В новата българска история след Освобождението 1878 г. навлизат десетки изявени личности. Те внасят непознати до този момент идеи и дават своя принос за просперитета на страната по европейски маниер. Със своите изяви и любопитни нюанси някои и днес привличат вниманието на обществеността. Сред тях безспорно се нарежда Цвятко Бобошевски (1884-1952).
Той е роден във Враца. Израства в семейството на заможен търговец. До V клас учи в родния си град, а VІ и VІІ завършва с отличен успех в Софийската държавна мъжка гимназия. Продължава амбициите си за солидно образование и заминава за Франция, където записва изучаването на юридически науки. Първоначално следва в Нанси, а след това се премества в Париж. През 1906 г. полага държавен изпит по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и получава две дипломи за завършено висше образование.
Започва работа като съдебен кандидат при Софийския и Врачанския окръжен съд. След това е мирови съдия в Долна баня, заместник-прокурор във Враца и член на Окръжния съд в Оряхово. По време на войните 1912-1918 г. Реквизиционната комисия при военното министерство назначава Бобошевски за почетен контрольор и ревизор на всички ревизионни органи и складове във Врачански окръг. През март 1915 г. е уволнен от военна служба по болест. Заема длъжността чиновник в бюрото на Военна болница в София. До края на 1918 г. е военно-полеви следовател във Враца и София.
Оттук насетне се поставя началото на политическата кариера на Цвятко Бобошевски. Тя
следва трансформациите на партийните структури.
Става член на Народната партия, а след нейното обединение с Прогресивно-либералната партия, на Обединената народно-прогресивна партия. През 1922 г. той се включва в Конституционния блок. Участва в подготовката и ръководството на военния преврат на 9 юни 1923 г. След сваляне на правителството на Александър Стамболийски се нарежда сред дейците на Демократическия сговор и е депутат в ХХІ, ХХІІ и ХХІІІ Обикновено народно събрание (1923-1934). Заема ключово място и в изпълнителната власт като влиза в кабинета на Александър Цанков. Първо е министър на търговията, промишлеността и труда (1923-1924), а след това на правосъдието (1924-1926). Подкрепя с подписа си репресиите срещу комунистите и техните съюзници след атентата в църквата "Света Неделя" на 16 април 1925 г., където загива брат му Спас Бобошевски. Изявите му продължават и в правителството на Андрей Ляпчев. Той отново е поставен начело на министерството на търговията, промишлеността и труда (1926-1930). В това си качество допринася за възстановяване на парламентарната демокрация и за икономическата стабилизация на България. Предлага мерки за защита на местното производство. Прокарва ценни закони за професионалното образование и за усъвършенстване работата на Търговската камара, съдейства за откриване на занаятчийски и търговски училища, привлича чужди инвеститори. Дава наставления за модернизиране на мини "Перник".
Дейността на Цвятко Бобошевски е тясно свързана и с родния му град. Помага за възстановяване на щетите от големия пожар през септември 1923 г. Към Враца потеглят влакове с провизии и палатки за останалите без подслон местни жители. По време на потушаването на последвалото Септемврийско въстание се застъпва пред генералите Никола Русев и Иван Вълков за десетина интелектуалци от Враца замесени в събитията. В резултат те са освободени от ареста. Бобошевски често се връща в родния град и активно участва в живота на читалище "Развитие".
Той става съпричастен и на новите политически промени. На 19 май 1934 г. е извършен военен преврат и е установен тоталитарен режим. Това не го изненадва. Той подкрепя новата форма на управление и по този повод споделя: "На това скандално зрелище, което само отвращаваше (става реч за властването на Народния блок), трябваше да се тури край. И вместо г-н Мушанов или някой друг да вземе тоягата и постави всекиго на мястото му, това го направи армията". Всички политически партии са забранени и до 1936 г. Цвятко Бобошевски е председател на държавната Българска ипотекарна банка.
По време на Втората световна война той застава на антигермански и антифашистки позиции и се обявява за сътрудничество със САЩ и Великобритания. През 1943 г. като независим политик участва в изграждането на Отечествения фронт, в който влизат комунисти, социалдемократи, земеделци, радикалдемократи, звенари и част от офицерския корпус. Но е против разгръщането на партизанското движение. Заедно с Никола Мушанов, Димо Казасов, Атанас Буров, Кимон Георгиев и др. политици и общественици отправят остро протестно писмо до премиера Богдан Филов и до двореца. Те се обявяват против депортирането на българските евреи в лагерите на смъртта. За да спаси част от тях
Бобошевски изпраща еврейски семейства от София при негови роднини
и приятели във Врачанския край.
На 9 септември 1944 г. в България настъпва поредната политическа криза. Правителството на Константин Муравиев е свалено и управлението се поема от Отечествения фронт. Назначени са и нови регенти на малолетния цар Симеон ІІ. А това са проф. Венелин Ганев, Тодор Павлов и Цвятко Бобошевски. Той заема тази длъжност до 1946 г. и сътрудничи на доминираното от Българската комунистическа партия правителство. Започва да пише свои мемоари, които хронологически включват периода 1920-1946 г. Но за съжаление не успява да ги завърши поради кончината си. Погребан е тържествено, а кабинетът на Вълко Червенков отдава почест като на виден държавник. В памет на своя баща дъщеря му Милка Бобошевска изпълнява неговата воля и дарява на община Враца 63 декара ливади и гори в местността Старата могила, където е била лятната къща на семейството.
