Личността на Йордан Пекарев е малко позната на нашите съвременници. И това е обяснимо. Историята на родното земеделско движение почти не се интерпретира в научната и популярната литература в последните години. Някак в миналото остават заслугите на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) в политическия и обществен живот.
Йордан Николов Пекарев (1866-1953) е роден в Хаджиоглу Пазарджик (днес Добрич). Завършва гимназия във Варна (1885) и земеделското училище "Образцов чифлик" край Русе (1888). Първоначално се отдава на учителската професия. Преподава в Добричко и Варна. Той е един от организаторите на селските бунтове против десятъка 1900 г. във Варненско, Шабла и Дуранкулак. За тази своя дейност
е осъден задочно на смърт.
Емигрира в Румъния, а после в Сърбия. Година по-късно след амнистията се завръща в България.
Но преди това Йордан Пекарев се нарежда сред лидерите на земеделското движение в България. Още през 1896 г. заедно с чифликчията Никола Холевич създава първата земеделска дружина във Варненско. За популяризиране на идеите Пекарев издава списание "Сеяч" и вестник "Нова борба". Ала скоро организацията се разпада. Но въпреки това през следващите две години във Варненска област възникват над 60 земеделски дружби. Те се обединяват през март 1899 г. в окръжен земеделски комитет с председател Йордан Пекарев. На Учредителния конгрес на БЗНС (1899) той е избран за член на Централния управителен комитет. При изработването на устава изразява мнение, че организацията трябва да развива активна политическа дейност. Редактира и издава вестник "Земеделска борба", който по-късно през 1920 г. и 1922-1923 г. насочва своите материали срещу правителството на Александър Стамболийски. Пекарев заема и поста председател на БЗНС "Оранжев" (1931-1932). Избран е за народен представител в ХХVІ Обикновено народно събрание (1945-1946), но за фракционна дейност е изключен от съюза.
Безспорно най-значимо място в дейността на Йордан Пекарев заемат изявите му във Варна. През 1921 г. е избран на председател на тричленна комисия, която управлява града. Един от най-наболелите въпроси е прехраната на населението и той предприема съответните мерки. Свиква събрание на представители на държавните и частни банки, на сдружения и предприятия. Те единодушно възприемат идеята да се образува един фонд от 12 милиона лева капитал. С него трябва да се закупят 300 вагона зърнени храни, които да стоят в депозит и да се използват за регулиране цената на хляба, както и за гарантиране изхранването на семействата. Йордан Пекарев организира раздаването на терени за построяване на къщички от бездомници и инвалиди. Полага грижи за благоустрояването на кварталите. Но в същото време уволнява местни комунисти, които работят в общинските служби. Най-важното му постижение е промяната на статута на морския град.
В Първата световна война България претърпява втората национална катастрофа. Прилагането на Ньойския мирен договор (1919) се отразява крайно негативно върху стопанския живот на Варна. Секва дейността на Варненското пристанище, замира търговията. Населението губи поминъка си. Ето защо през месец юни 1921 г. тричленната комисия взема решение Варна да се обяви за курортен град. Йордан Пекарев ентусиазирано се обръща към варненци: "Елате, подкрепете ни да впрегнем съзнанието, волята, енергията и желанието,
за да присъединим Варна към късата редица на Ница, Монтекарло, Ривиера и прочие".
На 19 юни 1921 г. става официалното откриване на "банския сезон". На тържеството присъстват държавни и общински служители, дипломатически лица, акредитирани във Варна, висши духовници и граждани. След отслужения молебен Йордан Пекарев държи реч, в която заявява: "Чрез курортирането ще се привлече вниманието на всички нуждающи се от морско лечение и въздух и вън от пределите на България, защото естествените условия на Варна са една рядкост на европейския континент... Варна като морски град има предимството и в климата, чистотата на водата и плажа, липсва и комарният бич, тъй известен в други морски курорти. С една реч, със своята прелестна околност, подпомогнат и от човешката енергия, ще представлява едно рядко изключение в дарованията и удобствата за нуждаещите се от морски въздух, морска вода, морски пясък и морски радиеви лъчи - от животворни условия." Министерското постановление, с което се утвърждава решението на общината, е издадено през 1925 г.
С официалното признаване на Варна за морски курорт общинската управа получава правото да събира такси от летовниците и да сключва банкови заеми за развитие на курортното дело. Създадените условия
бързо привличат много летовници от страната и чужбина.
През 1926 г. те са около 12 500. А след близо един век техният брой надхвърля 1,2 милиона души. По-голяма част от тях са чужденци, които осигуряват на местната хазна приходи от над 280 милиона лева. И днес варненци са благодарни на Йордан Пекарев за доброто дело в полза на града.
Йордан Пекарев развива и активна журналистическа дейност. Освен споменатите вече издания той е главен редактор и директор-стопанин на вестниците "Акциз", "Балканско тържище", "Народен блок", "Странджа", "Отглас", "Варна", "Защита", "Народна дума", "Земеделско знаме" и др. Автор е на книгите "Моите политико-обществени спомени" (1929), "История на земеделското движение" (1945), "Шабла-Дуранкулак - символ на победния борчески дух на сдружените земеделци в България".
