Детският автор Чичо Стоян издава и еротични творби

Видният писател изиграва Бай Ганьо във филм и е арестуван покрай убийството на Стефан Стамболов

архив
Стоян Попов - Чичо Стоян

Сред личностите в родната история от края на ХІХ в. и първите десетилетия на ХХ в. непременно прави впечатление и името на Стоян Попов. Той е един от големите поети в българската детска литература. Със стихотворенията му израстват поколения българи. Неговото присъствие в обществения и културния живот и днес привлича вниманието. Ето защо е важно за сетен път да хвърлим обзорен поглед върху битието му.

Стоян Михайлов Попов (1866-1939) е роден в село Дивотино, Пернишко. По-късно става популярен с псeвдонима Чичо Стоян. Произхожда от богат род, а неговите роднини са предимно свещеници и учители. Още когато е млад семейството му се преселва в София. Сам се образова. Известно време учи в Горнооряховската духовна семинария. Не се срамува от никаква работа. Сменя различни професии, но нито за момент не престава да чете. Влюбва се в актрисата Руска Емануилова. През 1895 г. сключва брак с нея. А тя се превръща в театрална звезда като приема сценичното име Роза Попова. Стоян Попов

участва във войните за национално обединение.

След избухването на Сръбско-българската война (1885 г.) заминава за фронта. Героично се представя в сраженията край Сливница. За проявена храброст е награден с военни отличия. По време на войните (1912-1918) отново е на фронтовата линия. Данните за този епизод от живота му са оскъдни. Но от стихосбирката "Чичовата китка" става ясно, че се е сражавал в частите на македоно-одринското опълчение и е бил награден. По този повод е автор на стихотворенията "16 ноември 1912 г. Деде-Агач" и "Одрински щурм". Той е член-основател и пръв секретар на Македонския комитет (по-късно Върховен македоно-одрински комитет).

В своята творческа дейност

първоначално Чичо Стоян се посвещава на театралното дело.

Тук той се изявява като техническо лице, режисьор, драматург и актьор. Първоначалната му активност е свързана с откриването на първото стопанско изложение в Пловдив през 1892 г. По време на събитието изнася представление театралната трупа "Просвещение". В нейния състав е Стоян Попов. На следващата година е назначен за артист в театър "Сълза и смях". Той е един от основателите на първата социалистическа театрална формация "Съгласие". Заедно със съпругата си Роза Попова създават свой пътуващ театрален състав (1897-1900). Обикалят страната и образуват импровизирани трупи. Чичо Стоян не пренебрегва и кинаджийската площадка. През 1922 г. изпълнява главната роля на Бай Ганьо в едноименния филм.

Стоян Попов начева писателската си работа със стихове за възрастни. Първата му книга "Сбирка стихотворения" излиза през 1894 г. Сътрудничи на социалдемократически вестници и списания – в. "Революция", сп. "Ден" и сп. "Дело". През юни 1895 г. настъпва трагичен момент в живота на Стоян Попов. Арестуван е като заподозрян в убийството на Стефан Стамболов. Но под силното обществено негодувание скоро е освободен. Събира и преработва за първи път епоса за Крали Марко (1901), който в следващите десетилетия претърпява 14 издания. Няколко години участва в редколегията на вестник "Славейче". Престава да симпатизира на социалистическото движение. Тази промяна намира израз в неговото творчество. Той се превръща изцяло в детски поет и писател.
Чичо Стоян описва света през очите на детето. Основни теми в творчеството му са природата, ежедневието на животните, селския труд и бит, детските игри. Произведенията му за деца са написани с голямо майсторство, с чистосърдечност и крилато въображение. Стихът му е мелодичен, с ярка образност, наситен с жизнерадостен хумор. Поезията на Стоян Попов е високо оценена от Пенчо Славейков, Константин Величков, Александър Теодоров - Балан и Ран Босилек. Според Пенчо Славейков "този чист българин гледа на света през очите на детето". Сред най-известните стихотворения на Стоян Попов са "При мама и при татко", "Сърдитко", "Майчина отмяна", "Анка и Писанка", "Играчка-плачка" и др. Оставя и еротична поезия, събрана в скандалните "Ергенски раздумки", "Нашенски раздумки" и "Шопски разтухи", които

подписва с псевдонима Стар Чичо.

От издадените му детски книги и сборници най-популярни са "Мехурко", "Чичова китка", "Детелинки", "Слънчеви лъчи", "Чичов дар", "Жалбите на Зайо-Байо", "Щъркел шарен, дългокрак", "Залъгалки за дечица малки" и др. В творчеството на Чичо Стоян значимо място заемат произведенията му на историческата тематика. Сред тях са "Татарски побудител" (1928), "Смъртта на Калояна" (1928), "Телериг-Церига" (1929) и посмъртно побликуваната му повест "Воислава и Венчеслав" (1943).
Стоян Попов и съпругата му правят и общи преводи. През 1905 г. в сп. ”Българска сбирка” е публикуван преводът им на трагедията "Сафо" от Франц Грилпарцер. Десет години по-късно тя е включена в репертоара на Народния театър. Следва преводът на пиесата на Бранислав Нушич "Бездна". Като самостоятелни преводи от Стоян Попов са подписани поемите "Боляринът от Орша" и "Кой в Русия живее добре".

СЪРДИТКО

Все за нещо ще намери
да се начумери:
Ту за млякото горещо,
ту пък друго нещо.

И задето Петко в къщи
Често тъй се мръщи -
Николинка, Ваньо, Митко
Викат му сърдитко.

ПРИ МАМА И ПРИ ТАТКО

Колко мило, колко сладко
е при мама и при татко.
Те за нас се много трудят,
Те за нас се рано будят.
Щом очите си отворим,
със кого ще заговорим?
С нашта мама, кротка, мила,
със зората подранила.

БРАТЧЕ И СЕСТРИЧЕ

Своето сестриче Тодорчо обича.
Като се събуди все при него тича.
Лицето му гали, милва, гъделичка,
А когато стане - храни го с лъжичка.