В първите десетилетия след Освобождението 1878 г. възрожденска българска интелигенция насочва усилията си към създаването на непознати до този момент у нас области в научната сфера. Тук централно място заемат метеорологията и климатологията. А тяхното изграждане е неразривно свързано с името на Спас Вацов.
Спас Вацов Киров (1856-1928) е роден в Пирот (тогава на територията на Османската империя, а днес в Република Сърбия). Завършва прогимназия в родния си град. След това заминава за Загреб. В централния хърватски град получава средно образование, а през 1878 г. завършва физико-математическия факултет на Загребския университет. Това е най-старото висше учебно заведение в Югоизточна Европа.
След Освобождението Вацов се установява в Княжество България. Навлиза в образователната система. Започва учителската си професия в Първа софийска девическа гимназия, която е открита на 18 ноември 1879 г. Нивото на обучение в нея е много високо. Преподаватели са едни от най-изявените специалисти в съответните научни сфери. Сред тях се нарежда и Спас Вацов заедно с Михалаки Георгиев, Екатерина Каравелова, по-късно Елисавета Багряна и др. Другото училище, където той заема ключово място, е Първа софийска мъжка гимназия. Тя функционира от 7 януари 1879 г. и също е сред елитните учебни заведения, където ученици от цялата страна получават средно образование. За директори на гимназията се избират видни специалисти, сред които е и Спас Вацов. Той е
вторият ръководител след Георги Стаменов.
Командирован е от Министерството на народното просвещение и заема поста от 1 февруари до 1 май 1881 г. След това преминава на служба в просветното ведомство и заминава за Лом, където през 1881-1882 г. е назначен за директор на местната гимназия.
Вацов е автор на учебник по физика за долните класове на гимназиалните учебни заведения. Редактор е на основания с негово участие орган на Министерството на просвещението "Учебен вестник" (1883-1884). Ревизира различни учебни заведения. Изявите му в образователната система правят отрадно впечатление на ръководството на Българското книжовно дружество (след 1911 г. Българска академия на науките). Ето защо през 1881 той е избран за дописен, а през 1884 г. за редовен член на институцията.
Впечатляваща е професионалната кариера на Спас Вацов. През 1887 г. в София се открива първата метеорологична станция с регулярни инструментални наблюдения, изпълнявани от българи. Разположена е близо до площад "Васил Левски" в Ботаническата градина на Висшето училище. Основана е от професора по астрономия Марин Бъчеваров. Данните се публикуват в Държавен вестник. Три години по-късно с предписание на Министерството на просвещението станцията добива статут на Централна метеорологична база под наименованието Дирекция на метеорологията. Тя започва да се ръководи от Спас Вацов.
Той я управлява до края на живота си.
Още през 90-те години на ХІХ в. Дирекцията разполага с 24 метеорологични и 60 дъждомерни станции. По искане на Вацов през 1908 г. тя преминава към Министерството на земеделието. Това подчертава ориентацията ѝ към селското стопанство.
Под ръководството на Спас Вацов заедно с развитието на метеорологичните наблюдения у нас напредват и хидрометричните. Към Министерството на земеделието и държавните имоти през 1912 г. се създава "Отделение на водите", което отговаря за водното стопанство в България. Няколко години по-късно (1920) е приет Закон за водните синдикати и е създадена служба по водите с отдел "Хидрография". Успоредно с това Вацов е деловодител и секретар на Клона за природни и медицински науки на Българското книжовно дружество. Той е член-основател и дългогодишен председател на Българското природоизпитателно дружество. По време на Първата световна война през 1917-1918 г. се включва в работата на Поморавския народо-просветен комитет. Това е наша организация, която възражда българската национална идентичност в Поморавието и Тимошко.
Спас Вацов развива сериозна литературна, журналистическа и преводаческа дейност. Той е автор на редица научни публикации, сред които се открояват: "Упътване за провеждане на метеорологически наблюдения" (1888), "Наблюдения на държавната метеорологична станция в София", "Народна метеорология. Сбирка от български народни поговорки, пословици, правила и предсказания за времето", "Земетресения в България. Отчет за забележителните земетресения", "Месечни и годишни изводи от метеорологически наблюдения в София, Бургас и Пловдив", "Градиво за сеизмологията в България" и др. Публикува различни научни и литературни бележки във вестници и списания. Превежда няколко новели и повести отпечатани в книжката "Картини из живота".
Редно е да споменем и
един ироничен епизод от неговото битие.
Когато предприема първите опити за отпечатване на своите научни творения, Димитър Петков, като редактор на сатиричен вестник написва с ирония: "А пък нашия Спас Вацов решил да издаде "Упътване за провеждане на метеорологични наблюдения"... Това е все едно да садиш лимони и портокали на Витоша и да чакаш от тях реколта". Но през 1892 г. вече като кмет на София именно Димитър Петков трябва да предостави метеорологични данни на фирмата, която ще изгражда канализационната система на града. Спас Вацов лично му предава необходимата информация с думите: "Нося Ви, господин кмете, реколтата от лимони и портокали на Витоша".
Заслугата на Сп. Вацов за развитието на родната метеорология и климатология е основополагаща. Много от откритията, до които той достига, днес се възприемат за абсолютна даденост. Неговите достижения се осъществяват в доста оскъдна среда, която не познава съвременните иновации и модерни технологии. А това още повече величае личността му.
