От края на 60-те и началото на 70-те години на ХІХ век бързо нараства медицинската интелигенция в българските земи. Голям брой възрожденски младежи се насочват да получат образование в Европа и Русия в утвърдени медицински школи. Оформя се група възпитаници, сред които се откроява името на Йордан Брадел (1847-1899).
Той е роден в китното подбалканско градче Елена. Получава първоначално и основно образование в родния си град. Интересът към учението и науката продължава да нараства. Заминава за Одеса като стипендиант на руското правителство. Записва се във Втора Одеска гимназия. Завършва учебната институция през 1869 г. със златно отличие. Според спомените на Захари Стоянов, съученик и съквартирант на Брадел е бил Христо Ботев. След успешен изпит постъпва като студент по медицина в Медицинския факултет на Московския университет. Дипломира се през 1875 г. с правоспособност на лекарска практика. Започва да работи в Маринската болница в Москва. Тук го заварват
две войни на Балканите, в които той пряко участва.
През юли 1876 г. Сърбия и Черна гора предприемат военни действия срещу Османската империя и започва Сръбско-турската война. Организацията и координацията на санитарната мрежа в двете държави се поемат от Русия. Д-р Йордан Брадел взема участие във военните действия като доброволец. Той е изпратен в болницата в град Смедерево, където лекува ранените сръбски войници и местното население. Дейността му е забелязана от Руското дружество Червен кръст и от правителството на Сърбия. За достойните изяви той е награден с руски и сръбски ордени.
Д-р Йордан Брадел се завръща в Русия и продължава работата си в Маринската болница. Успоредно с това преподава физика в Правителственото фелдшерско училище в Москва. Все по-видимо обаче се усеща назряващият конфликт между Русия и Турция, който трябва да доведе до освобождението на България. Д-р Брадел участва енергично в акцията за привличане на живущите в Русия и Румъния родни емигранти в редовете на формиращото се вече българско опълчение. С мобилизирането на руската армия той се причислява към поделенията на Руския Червен кръст. По време на Руско-турската освободителна война 1877/1878 работи като военен лекар в близкия тил, в болници и лазарети на Червения кръст. Наред с това е и преводач на руското командване и продължава да набира доброволци за опълчението, което в хода на войната удвоява своя числен състав.
Д-р Йордан Брадел посреща с нескрита радост освобождението, но пребивава още кратко време в Русия. В началото на 1879 г. се завръща завинаги в родината си и отдава своите професионални умения в създаването на здравната структура. Още с пристигането си той е
назначен за управител на откритата Александровска болница
в София. Заема се със задачата да я превърне в истинско лечебно заведение. Неговият братовчед д-р Димитър Моллов изработва "Временни правила за устройството на медицинската част в България", който е утвърден от генерал-губернатора княз Дондуков-Корсаков. В съответствие със законодателния акт се учредява Висш медицински съвет. В него участват главно руски възпитаници, а сред членовете е и д-р Брадел. Той е част и от следващите медицински съвети , като е председател на Четвъртия. През 1884 г. за период от 2 години е назначен за главен лекар на Гражданската медицинска служба.
Интересите на д-р Йордан Брадел не се ограничават само в медицинската област. Той участва активно в различни сфери на държавния и обществения живот, проявява интерес и към научните прояви. Публикува поредица от статии в "Медицински сборник" и във вестник "Здраве", някои от които имат приносен характер и подпомагат обучението и обогатяването на знанията на българските лекари. В тях дава информация за Четвъртия и Петия световен конгрес по хигиена, които се провеждат в Женева и Хага. Заедно с д-р Сава Мирков е редактор на първото българско медицинско списание "Медицинска сбирка". В продължение на четири години изнася лекции пред студенти от Медицинския факултет на Висшето училище. Той е първият лекар в България, който през 1896 г. получава званието доцент по съдебна медицина. Заема длъжността държавен експерт по съдебно-медицински въпроси. За своите постижения в медицинската област става дописен (1881) и редовен (1884) член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). Той не стои далече и от политическия живот на България. Убеден русофил и привърженик на либералите, през 1881 г. се кандидатира и е избран за народен представител във Второто Велико народно събрание. За съжаление няма конкретни данни за дейността му като народен представител.
От 1884 г. д-р Йордан Брадел е
сред най-сериозните инициатори за основаването на Българското дружество Червен кръст.
Той заминава за Швейцария и участва като официален български делегат на международната конференция на Червения кръст в Женева. Води пропаганда и разговори за признаването на едно дружество на Червения кръст в България. В резултат през юни 1885 г. то вече е факт и е утвърдено с указ на княз Александър І Батенберг. Сред ръководителите му е и д-р Йордан Брадел, който нееднократно е избиран за член на централното ръководство. Той е всеотдаен при изграждането и укрепването на черевенокръсткото движение в нашата страната. През 1898 г. обаче се разболява тежко е бива принуден да се оттегли от обществено-политическия живот. Малко по-късно, на 26 януари 1899 г., умира. В първите десетилетия на ХХ век неговото дело е продължено от съпругата му Елена. Тя участва в създаването и ръководството на благотворителни сдружения.
Макар и за кратък период д-р Йордан Брадел дава своя съществен принос за развитието на родното здравеопазване. Той спомага за формирането на различните клонове на медицинската наука, за административното устройство на здравната система и за първите стъпки на Българския Червен кръст.
