В новата българска история се открояват редица специалисти, които заемат водещо място в развитието на научната мисъл. Един от тях е академик Гаврил Кацаров. Той е значимо име в българската историческа наука. И до днес остава ненадминат в изследването на древното минало на нашите земи.
Гаврил Илиев Кацаров (1874-1958) е роден в Копривщица. В периода 1881-1888 учи в родния си град. След това завършва с отличен успех Първа софийска мъжка гимназия (1893). Амбициите му за придобиване на солидно образование не спират. Със стипендия на Министерството на народното просвещение следва в Лайпцигския университет (1894-1899) класическа филология и стара история. По онова време това е един от най-големите европейски центрове на обучение по тези дисциплини. Дипломира се с тема на дисертацията "За устройството на Фокитския съюз".
След завръщането си в България започва за кратко работи като учител в Първа софийска мъжка гимназия. Но скоро е командирован във Висшето училище (по-късно Софийски университет "Свети Климент Охридски"). Тук неговата кариера напредва с ускорени темпове. През 1900 г. е избран за доцент, 1904 г. за извънреден професор и 1910 г. за редовен професор. Изкачва се и на постовете декан на Историко-филологическия факултет (1915-1918) и ректор на висшето учебно заведение (1927-1928). Солидарен е със студентските вълнения против режима на княз Фердинанд І през 1907 г. Това е причина
да бъде отстранен от университета за една година.
В Алма матер Гаврил Кацаров създава и организира катедра по история на източните и класическите народи. Тук чете лекции по история на Гърция, история на старите източни народи, Римска история, стара история на Македония, политически теории на древността, история на гръко-персийските войни, история на траките и др. Изследва и политическата съдба на келти, пеони и други племена. Гаврил Кацаров се занимава и с древната история на евреите (в Сирия и Палестина) като обръща специално внимание на проблемите с антисемитизма. Той е създател на българската тракология. В продължение на десетилетия публикува трудове върху историческата география, политическата история, културата и религията на траките, които оказват значително влияние в световен мащаб. За разлика от по-късни автори, той избягва идеализацията на тракийската култура и подчертава краткотрайния характер на тракийските държавни формации. В научните си изследвания отдава първостепенно значение и на писмените източници, и на паметниците на материалната култура.
Гаврил Кацаров отделя значимото място в своята дейност и на археологията. Той е член-основател и председател на Българското археологическо дружество, а по-късно директор на Народния археологически музей (1928-1929) и на Българския археологически институт (1940-1948). Редовен член е на Руския археологически институт в Цариград. Провежда разкопки на археологически обекти. Прави достояние на науката отделни паметници, които се съхраняват в музейни сбирки. През 1917 г. извършва продължително археологическо обхождане по крайбрежието на Егейско море. Осветява по нов начин известни вече материали. Проявява интерес е към различни етнографски въпроси. Обръща внимание на родния фолклор и на националния бит. Посвещава специални изследвания на забележителните градове Филипопол (днес Пловдив) и Сердика (днес София).
Бележитият учен е автор на над 300 научни труда. Оставя и десетки бележки и рецензии във връзка с предисторията, класическата древност и средновековието. Неговите изследвания са изградени на обстойна изворова база и на богат образен език. Те са достойни за почитателите му и дават отговор на редица възникнали въпроси свързани със старата история. Ще споменем по-важните от тях: "Извори за старата история и география на Тракия и Македония", "Приноси към културната история на траките", "България в древността. Историко-археологически очерк", "Тракийската религия" и др. Превежда и обнародва писания на антични автори и на съвременни чуждестранни изследователи. И една любопитна подробност. В началото на 30-те години на ХХ в. Гаврил Кацаров е поканен
за автор на текстове за древна Тракия в Голямата американска енциклопедия.
А след отпечатването им българският пълномощен министър във Вашингтон Симеон Радев отбелязва в писмо своята гордост.
Въпреки че цялото внимание на Гаврил Кацаров е съсредоточено върху науката, той не остава чужд и на политическия живот в България. След преврата на 19 май 1934 г. е привлечен и се включва активно в разиграващите се събития. Той е един от организаторите и ръководителите на политическата формация "Петорката". Тя се противопоставя на авторитарните тенденции на монархическата власт. Бори се за възстановяване на Търновската конституция и на нормалната демокрация. Заради тази дейност Гаврил Кацаров е преследван от полицията и многократно подлаган на обиски и арести.
