В годините преди Руско-турската освободителна война (1877/1878) София се радва на значим подем. Представители на възрожденския елит в лицето на учители, просветители и общественици активно участват и подпомагат борбата на софиянци за светско образование и подготовката на националната революция. Сред тях особено важно място заема Михаил Буботинов. За съжаление историческата информация за неговите запомнящи се изяви е твърде оскъдна.
Михаил Костадинов Буботинов (1839-1918) e роден в София. Няма данни за неговото семейство. Учи при Захарий Круша. През 1857 г. посещава и учреденото от Иван Денкоглу училище, където е обучаван от Сава Филаретов. Участва в борбата срещу гръцките фанариоти и в дейността на Софийския революционен комитет. На 6 декември 1861 г. държи пламенна реч против Хаджи Мано Стоянов, който е застъпник на митрополит Доротей и се обявява за гръцкото влияние чрез Цариградската патриаршия.
Безспорно отрадно място в битието на Михаил Буботинов заема просветната му работа. В периода 1863-1865 г. той учителства в София и Русе. През втората половина на 1866 г. е назначен за главен учител във Взаимното класно училище в Кюстендил "Св. св. Кирил и Методий", което съществува между 1849 и 1888 г. За първи път на 11 май 1867 г. той дава идеята
да се отбележи по най-тържествен начин празникът на народните просветители.
За кратко време през 1872 г. поема ангажимент и към Македонската дружина в Цариград. Тя е формирана година по-рано и нейната основна задача е да подпомага българското просветно дело в Македония. В тази връзка организацията открива и издържа училища в Солун и Солунско, Сяр и Серско, Петрич, Костур, Воден, Тиквеш и др. Буботинов е назначен за учител в Солун, но той се задържа там една година. А според Стоян Заимов действа и като пратеник на БРЦК. След това преподава в Одрин, Велес, Скопие и Гевгелийско.
Михаил Буботинов ръководи и първото девическото училище в София, открито от Сава Филаретов през 1858 г. В него се обучават 150 момичета. Той обаче е притиснат от възприетата от Мидхат паша нова конституция, която възпрепятства развитието на българското образование и въвежда в българските училища задължително изучаване на турски език. С това се губи доверието на софийската общественост. Заедно с Хаджи Боне Петров Буботинов организира в пълна тайна от османските власти 800 подписа за декларация-протест срещу наложените разпоредби. Изпратени са копия до френското, английското и руското посолства, както и до Българската екзархия в Цариград. А самият Буботинов носи протеста до френския консул Леандър Леге. Писмата имат желания ефект пред великите сили.
Михаил Буботинов се
откроява и в журналистическия бранш.
Първоначално сътрудничи на вестници и списания, издавани в Цариград и Браила. През 1860-1873 г. заема водещо място в родния възрожденски печат. Публикува и редактира материали във вестниците "Българска пчела", "Зорница", "Право", "Съветник", "Цариградски вестник" и в списание "Български книжици".
След Освобождението Буботинов прекратява учителската си дейност. Посвещава усилията си на общественото поприще. Той е назначен от генерал Гурко за член и главен секретар на първия временен Софийски общински съвет (10 февруари - 8 май 1878). Влиза в състава на Софийското училищно и църковно настоятелство. На 4 януари 1878 г. произнася приветствие при влизането на руските войски в София. Два месеца по-късно държи тържествено слово на Орлов мост при посрещането на освободените от Диарбекир български затворници и заточеници. По идея на Михаил Буботинов на 28 ноември 1878 г. е събрана комисия с председател Марин Дринов, която
да създаде Българска национална библиотека-музей.
Тя е основана на 17 юни 1879 г. с името Българска народна библиотека. През 1879-1883 г. той е редактор и на "Държавен вестник".
Трайно място в попрището на Буботинов е участието му в управлението на Столична община. Той е избран с тайно гласуване за помощник-кмет и заема тази длъжност от 10 май 1884 г. до 16 март 1885 г. Активно подпомага работата на кмета Тодораки Пешов. Взема дейно участие в създаването на модерно водоснабдяване и осигуряването на питейна вода за софиянци. В този период окончателно завършва изграждането на водопровода "Витоша-София" до пунктовете при църквите "Света София" и "Съборна". Започва и прокарването на водопроводна мрежа. Под ръководството на Буботинов Общинският съвет взема решение "Пипиниерата" (днес "Борисовата градина") да се разшири с още 40 000 квадратни метра, на които да се насаждат и развъждат фруктови дръвчета. Отчуждени са много частни имоти за направата на нови улици. Урегулиран е кварталът пред Княжевския дворец. За съжаление Буботинов заема кратко време длъжността помощник-кмет. При следващите общински избори той не е избран за член на общинското управление.
Това е и краят на публичните изяви на Михаил Буботинов. В следващите десетилетия до смъртта си той потъва в забвение. Не се появява нито в учителските среди, нито в обществения живот. Няма данни и къде са погребани тленните му останки.
