Много от представителите на българския елит след Освобождението през 1878 г. получават солидно образование в престижни европейски и руски университети. След завръщането си в България те се радват на почит и уважение сред народа. Сред тях има личности, които изпъкват с неповторимите си качества. В тази листа отрадно място заема Никола Радев, чието име и изяви са малко познати в нашето съвремие.
Никола Радев Чешмеджиев (1870-1952) е роден в Хасково и израства в многодетно семейство. Още в младежките си години проявява неподправен интерес към научните познания. Във всички просветни заведения учи и завършва в съкратен вариант и навсякъде се дипломира с отличие. През 1885 г. завършва Хасковската реална гимназия. Година по-късно постъпва във Военното училище в София. Приключва обучението си през 1889 г. и е произведен в чин подпоручик. Служи в Родопския пехотен полк в Хасково и в артилерията. А четири години по-късно е приведен във Военното училище като взводен офицер, същевременно изпълнява функциите и на адютант-ковчежник.
Започва да учи право във Висшето училище (от 1905 г. Софийски университет "Св. Климент Охридски"), където завършва за две години. След това получава солидна научна квалификация. Специализира в Париж и Брюксел и се радва на научните степени "Лисансие на правните науки" и "Доктор по право". Между 1896 и 1902 г. Никола Радев е преподавател във Военното училище в София по създадени от него две дисциплини "Службата на младия офицер в армията" и "Правото на войната". Лекциите му са отпечатани и стават настолна книга за всеки бъдещ офицер.
Едновременно през 1901-1905 г. изпълнява длъжността помощник-прокурор в Софийския военен съд. Забележителни са неговите конференции като офицер във Военния клуб по теми: "Мира и войната", "Знамето на България с лева като емблема на нейната несъкрушима военна мощ" и "Второто българско царство". Радев
заема ключово място и в антуража на княз Фердинанд І.
Първоначално е назначен за аташе, а след това за ординарец. От 1899 до 1902 г. като флигел-адютант е част от военната свита на княза. Живее в Царския дворец и съпровожда монарха във всичките му пътувания и срещи в България и в чужбина. Радев заема ключово място при закупуването на чифлика "Врана". Като един от постоянните обитатели на двореца в центъра на София, той често излиза с децата на Фердинанд І на двора пред сградата. Те продължително се забавляват и това предизвиква любопитството на гражданите. Тази ситуация тревожи княжевското семейство и то започва да търси терен извън столицата, където да построи дворец с парк за игри на наследниците. Идва и подходящ момент. През декември 1897 г. е обявен публичен търг за продажбата на обширен чифлик с площ 1050 декара в близост до квартал Горубляне. Никола Радев се снабдява с необходимите документи и участва в наддаването. Той е обявен за окончателен купувач. Още в първите месеци по негово разпореждане са наети специалисти да облагородят запустелия чифлик. Те окосяват тревата, подрязват дърветата и храстите, а пътеките са покрити с чакъл и пясък. Жилищните и стопанските сгради са почистени и варосани. В следващите години той е преобразен във впечатляващ летен дворец под наименованието "Врана". И днес той се обитава от наследниците на княз/цар Фердинанд І.
Радев влиза в близки отношения и с един от видните политически дейци Иван Евстратиев Гешов. През 1901 г. той се жени за дъщеря му Анка. По-късно като адвокат на свободна практика е
негов защитник в делото за наследството на Евлогий Георгиев.
А това ще доведе до разрив в отношенията между княз Фердинанд І и Никола Радев. Ето как се развиват събитията. През 1897 г. Евлогий Георгиев умира в Румъния и в завещанието му Гешов е обявен за универсален негов наследник на имоти и милиони финансови средства. Ала през следващите години възникват сериозни разправии с други наследниците на банкера. Водят се безкрайни съдебни процеси. Те са съпроводени и с политически интриги, тъй като Гешов е един от лидерите на Народната партия. На 1 март 1907 г. правителството на Димитър Станчов завежда поредното дело. Гешов грижливо подготвя защитата си. Тя се поема от четирима адвокати, сред които е и зет му Никола Радев. Той използва красноречието и способностите си. Изявява се като виден юрист и съдебен оратор. Неговите защитни речи пред съдебния състав са професионално аргументирани и впечатляващи. Те спомагат за позитивен изход и остават като паметник по наследствено право. Заседанията на Софийския окръжен съд, а по-късно и на Софийския апелативен съд продължават месеци. В крайна сметка през декември 1907 г. делото е прекратено в полза на Иван Гешов. Той е обезщетен със значителни суми за направените разноски. А още през 1904 г. внася сумата от 6 милиона лева за построяването и издръжката на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Никола Радев се изявява и в други, съвсем различна сфери. Той е
активен сътрудник на благотворителната дружество "Червен кръст"
и председател на столичния му клон. По време на Балканската война организира материалната част на всички тилови болници от Софийската дивизионна област. В тази връзка през 1913 г. е провъзгласен за почетен председател на ХХІІІ Международен конгрес за обществена помощ и спасение в Брюксел. Радев проявява видим интерес към развитието на нашия спорт. С писмо до министъра на просветата от 15 юли 1932 г. изразява гордостта си от победата на българските футболисти, които печелят златната Балканска купа в Белград. Изказва желание техните имена да бъдат изписани със златни букви на мраморна плоча. Дарява 5000 лева за образуване на фонд на негово име. Препоръчва от приходите да се дава награда на най-добрия български спортист през изтеклата година. Но за съжаление впоследствие този фонд не нараства. Радев е популярен и със своите писателски способности. Пише и издава книги, статии и албуми в областта на правото, военното дело, историята, метеорологията, геологията и пр.
В политическия живот Никола Радев е верен и последователен поддръжник на Народната партия. Влиза и в нейното ръководство като член на Централното бюро. С листата на народняците е избран за народен представител в Петото Велико народно събрание (1911 г.), където е секретар. Депутат е в ХV Обикновено народно събрание (1911-1913 г.) и доста често участва в неговата дейност с изказвания от трибуната и в спорове със своите колеги. Като лидер на Народната партия през 1908-1911 г. обикаля с агитационна цел почти цяла България. Застоява се най-дълго в Добруджа. Държи политически речи в Силистра, Тутракан, Добрич, Балчик и други градове.
Накрая и един крайно любопитен фрагмент. В края на ХІХ и началото на ХХ век в София и извън столицата започват да се разпространяват слухове, че Никола Радев е в интимни отношения с княз Фердинанд І. Тези твърдения не са подкрепени с факти и остават неразгадани.
