В края на ХІХ в. и първите десетилетия на ХХ в. някои родни писатели излизат извън традиционната сфера на авторство. Те посвещават изцяло творчеството си на децата. Първият е Генчо Станчев Негенцов с псевдоним Ран Босилек. След него детската литература се поема от Калина Малина.
Истинското ѝ име е Райна Иванова Радева (1898-1979). Родена е в София. Израства в семейство, в което доминира любов към родното творчество и мъдрост. Завършва средно образование във Втора девическа гимназия в столицата. Още тогава започва да се увлича от символизма. През 1916 г. се случва едно преломно за Райна събитие. В Градската градина тя среща Иван Вазов. Това
предизвиква рязка промяна в нейните мисли и творчески решения.
Тя изгаря всичките си тефтери и решава в писането да се учи от народния поет. Включва се в дейността на литературния кръжок "Към някъде". Година по-късно се записва в Историко-филологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Ала още след първия семестър напуска учебното заведение поради липса на финансови средства. Заминава за Етрополе, където започва да работи като учител. Четири години по-късно завършва Висшия педагогически институт (1921). Сключва брак с литературния деятел Димитър Митов. Практикува учителската професия в софийски учебни заведения до 1935 г. Отпечатва статии за народното творчество.
Творческата кариера на Райна Радева започва през 1924 г. Тогава нейното първо стихотворение за деца "Без подслон", подписано с псевдонима Калина Малина, е отпечатано в списание "Светулка", което се редактира от Ран Босилек. Тя сътрудничи на популярните детски периодични издания - "Пътека", "Въздържателче", "Градинка" и др. Превежда художествена литература от френски и руски език. През 1928 г. публикува първата си стихосбирка за деца "Кавалче". Тя е последвана от сборниците "Преди, преди вретенце", "Моряче", "Малките житни зрънца", "Огърлица", "Дружната игра" и др.
Калина Малина е
автор на първия български роман за деца
"Златно сърце" (1930). По този повод споделя: "Вече бях учителка в Пета прогимназия на улица "Оборище". Всеки ден извървявах път от Орлов мост покрай канала до училището. Уж започвам да преговарям лекциите си по граматика, но изведнъж се замислям за героите си, които вече бях създала в своето въображение..... И започвам. Пиша първа глава от "Златното сърце - Родната ми къща". Всеки ден мислите ми приканват нови и нови герои. Редят се една след друга главите на романа. Големи са изпитанията. Но и силите на героите растат заедно с тях!"
Романът е изключително позитивно приет от критиката и впоследствие пет пъти е преиздаван. През 1936 г. излиза от печат първата книга на Калина Малина за възрастни. Това е сборник от разкази под заглавие "Провинциални сенки". Той е последван от "Нощни пеперуди", "Планинецът", повестта "Кръвта на дедите" и романът "Старшата сестра". Въпреки непрестанната си творческа дейност, Калина Малина е редактор в три детски вестника. Активно е присъствието ѝ във "Вестник за жената", където работи заедно с Елисавета Багряна.
Калина Малина привлича вниманието на деца от всички детски възрасти. Изявява се в различни литературни жанрове. Пише стихотворения, поеми, разкази, повести, приказки, романи и пиеси. Под перото ѝ излизат над 50 книги. Те са илюстровани от известните родни художници Георги Атанасов, Александър Денков, Симеон Венов, Регина Далкалъчева и др. Калина Малина се включва и като съавторка на христоматии и граматики за началния и среден курс на обучение. Занимава се и с преводаческа дейност. Но нека спрем вниманието ни на едно впечатляващо стихотворение:
НАЙ-ХУБАВИТЕ ДУМИ
Какво ни свързва нас - децата - в огромната световна шир?
Това е думата крилата, най-хубавата дума - мир.
Тя в приказките ни звънливо звучи, лее се безспир
И в песничките ни прелива - най-хубавата дума - мир.
За мир борбата е голяма. Мир искат всичките деца.
Мир шепнем, както шепнем мама, с обич в нашите сърца...
Какво ни свързва нас - децата - в огромната световна шир?
Това е думата крилата, най-хубавата дума - мир.
В един момент от своя живот Калина Малина напуска скоростно разрасналата се София. Тя се настанява в близкия град Своге, където повече от 20 години живее в къща близо до гарата. Тук сред прекрасната природа на Искърското дефиле намира спокойствие за работа. В творчеството ѝ се появяват теми и герои свързани с местния бит и пейзажи. Често гостува в местните училища. Изявява се в културния живот на града. Организира първия празник на поезията за Софийски окръг. Днес къщата на писателката е дарена от наследниците на община Своге и превърната в музей. А на името на Калина Малина е учредена литературна награда, която се присъжда на творци на детска литература.
