Община Варна изуми кандидати и експерти с условията по конкурсна сесия чрез местния фонд "Култура". Случващото се е толкова непрофесионално, че всеки докоснал се до процедурата си "гълта граматиката". На фона на огромните проблеми с арестувания кмет и при факта, че недомислици в културното направление има много в старата и най-нова градска история, конкурсната процедура може да се счете и за бял кахър. Все пак е нещо, което не може да се отмине.
Процедурата е за 513 000 лв. - чрез националния фонд за култура с финансиране по плана за възстановяване (ПВУ), неговата най-голяма инициатива за култура към общините. Отворена е максимално широко към сдружения, читалища, физически лица и т. н. Състезателната част и сключването на договорите следва да приключат през настоящата година. Трябва да се отчете, че в правилата на националния фонд също има ред неясноти, затрудняващи реализацията по веригата, но Варна "блесна" изцяло със свои "иновации".
Докато други общини (Бургас, Габрово...) си направиха процедурите месеци по-рано, във Варна конкурсът бе обявен чак на 5 ноември, с едва три седмици срок за кандидатстване. Не бе проведена разяснителна среща с потенциални участващи, за да се обяснят технически и административни специфики, както се прави друг път. На сайта на конкурса липсва на видимо място възможност за обратна връзка. Макар да измина една четвърт от XXI век, не може да се кандидатства онлайн - проектите следва да се занесат в деловодството на общината на хартиен и електронен носител, дублирано на имейл. Изрично е уточнено, че хартията чинно трябва да е подредена "в папка", подписана и подпечатана.
Най-големият шок е бюджетната проектна таблица, която кандидатите следва да попълнят - не защото в първоначалния ѝ предоставен вид екселските изчисления превръщаха левовете в евро след умножение по две - технически пропуск, бързо отстранен.
Грандиозната беда е, че в таблицата абсолютно всеки вид разход (!) е с посочен процентен таван спрямо общата стойност на проекта. Експерти, на които "Сега" предостави таблицата, останаха изумени - не са виждали нещо подобно. Обикновено, ако има прагове, те са по обобщени видове разходи. Например "административни", "организационни" и т.н. В настоящата таблица хем има обобщени разходи, хем отделно за всеки един. Но чисто практически за всеки вид разход процентен лимит не може да се постави, защото това значи реално бюджет да не може да се направи - абсолютно всяко перо следва да е относимо към всяко друго - ако примерно направиш разхода с 1 лв. по-малък, всичко останало се разбърква.
За да е по-ясно: ако например за целите на един проект се изчисли купуване на моливи за 100 лв., с тях рисуваш картина, която трябва да транспортираш за 50 лв., експонира се за 200 лв. и се прави реклама за 300 лв., моливите трудно може да бъдат 99 лв.; намериш ли с 1 лв. по-евтини, примерно транспортирането трябва да стане точно 51 лв. - но то така или ще надхвърли лимита за транспорт, и/или нещо друго ще трябва да се вдигне с 1 лв., което пък ще разбърка сродните разходи.
Както стана ясно, тези недостатъци се избягват, ако таванни проценти не се слагат за всяко перо - а се поставят само при гореспоменатите обобщени видове разходи.
Има и друг проблем с процентите. Към 2/3 от разходите следва да бъдат по представяне, реклама, транспорт, адаптация в средата и т. н. на културния продукт. Има дори и изрично перо за командироване на човек на място с цел представяне. И така, щом 2/3 от разходите следва да бъдат постафактум продукта, то значи няма как да направиш нов - проектът ти следва да е за вече готов продукт (не може с 1/3 да направиш нещо ново). Всичко това се дължи отчасти на националните изисквания - описанията на видовете разходи, включително командировката, са посочени там. Но точно варненската "иновация" да сложи проценти, тоест да разпредели разходните дялове точно така (2/3 по нещо последващо), прави така, че нов продукт да не може да се изработи - а само да се представи такъв.
За да е още по-ясно: габровският формуляр, например, не съдържа никакви проценти. Кандидатства се онлайн и т.н.
ПАРАДОКСИ
"Сега" научи, че друго общинско звено във Варна, по-вещо в работата с проекти, се е скандализирало от измислената финансова таблица на колегите си от отдел "Култура" - "Какво правите, как може така?". Може би поради това преди няколко дни дойде черешката на тортата - в отворен период за кандидатстване, при оповестени условия, бе публикувана нова финансова таблица. В която... фигурират същите проценти, но... като препоръчителни! Тоест, в един конкурс, който трябва да е максимално обективен, ей така, без никакво обяснение, при ход на състезанието, се появи нещо тотално субективно - препоръчителни проценти. Чисто процедурно "препоръката" би следвало да е одобрена от общинския съвет, но не е.
Така в момента всеки, който пише проект, ако въобще се е усетил, че е сменена таблицата, се мъчи не да направи нещо стойностно, творческо, културно - а да стъкмява числа според безумните квадрачтета с проценти, да вкарва дори ненужни разходи - само и само да отговори на процентните съотношения (препоръчителни в актуалната версия) - оплаквайки се на арменския поп. Всичко това не само е на галактически години от какъвто и да е качествен продукт, от смисъла на цялото занимание. То противоречи и на най-новите европейски препоръки - кандидатите да се разтоварват от бюджетни и административни усилия, а да се насърчат в същинските дейности, в случая творчески, в областта на културата.
"Сега" отправи въпроси към общинската администрация относно забавянето на процедурата и процентните разделения в бюджета. Сроковете бяха обяснени с факта, че Варна успява с кандидатстването за парите на 13 август; нататък е било нужно време за разискване в комисията по култура в общинския съвет, да мине и самата сесия на съвета. Като коментар спрямо общинския отговор следва да се каже, че други общини свършиха по-бързо, защото поеха премерения риск да проведат конкурс под условието, че парите все още не са осигурени.
За процентите в таблицата общинският отговор гласи, че дяловете на обобщените видове разходи са били заложени в индикативния бюджет (тоест общината е задължена да ги постави спрямо кандидатите). Това обяснение е съмнително с достоверността си. Стана ясно, други общини не са вписали проценти спрямо кандидатите. Общинското отчитане по ПВУ в този аспект няма общо с правилата, които самата община залага в своя конкурс.
По най-интересната част - процентните лимити и за подперата, тоест защо са сложени лимити за абсолютно всеки вид разход - пряк отговор липсва. Но все пак е призната грешка: "В първоначалния си вид таблицата и процентите, посочени в нея, поставят ограничения в обосноваването на разходите на кандидатите. Затова частта с процентите е коригирана от постоянна към препоръчителна стойност за улеснение на кандидатите."
