комисията препоръчва повишени политически усилия за предоставяне и придобиване на умения, необходими за прехода към по-чиста икономика.

Съпътстващи оценки на ЕК

Еврокомисията прогнозира ръст на българската икономика с 1,5% през 2023 г.  и с 2,4% догодина. Растежът тази година е воден главно от личното и общественото потребление. Още през 2021 г. икономическата дейност се е върнала на годишното си равнище от предпандемичната 2019 г., отчита комисията.

След отчетения бюджетен дефицит от 2,8%  през 2022 г., за тази и следващата година се предвижда той да бъде 4,8 на сто от БВП през тази и следващата година. Тази прогноза Брюксел прави на базата на проектобюджета на България за 2023 г. и средносрочната фискална стратегия, които включват заварените политики - мерки като увеличения на заплатите и пенсиите, а също и намаления на някои данъци. Предстои парламентът да обсъди проектобюджета, предложен от служебното правителство. В документа се пояснява, че българските власти водят разговори по проектобюджета за тази година, като водещите парламентарни партии вече открито са изразили намерение да намалят дефицита до 3% от БВП тази година.

Правителствените инвестиции намаляха от 3,3% през 2020 г. до 2,6% от БВП през 2021 г., преди да се увеличат до 3% миналата година, се отбелязва в документа. България подкрепя възстановяването на икономиката си с инвестиции с безвъзмездни средства от ЕС. Те възлизат на 0,8% от БВП през 2022 г. (0,9 на сто от БВП през 2021 г.).

В същото време България запазва национално финансирани инвестиции. Предвижда се разходите с безвъзмездните средства от ЕС да възлизат на 1,9 на сто от БВП през 2023 г., докато национално финансираните инвестиции се очаква да осигурят нарастващ принос към фискалната позиция от 0,1 на сто.

Държавният дълг възлиза на 22,9 на сто от БВП в края на 2022 г. и се очаква да достигне 25 на сто и 28,1 на сто съответно в края на 2023 г. и 2024 година. Оценката на устойчивостта на дълга показва умерени рискове в средносрочен план.