Димитър Карастоянов (1856-1919) е представител на най-прочутата фотографска фамилия в България. Тя произхожда от Самоков. Неговият баща Атанас Карастоянов е родоначалник на българската фотография. Той прави три от общо седемте снимки на апостола Васил Левски. Братът на Димитър - Иван Карастоянов изпълнява фотографски функции в двореца на княз/цар Фердинанд І.
Атанас Карастоянов дълги години е придворен фотограф в Белград. Двамата му сина живеят при него и работят заедно. След Освобождението през 1878 г. те идват в София и създават ателие "Братя Карастоянови". Започват да практикуват наследствената професия. Изработват и разпространяват пощенски картички. Ала при управлението на Стефан Стамболов (1887-1894) Димитър Карастоянов е подложен на преследване по политически причини. Премества се да живее в Пловдив, където продължава да упражнява фотографските си задължения. Временно е въдворен в Бачковския манастир с популярната по онова време формулировка "За обида на негово Величество".
В началото на ХХ век Димитър Карастоянов отново се завръща в София и открива ателие, което се намира на булевард "Цар Освободител"срещу италианското посолство. За броени години
през него преминава голяма част от родния държавен, културен и военен елит.
Изготвя снимки на Константин Стоилов, Тодор Г. Влайков, Стилиян Чилингиров, Стоян Михайловски, Константин Величков, Алеко Константинов, Петко Тодоров, капитан Коста Паница, Иван Вазов, Константин Иречек, на актрисите Христина Морфова и Людмила Прокопова и др. Снима артиста Стефан Македонски в ролята на Каварадоси от операта "Тоска" в София. Пред фотообектива на Димитър Карастоянов застават професорите Любомир Милетич, Иван Шишманов, Антон Митов, Димитър Агура (в шопска носия) и др. Не пренебрегва и княз Александър І Батенберг. Той изготвя индивидуални фотоси на видните политици и общественици Петко Каравелов, Христо Белчев, Васил Радославов, Иван Евстратиев Гешов, Димитър Греков и др.
През 1910 г. Карастоянов построява семейна къща в местността "Павлово", която се намира на 5 километра от тогавашните граници на София. Тя е наречена "Аврора" и служи и като лятно ателие на фотографа. Тук заедно със съпругата си Райна Балджиева, също фотограф, посрещат известни художници, артисти и хора от софийския елит. След смъртта на Димитър Карастоянов ателието продължава да се използва от нея. Тя е една от първите дами у нас, която застава пред обектива. Къщата е запазена и до днес, но е в плачевно състояние.
Творчеството на Димитър Карастоянов е изключително разнообразно. Той прави едни от най-значимите индивидуални и групови кадри. Именитият фотограф е популярен с
ценното издание от 1912 г. - фотоалбум "Стара София".
В него е запечатан облика на столицата в сградите на своето време. Кадрите са заснети в периода между 1910-1912 г. Специално внимание е обърнато на Централните хали, Двореца, Народния театър и "Александровската" градина пред него. Виждат се и промените от ориенталски към европейски външен вид на разрастващия се град. Димитър Карастоянов фотографира военни маневри, проведени от цар Фердинанд І. Заснема и представители от четите по време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г.
Карастоянов оставя след себе си впечатляващи фотографии, които показват красотата на българската природа. Тук се включват високите части на Рила с връх Мусала и Рилските езера, Родопите, Искърското дефиле, речното корито при Габрово, историческият връх "Свети Никола" с Орлово гнездо, Мъглижкия манастир, Шипченския манастир "Рождество Христово" и още десетки пейзажни гледки. Това са само част от запечатаните за поколения изгледи, извадени от майсторското око и ръка на Карастоянов.
Той е и
един от пионерите на българските военни кореспонденти.
Публикува снимки при обявяването на Балканската война от цар Фердинанд І. Макар и вече на 56 години той участва в първия опит за решаване на българската национална кауза като представител на Генералния щаб на българската армия. Набавя си от Германия специален ръчен, леснопреносим апарат. Заминава на фронта и снима бойните позиции на българо-турската граница. След това отразява военните действия от боен самолет над Одрин. Фотографиите му са публикувани в европейските периодични издания "Дейли Мирър", "Илюстрасион" и най-вече в "Илюстрейтед Лондон нюз". По този начин те стават достояние на европейската общественост и правят отрадно впечатление. От фотообектива му излизат снимки на предаването на пленения Шукри паша в Одрин и отправянето му към София.
И една любопитна подробност. Един от синовете на Димитър Карастоянов - Божидар, наследява фамилната професия. Той е придворен фотограф на цар Борис ІІІ. В това си качество е единственият професионалист, който е допуснат да заснеме сватбата на българския владетел с Йоанна Савойска в Асизи през 1930 г.
Творчеството на Димитър Карастоянов и днес е популярно и предизвиква интерес сред младите поколения. Като част от културната програма се организират изложби с произведения на фотографа в София и Казанлък. Защото освен сградите в столицата той снима и известни казанлъшки фамилии - розотърговци. Ето какво споделя неговата правнучка Биляна Карастоянова: "Дядо Димитър е преди всичко един уникално добър фотограф и хроникьор на своето време. Пред неговата камера са заставали както монарси, политици и общественици, така и обикновени хора в типични селски носии. Уникалното в неговия стил е това, че фотографиите му са непринудени. Улавя движението и мига такива, каквито са... Имаш чувството, че всеки момент замръзналият кадър ще се раздвижи и ще успееш да се пренесеш на мястото на снимката".
