Няма повече сглобяване на екзотични мнозинства. Няма повече правителства, държани на къса каишка от кабинета в Народното събрание. Няма повече игрички на външен министър в сянка.
Да, политическият живот на Бойко Борисов наистина опустя.
Не може да запази досегашната си роля, след като докара ГЕРБ до сегашното ѝ състояние. През миналото десетилетие това беше партия, която редовно събираше повече от милион симпатизанти, когато се явяваше на избори. Преди 5 години, когато се развихри политическата криза, желаещите да гласуват за ГЕРБ намаляха наполовина. Сега партията едва надхвърли 400 хиляди гласа на вота на 19 април – загуба, каквато никога не е претърпявала досега. Предизборните обиколки из страната, на които партийният лидер се къпеше в народната любов, произведоха точно обратното на очаквания резултат.
Но все пак е втора политическа сила, ще кажете.
Да, но не по собствена заслуга. Първо, доверието към други парламентарни формации – "Възраждане", АПС, БСП и ИТН, жестоко се сгромоляса. Второ, ПП-ДБ, останала трета на вота, покачи малко подкрепата си, но без да излезе извън тясната рамка на традиционните си избиратели. При това положение дори и безпрецедентно ниският резултат на ГЕРБ ѝ осигури сребърния медал на изборното състезание.
През цялото това време Борисов, като един самодържец, насочваше еднолично партията. Да, той направи трикратно ГЕРБ управляваща сила. Но също той на два пъти – през 2016 г. и 2021 г., загуби на партията президентските избори заради неудачните си решения. През 2023 г. заради него герберите останаха без перлите в партийната си корона, когато загубиха кметските избори в София и Варна, където той беше подбрал кандидатите. Междувременно се заредиха и загуби на парламентарни избори – първо от ИТН, после от "Продължаваме промяната", а сега и от "Прогресивна България", при това съпроводена с огромен отлив на избиратели.
За цялото това време
Борисов не позволи в ГЕРБ да израснат други лидери,
с които да подели част от властта над партията. Но когато държиш пълния контрол и обираш всички лаври при успех, трябва да носиш и пълната отговорност при провал. А точно това Борисов не желае да стори.
Това се видя ясно на първата му пресконференция след изборите на 19 април. С двамина от приближените му обясниха, че избирателите са избягали заради олевяване на партията и партньорства, които поддръжниците им не одобрили. Иначе казано,
ПП-ДБ и Делян Пеевски са виновни за огромния изборен провал,
а не Борисов и партийната върхушка около него. А какъв е планът им да се върнат обратно на пътя на успеха? Да насочат ГЕРБ към нейния десен и (дръжте се да не паднете!) антикорупционен профил, какъвто имала при създаването си преди близо 20 години.
Е, сериозно ли? Това ли е всичко, което имат да кажат Борисов и сподвижниците му? Да хвърлят цялата вина на сглобките, в които сами вкараха партията – по собствена воля и определено с желание? Да нямат една забележка за собствените си действия и поведение, освен че са били, представете си, прекалено компромисни и диалогични, и покрай това почти станали лява партия (което звучи като лоша шега)? А стратегията им от тук нататък ще бъде да стоят намръщени отстрани и да размахват юмруци към всеки, който предложи нещо наподобяващо на социален разход?
А нещата за ГЕРБ ще вървят само на по-лошо.
Партията на Борисов разчита на позициите си в централната и особено в местната власт, за да поддържа структурите и влиянието си. Досега те не бяха поставени в особена опасност, дори в редките случаи на враждебно настроени към ГЕРБ парламенти и правителства. Причината беше, че враговете на Борисов никога не успяваха да се задържат достатъчно дълго във властта и да съберат достатъчно сила, за да застрашат герберската властова мрежа.
С влизането на Радев в управлението обаче всичко това ще се промени. Той разполага под своята лична команда нещо, което не сме виждали от много време – собствено парламентарно мнозинство. А съвсем скоро се очаква да има и правителство – само негово, без досадни и алчни коалиционни партньори, които да изискват, да пречат, да заплашват и провалят. Това ще позволи на бившия президент бързо да концентрира достатъчно сила, за да застраши ГЕРБ по начин, по който никой друг досега не можеше.
Тежката изборна загуба на ГЕРБ и стремителния възход на Радев отвеждат Борисов към редовете на политическите парии. Послушната му партия няма какво друго да направи, освен да го последва и така да се обрече на политическа маргинализация. Ново ръководство с нови послания и идеи би могло да промени тази перспектива. Но Борисов просто няма да позволи на ГЕРБ да се промени.
