Сред българите, които заемат достойно място в защита на националната кауза, изпъква личността на Борис Зографов. Неговият принос е нестандартен. Творчеството му е непубликувано и познато само на специалисти.
Борис Стефанов Зографов (1891-1957) e общественик и журналист. Роден е в Битоля, тогава в Османската империя. Учи в българското основно училище в Скопие и в Битолската българска класическа гимназия. Завършва славянска филология в Софийския университет. Участва в Балканската война като доброволец в Македоно-одринското опълчение и в Първата световна война. Активен член и председател на основаната през 1916 г. от Александър Балабанов Студентска дружба "Бяло море". Учител в Луковит и София. Сътрудник и художник на вестник "Зора". Там преминава през школата на един от най-големите български вестникари Данаил Крапчев. Между 1921 и 1926 г. работи в Дирекцията на печата към Министерството на външните работи като редактор и аташе за френския печат. Публикува материали и участва в редактирането на различни вестници и списания - "Мир", "Слово", "Нови дни", "Развигор", "Литературен глас", "Читалищен преглед", "Отец Паисий" и др. Член е на Съюза на българските журналисти, на Полско-българското дружество и на Комисията за борба с порнографската литература. Директор на Българската телеграфна агенция (1948), когато се пенсионира. Безспорно обаче ключово място в неговото битие и професионална дейност заема
издаването на периодичен печат в защита на българските емигранти в САЩ.
Българи започват да емигрират в Северна Америка още в края на ХІХ в. Този процес придобива ускорени темпове след края на Първата световна война и преживeните две национални катастрофи. Постепенно нашите съотечественици стабилизират своето състояние и пристъпват към изграждането на различни културно-просветни и патриотични организации. Още през 1913 г. в Чикаго е проведен Първият общобългарски емигрантски конгрес. На него се приема решение за създаването на "Македоно-български народен съюз". Но най-важна роля за развитието на родолюбивата дейност на българската емигрантска диаспора в САЩ изиграва създаването на Македонската патриотична организация (МПО) през октомври 1922 г. В приетия устав се определят нейните основни цели, дефинира се тактиката и средствата на борба. Предвижда се печатането на вестници, брошури и книги, чрез които да се запознава обществото с македонския въпрос и предвижданите пътища за разрешаването му. МПО формира свой бюджет чрез внасяне на членски внос. Със събраните средства започва да се издава периодично "Бюлетин". Така се полагат основите на българската патриотична пропаганда в САЩ. Но все още липсва печатен орган на МПО. Затова местните структури се абонират за вестник "Независима Македония" и списание "Илинден", които се набавят от София. Проблемът за собствена патриотична пропаганда обаче остава нерешен и от 1924 г. отново излиза на преден план. Появяват се няколко конкретни проекта, в които се настоява да се използват услугите и опита на родни печатари, които работят в американски градове.
Окончателният план е обсъден и приет на Третия редовен конгрес на МПО през август 1924 г. Формирано е акционерно издателско дружество на организацията. Създадена е собствена печатна база, която е установена в Индианаполис. Градските власти дават разрешение да се основе акционерен клуб "Македониян Трибюн Ко". Той пристъпва към действие. Набира необходимия капитал и осигурява печатарската техника. Новият вестник носи наименованието "Македонска трибуна".
За негов редактор е определен Борис Зографов.
В края на декември 1926 г. той тръгва от София и на 5 януари 1927 г. пристига в Индианаполис. Веднага влиза в изпълнение на своите задължения. По негов проект е одобрен дизайнът на изданието. Предвижда се вестникът да излиза всеки четвъртък, а годишният му абонамент е 3 долара. Първият брой на "Македонска трибуна" "вижда бял свят" на 10 февруари 1927 г. Уводната статия е написана от Борис Зографов. Той прави преглед на положените усилия от МПО за отпечатването на вестника. Подробно излага програмата на изданието. Централно място се определя за разпространение на историческата истина, свързана с борбите на българите в Македония за свобода и независимост. В заключение Борис Зографов пише: "...С издаването на новия вестник се запълва отдавна чувстваната празнина в живота на тукашната емиграция. Той ще бъде защитник на нейните интереси в името на Македония и ще посочва истинския път за постигане на нейното освобождение".
С появата на вестник "Македонска трибуна" започва нов етап в историята на патриотичното движение на българската емиграция в САЩ. Благодарение на неподправената дейност на Борис Зографов всяка седмица в домовете на нашите родственици се появява четиво на литературен български език. Главният редактор налага вътрешна структура, която предлага материали от най-разнообразно естество. Той е издател от 1927 до 1930 г. През това време води оживена кореспонденция с българи емигранти. Сътрудничи на американски издания с новини от България. Със съпругата си уреждат създаването на българско училище в Индианаполис. Изнася сказки пред българската емиграция с желанието да укрепи националното им самосъзнание. Започва да пише книгата "Българите в Америка". Така Борис Зографов оставя трайни следи в родния обществено-политически живот.
