Някой липсва. Няма го на барикадите в защита на лева - да вдигне юмрук срещу отхвърления референдум за еврото. Познахте! Липсва баш радетелят за референдум за еврото, самият Румен Радев.
Нима е нормално? Нима не рече самият той, че народът ще го отнесе в инфлацията, политици без доверие определят съдбините на държавата? Че "парламентът вече не представлява народната воля"?... Как така бабки самоотвержено атакуват щитове в защита на лева и демокрацията, а той,
баш мъжът, военният,
се крие при овцевъдите? Кога, ако не при смяна на валутата на една държава чрез потъпкване на демокрацията, един държавен глава следва да протестира лично?
Тая работа с овцевъдите хич не е шега. За времето, след което поиска референдум на 9 май, а успоредно стартираха протести срещу еврото, президентът на Републиката намери време да: навести фестивал на ягодата в Кричим на 10 май, културните празници на Пирдоп на 11 май, Денят на Шумен на 11 май, гимназия в Благоевград на 24 май, Белоградчик за честване на въстание на 28 май, Събора на овцевъдите в Лясковец на 31 май, Хисаря - защото надживява вековете на 14 юни, Самоков - откривайки "многофункционален спортен, търговски и жилищен комплекс" на 19 юни, Славейковите празници в Трявна на 20 юни, Панагюрище, за да се запознае с развитието му на 27 юни. Разбира се, проведе още много срещи с ученици, студенти, абитуриенти, представители на бизнеса, посети чужбина... Ако желаеше,
в тия в съдържателни ангажименти
все можеше да вмести ръкостискане на знаменосец от протестите.
Разбира се, някой може да опонира: "Не му е работа да участва в дребни детайли, като някакъв редови човек. Един държавен глава следва да се занимава с големите енергии, идеи - да задвижва колелото". Но навремето, вдигайки юмрук на площада пред президентството, не се изкуши от "дребните детайли".
Така стигаме до най-важното като извод - Радев не ще "да се цапа" с физическо участие в настоящите протести.
Иска да спре еврото, но няма желание
лично да слезе при хората. Това лицемерие е първият очевадно открояващ се факт.
То, ако нямаше лицемерие, поне дума за референдума за отделяне на Обзор от община Несебър щеше да обели четири години. Или ред да драсне на хората в Стефан Стамболово, община Полски Тръмбеш, след допитване с 99% "за". И двата казуса са директно в правомощията на този радетел за пряка демокрация.
Но иде реч за още нещо. "Влизането в еврозоната при петролна криза трябва да бъде много внимателно премислено", казва още Радев. А петролна криза няма. "България в момента по статистиките е на 59% от средните ценови равнища за ЕС, като може много бързо това ценово равнище в България да достигне 100% за месеци. Но кога нашата икономика ще може да компенсира този скок?", настоява. Но няма държава, която при приемането на еврото да е вдигнала с 41% цените. "Най-сетне референдумът, независимо от резултата му, ще допринесе за изработване на национален консенсус", обобщава. Но
нима резултат 51 на 49 в каквато да е посока би изработил консенсус?
Тоест освен лицемерие, откъм "Дондуков" 2 летят груби неистини и манипулации.
През 2016 г., в кандидат-президентската кампания, летецът и ас на ВВС Румен Радев бе запитан от симпатизанти за кемтрейлс - има ли го, няма ли го. Този най-запознат в държавата със самолетите човек, вместо чрез авторитет, статут, лидерство и лична отговорност да разгони бръмбарите от главата на народонаселението ("Айде престанете с простотиите, не ви ли е срам!"), изкаканиза: "Нямам факти и данни, че има такова пръскане до момента, наистина нямам. Но ако наистина тази тревога продължава и тревожи много граждани, може да организираме една проверка. Ако има такова нещо, ще вземем мерки". Общото на тази случка с днешните е, че
от човека с "проверката на кемтрейлса"
може да се очаква всякаква безпринципност - не и лична отговорност, каквато предполага дополитическата му биография.
Впрочем, Радев не е труден за разшифроване от колегите си на политическия терен. "Ако подкрепя искането на голяма част от народа за референдум, трябваше да слезе при протестиращите. Нашата битка е за референдум", каза оня ден общинският съветник от "Възраждане" Деян Николов. Бойко Борисов пък попита: "Костадинов е умен мъж. Не съзнава ли, че всъщност, изпълнявайки сега повелите на Радев за Еврозоната, след това той ще му вземе електората? Дали това не може да го осъзнае, че всъщност Радев сега се грее на неговия огън?". Истината е, че Костадинов добре разбира, затова Николов пренасочва огъня за стрелба по Радев. Още по-вероятната истина е, че
президентът мечтае за много по-голям електорат
от този на "Възраждане", поради което не ще да се смеси с него, нито с оня на "Величие" в Брюксел.
Има още нещо важно в ситуацията. Безспорен факт е, че огромното мнозинство от българите се страхуват от по-високи цени с еврото (дори поддръжниците му). Също така е вярно, че важните дискусии по приемането на се състояха. Че рисковете са налице. Но успоредно е вярно, че с влизането в Еврозоната никаква демокрация не се потъпква. Че периодът за референдум отдавна бе минал, а президентът опита опасен за вътрешния мир взрив. Че, ако се съди по Шенген и стотиците други насаждани страхове, лошото може да ни се размине, подобно на бежанците, които щяха да ни заливат и т.н. Че по улиците днес е част от крайния електорат на 2-3 крайни формации - нищо повече. Тоест, поне засега, еврото за българите и България е
трудност, риск, несвършена работа, но не и пределна ситуация,
не въпрос на живот и смърт. И се получава нещо като везна - на едната ѝ страна стои обезпокоително, но не и драматично, а направо тривиално фактическо положение (просто такъв е винаги животът...); на другата са крясъците на "Възраждане" и ко за "Последната битка за България".
"Обединителят на нацията", чиято реторика е сходна с тази на протеста, но пък делниците му са най-обичайни, лежерни, стои разкрачен между двете страни на везната. Фигурата хич, ама хич не е естетически издържана.
