През лятото на 1944 г. Втората световна война навлиза в заключителен етап. Царство България е сред страните, които са изправени пред поражение. Ето защо започват да се търсят пътища за по-благоприятен изход. На опозиционни политици се възлагат нетрадиционни мисии. Сред тях е Стойчо Мошанов. Редно е да обърнем внимание на неговите външнополитически пируети.
Стойчо Стефанов Мошанов (1892-1975) e роден в Дряново. Произхожда от уважавано търговско семейство с утвърдени обществени традиции. Той е племенник на генерал Илия Каблешков и на видния политик и общественик Никола Мушанов. През 1912 г. завършва юридически науки в Екс ан Прованс, Франция. Завръща се в България и участва в Балканската война. По-късно е част от военния корпус в Първата световна война като запасен офицер.
След втората национална катастрофа Стойчо Мошанов се включва активно в политическия живот на страната. Кариерата му преминава през различни етапи. От 1919 г. е член на Висшия партиен съвет на Демократическата партия. След това се присъединява към Военната лига и масонските ложи. Влиза в Демократическия сговор и от 1923 до 1934 г. е народен представител в ХХІ, ХХІІ и ХХІІІ Обикновено народно събрание (ОНС). Председател е на ХХІV ОНС (1938-1939). Директор на труда (1934-1935). Предлага законопроект за развитието на индустрията. Участва като постоянен представител на България в работата на Международния комитет по труда, със седалище в Женева (1921-1935). През 1936 г. е удостоен с наградата "Голяма олимпийска корона на труда". Три години по-късно е на частно посещение в Лондон. Успява да установи
широки контакти с английския политически елит.
Той се среща с председателя на Балканския комитет и с "Групата за имперска политика". Приет е от външния министър, от спикера на Долната камара на парламента и от английския крал Джордж VІ. Стойчо Мошанов за кратко е министър на Народното стопанство в правителството на Андрей Тошев (21.ІV. - 23 ХІ. 1935) и временно управлява Министерството на финансите.
По време на Втората световна война Стойчо Мошанов
изразява интересите на антигермански настроената част
в правителствения лагер. Той е в легалната опозиция срещу управляващите, но се дистанцира от Отечествения фронт и партизанското движение. Нарежда се сред политиците, които търсят благоприятен изход за родината след края на военните действия. На 8 август 1944 г. той е изпратен от министър-председателя Иван Багрянов с дипломатическа мисия в Турция. В Истанбул се среща с британския посланик Хюгесън. Целта е проучване на възможностите за излизане на България от войната и предотвратяване на съветската инвазия. Ала мисията не дава резултат.
Усилията в същата насока продължават. На 30 август Стойчо Мошанов заминава за Кайро, където е разположено средиземноморското командване на съюзниците. И този опит обаче не дава практически резултат. Само дни по-късно Съветският съюз обявява война на България.
След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. Стойчо Мошанов се подвизава в редовете на опозиционната Демократическа партия. През 1947 г. е въдворен на местожителство в Търговище, а от 1949 г. е в лагера "Белене". На 27 април 1954 г. е осъден на 40 месеца затвор. В скалъпения обвинителен акт се посочва, че е съдействал за преследване на антифашистите преди 9 септември 1944 г. По-късно присъдата е преразгледана по искане на ръководството на БКП и
в края на 1955 г. е увеличена на 12 години.
Освободен е през 1959 г. Автор е на ценни ръкописни мемоари. По време на престоя си в Търговище, където е интерниран, на 10.ХІІ.1947 г. той пише писмо до ръководителя на комунистическото правителство Георги Димитров и лично го информира за преговорите в Кайро. В него споделя: "Уважаеми г-н Министър-председателю, Верно е, че в Кайро мисията ми да сключа примирие с Англия и Съединените щати, с които тогава бяхме във война, не успя. И тя не успя по моя вина, именно за да не стана предател спрямо бъдещето на страната. Аз Ви моля да ми дадете възможност да направя изчерпателен доклад за станалото в Кайро, за да бъдете напълно осветлен по едни събития, които бяха сериозно премеждие за независимостта на страната...."
Стойчо Мошанов умира през януари 1975 г. София. Реабилитиран е посмъртно. След 1989 г. обаче личността му остава в сянка, въпреки че активно участва в политическия живот на Третото българско царство. Днес той се споменава чрез две улици в София (в квартал "Люлин") и Пловдив, които носят неговото име.
