Когато някой софиянец или гост на столицата се разхожда по централния булевард "Цар Освободител" се натъква на малко позната забележителност. На №12, на ъгъла с улица "6-ти септември",  е поставена паметна плоча. На нея е изписано: "Тук живя и работи д-р Методи Д. Славчев 1864-1964. Основоположник на акушерството и гинекологията в България".

Методи Димитров Славчев (1864-1964) е роден в Търново. Завършва медицина в Москва (1891). След това две години специализира в Париж и Виена. Завръща се в България и започва професионалната си кариера като акушер-гинеколог във Варненската държавна болница. Но не се задържа дълго в морския град. Прехвърля се в Александровската болница в София.

Основната дейност на д-р Методи Славчев обаче протича в Майчин дом "Княгиня Мария Луиза". Здравното заведение е открито официално на 19 ноември 1903 г. в присъствието на княз Фердинанд І, депутати, министри, дипломати, граждани и представители на духовенството. Първи управител на болницата е д-р Димитър Стаматов. През август 1907 г. той напуска постта, тъй като заминава на специализация в странство. На негово място за управител е назначен д-р Методи Славчев, който преустройва институцията и доусъвършенства лечебната ѝ дейност. Същевременнто той е и директор на акушерските училища към Александровската болница и "Майчин дом". През 1900 г. заедно със своите колеги Стефан Сарафов и Димитър Михайловски открива първия в България частен санаториум. През Балканската война 1912-1913 г. е началник на военнополева болница в Чорлу, Турция. По време на Първата световна война 1915-1918 г. ръководи Пета местна военна болница в София. До пенсионирането си отново е лекар в "Майчин дом". Като член на Висшия медицински съвет

предлага проект за създаване на малки родилни домове с 2-3 легла в селата.

Първият започва да функционира с негова помощ през 1936 г. в Новоселци (днес град Елин Пелин). 

Блестяща е професионалната кариера на д-р Методи Славчев. Той въвежда в България нови оперативни методи в акушеро-гинекологичната практика. Това са разреза Пфаненцел хистеректомията по "американския метод на Сегонд" и операцията на Вертхайм при карцином на маточната шийка. Те се отбелязват като значителни постижения в онези години, когато диагнозата "Рак" се възприема от населението все едно да отидеш веднага да си купиш ковчег. Слага началото в борбата срещу рака с доклада "Общественото значение на рака и организиране борбата срещу него". Изнася го пред ХVІ Лекарски събор (1928). Разпростира своята дейност в тази насока като Председател на Комитета при Главната дирекция на народното здраве (1929). Член е и на Международния съюз за борба с рака.

Д-р Методи Славчев залага предимно на практическите си изяви. Ала отделя време и на книжовното им популяризиране. Оставя около 40 публикации по обществено-етични и медицински проблеми. Ето и по-важните от тях: "Маточният рак", "Влиянието на хинина върху бременността и върху родилния акт", "Оправдано ли е научно прекъсване на бременността у туберкулозните" и др.

Известният гинеколог е популярен и със своята благотворителност. През декември 1941 г., във връзка с отбелязване на неговата 50-годишна лекарска дейност, той

дарява 100 000 лева на Медицинския факултет

при Софийския университет за подпомагане на "бедни, способни и обещаващи студенти по медицина". Академичният съвет решава с тази сума да се образува фонд на името на дарителя. Няма данни как са използвани финансовите средства. През 1952 г. капиталът на фонда влиза в държавния бюджет и той престава да съществува.

Д-р Методи Славчев се радва на дълголетие. Провъзгласен е за Народен лекар. Той умира на 24 август 1964 г. на сто години и три месеца. Но спомените за неговите дела остават. И днес личността му заема почетно място сред забележителните български медици.