Малцина представители на родния офицерски корпус се изявяват с мащабен принос за защита на националната кауза. Сред тях се нарежда генералът от пехотата Васил Кутинчев. Той участва в поредица войни. Командва елитни подразделения и изгражда блестяща военно-съдебна кариера.
Васил Иванов Кутинчев (1859-1941) е роден в Русе. Завършва основното училище в родния си град, след което продължава образованието си в местното класно училище. Дипломира се през 1876 г. и прави силно впечатление на председателя на комисията митрополит Григорий Доростолски-Червенски. Той предлага на 17-годишния Васил Кутинчев да стане учител в Гирдапската махала на Русе. Бъдещият генерал приема и на него са му поверени 4 отделения с близо 100 деца в основното учебно заведение. Това начинание заема две години от неговото битие. Идва Освобождението през 1878 г. и настъпва рязка промяна.
Започва формирането на българската войска. На общините са дадени разпореждания да съставят наборни списъци с всички младежи, които подлежат да отбият военната си служба. Васил Кутинчев попада в първия набор и служи в казармата на местната Русенска дружина. Ала за съвсем кратко време. През ноември 1878 г. той я напуска и постъпва във Военното училище в София. Поради голямата нужда от офицери курсът на обучение е ускорен. На 10 май 1879 г. юнкерите от първия випуск са произведени в началния офицерски чин прапорщик и разпратени по войсковите части. Васил Кутинчев постъпва в 24-та пехотна Силистренска дружина. Няколко месеца след това получава званието подпоручик и е преведен в 12-та пехотна Раховска дружина. Тук през август 1882 г. е повишен с чин поручик.
Още в началото на своята кариера Васил Кутинчев се изявява като последователен русофил. Усвоява руския език във Военното училище, където служи заедно с руски офицери. Усъвършенства знанията си с руска военна литература. Дори прави опит да преведе на български език всички руски устави и да ги отпечата на свои разноски. Но молбата му за съдействие не е одобрена от посолството на Русия. През 1882 г. руското командване приема решение да изпрати на стаж в руски полкове 30-40 български офицери от първия випуск. Васил Кутинчев попада сред тях. Но за всеобща изненада
той се отказва от този жест и подава молба
да бъде оставен на служба в Княжество България. Година по-късно е назначен за командир на рота в 23-та пехотна Русенска дружина.
Бележито е участието на Васил Кутинчев в няколко войни за защита на националната кауза. Веднага след провъзгласяването на Съединението през 1885 г. е произведен в чин капитан и назначен за командващ дружина в 5-ти пехотен дунавски полк. Заминава за София в очакване на военни действия с Османската империя. Ала те започват в друга посока. Избухва Сръбско-българската война. Военните части на Васил Кутинчев се отправят от София към Сливница. Те се изявяват при атаката на Синята чука. Участват в овладяването на Драгоман и Цариброд, както и при превземането на Пирот. През 1912 г. настъпва нов блестящ момент в служебното му положение. На 2 август по случай 25-годишнина от поемането на българския престол цар Фердинанд І произвежда 6-има генерал-майори в чин генерал-лейтенант. Единият от тях е Васил Кутинчев. Това е
първият случай в историята на Третото българско царство,
когато подобно звание е дадено на действащи офицери, а не на такива от запаса. Генерал Васил Кутинчев е сред командващите българската армия в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война (1912-1918). Дава своя принос за победите при Одрин, Булаир и Чаталджа. За своя героизъм и далновидни решения той получава военен орден "За храброст" - ІV и ІІ степен и Княжески орден "Свети Александър" - І степен с мечове.
Васил Кутинчев има заслуги и в други насоки. Той е назначен за член на специална комисия за превъоръжаване на българската войска със скорострелни оръжия. В резултат тя се снабдява с пушката "Манлихер". Има и военно-съдебна кариера. Избиран е за член на Временния военен съд в Стара Загора и за председател на Софийския полеви военен съд. Заместник-председател е на Главния военно-касационен съд. През 1897 г. получава пълномощията председател на комисията за изработването на новия закон за военната тегоба и инструкция за водене на книговодството във войсковите управления. А по-късно участва като член и председател на комисията за изработване на новите правилници за вътрешната служба, за стрелбата, щатовете за имуществото в армейските части за военно време, таблици за товарене на обозите. Занимава се и с обновяване на правилника за гарнизонната служба и обучението на младите войници, като и с преработване на формата на облеклото на всички военни чинове.
Продължилата толкова много години бляскава кариера на генерал Васил Кутинчев има своя край. През октомври 1918 г. той е произведен в чин генерал от пехотата. Два месеца по-късно, след 40-годишна служба, преминава в запаса и е зачислен в Опълчението. На 6 май 1936 г. е награден с Великия кръст на царския орден "Свети Александър".
