1909-та, гърчета, поляна. Година след това вода шурти по схлупени къщурки. Иван Булгаков свири на балалайка, храни семейство. През 1943 г. трябва да се зашият фланелки. Италианец - съден от Народния съд. През 1947 г. шофьор кара група за Добрич. Партийният секретар свежда решения, а през 1995 г. седем души идват, десет си тръгват. На 30 септември 2014 г. в 64 минута стадионът изригва, съдията се колебае*.
Всичко това и много друго, за 110 години назад, относно поне 1000 души, със снимки, текст, протоколи, разписки, дипломи, картички, писма, военни книжки, удостоверения..., е събрано в 2 млн. думи, 3200 страници, 8 лъскави книги (отпечатването на последната е в ход) - чрез издирване в български и чужди държавни архиви, лични фондове, библиотеки, медии; разговори с живи хора, с наследници на мъртви, спомени от свидетели; с лични пътувания в Европа, в световни колекционерски мрежи. Посветени са поне 8 години труд, вложени със знанието за невъзвращаемост стотици хиляди левове. И още хиляди думи са написани.
Но кой го прави, какво е това? Отговорът: с 2 млн. думи в 8 тома е записана историята на футболен клуб "Черно море", събрана от фен с един-двама помощници - минало, в огромна част непубликувано, трудно побиращо се в представите - с репортаж и статистиките за всеки един мач от 1910 до 2020 г, включително приятелските; с биографията на всеки един футболист, включително резервните; и решенията на клубната управа, на федерацията, скандиранията на публиката, какво яде отборът, коя керемидка е ремонтирана, кой има топла вода вкъщи, от какво се вълнува, братята му кои са... - всичко, каквото е налично като информация. Плюс сведения за епохата, политиката, селища. Eдна минута да е играл футболист в "Черно море", примерно през 1949 година, се търси информация. Едно негово изречение да е останало, примерно посвещение на любимата, се публикува.
Спорно е има ли на планетата по-подробeн летопис. Целият този футболен сюжет, разбира се, е много отвъд футбола.
Кой си
Роденият през 1962 г. в Гръцката махала на Варна Огнян Калинов е главният герой в действието. Гръцката махала е цитаделата на черноморците от времето, когато в нея е имало само гърци. Огнян завършва медицина. С вълната през 90-те години на миналия век емигрира, странстванията го закотвят в Белгия. Периодично се прибира във Варна.
Преди медицината е обмислял да кандидатства история. Винаги се е увличал. "Когато днес гледам мачове от непознати отбори, първо прочитам историята им - да разбера кой точно играе. Иначе не гледам. Историята показва кой си, какъв си", казва той.
През годините Калинов от дистанция или на място следи "Черно море". Успоредно колекционира - спортни вестници, книги. Постепенно във времето зрее идеята да създаде голяма енциклопедия на любимия клуб. Не среща съмишленици. Но събира сведения от статистици, журналисти, антиквари.
Ключова е 2016 г. Калинов посещава съпругата на Иван Моканов, клубна легенда. Иска снимка на отдавна починалия мъж. Старицата вади непубликуван архив на "Черно море" от преди 80 години.
Методът
През 2017 г. вече има на кого да разчита. Започва създаването на томовете. През 2020 г. е отпечатан първият. Целта е да се запише всеки един факт, действие, личност, касаещи клуба за 110 години. Да се съхрани всичко "допълнително" - каквото излезе, публикува се. Методът на работа е:
Събират се броевете на варненските вестници след 1909 г.; от тях се разбира какви мачове е играл отборът; ако съставите са изписани, издирват се биографиите на играчите един по един; ако ги няма съставите - търсят се; ако във варненския вестник е загатнато само, че е игран мач, примерно в чужбина, издирват се чужди вестници. Визитките на футболистите се правят след контакт със съответния играч; ако е починал - чрез роднини, колеги, фенове; също от документални, медийни, каквито попаднат извори. Така се набира огромна футболна и нефутболна информация. За съставите след 2000 г. има доста данни в интернет. Но за периода преди 2000 г. е воден разговор на живо за почти всеки играч - стотици контакти. Най-трудно се намира информация до 1930 г. - молени са антиквари, колекционери: "Абе, ако ви излезе нещо за този мач, за този човек, тая година... - давайте го!". "На линия" са и познати колекционери от Сърбия, Германия. Появяват се още мачове, истории, футболисти. От деца и внуци излизат снимки, медали, квитанции, тефтерчета. Често след десетилетия хората бъркат фактите - пак се говори със статистици, с бивши служители на клуба, на клубните съперници.... Дешифрират се калиграфски почерци.
Така в 8-те тома цветно, голям формат, с твърди корици, не само са публикувани вестникарски репортажи от всеки мач за 110 години, но и всичко съпътстващо като коментари, интервюта. До индивидуалните визитки - статистическите данни по двубои и сезони. Всяка от 110-те години е описана с нейния спортен, политически, роден или световен контекст. И още десетки повествования, стотици снимки, изрезки, реликви, любопитни моменти.
Инвестицията е на Калинов, той издирва също вестници, източници. Старозагорецът Наньо Нанев отговаря за статистиката. Варненският журналист Йордан Фотев създава текста, издирва. Приблизително това са екипът, "ресорите" - в една невъобразимо сложна, пръсната, много хаотична и много детайлна дейност.
Защо все пак?
Ясно е - миналото е името на всеки човек, съответно на любим клуб. Калинов се увлича от история, колекционерство. Като дългогодишен анестизиолог е осигурил семейството си, с годините работните ангажименти намаляват - има финанси и време да се посвети на страстта. Но защо на хартия? Успоредно, като отделно начинание, екипът качва с минимални разходи на сайт информацията - разширена с хилядите снимки. Защо наистина на хартия? Нали бъдещето е дигитално?!
"Хартията е за ценители. Сайтовете изчезват. Хората, които ги поддържат, идват и си отиват. Хартията остава. Правим всичко това да го има. Да остане", гласи отговорът.
Сметката
Продажната цена на том е 60-80 лв., двойно под себестойността. Отпечатват се по 150 бройки, пласират се под една трета. Общо към 160 000 лв. е непокритият разход. Откупуват се и реликви. Освен това Калинов е спонсорирал книги на варненеца Стефан Янев, на Силвестър Милчев (футболни летописци), на още автори. През 2021 г. е вдигнат паметник на Иван Моканов - дарител е Калинов. Отделно с Йордан Фотев правят алманах на последните години на клуба. Настоящото и предното лято "Черно море" играе в Лигата на конференциите. За първия мач колекционер на програмки, приятел на Калинов, иска програмка (раздавана брошура на феновете). Къде ти на мач у нас? Калинов поръчва хиляди за международните срещи. Публиката се радва, мисли, че клубът е направил нещо специално за нея.
Но клубът не плаща. През 2024 г. награждава Калинов. Калинов никога не е искал пари от клуба или друг. Не е търсил изява пред нито един журналист.
Детективи
Цялата дейност за томовете е тършуване в миналото за приблизително ясно какво. Материализирал се, резултатът е невероятен!
Пейчо Александров Кожухаров играе през 30-те и нататък. През войната е помощник-адютант. Един ден Пейчо е пратен от Варна в Провадия, за да занесе писмо на някакъв майор. Майорът съди група комунисти. Пейчо не знае какво има в писмото. От майора разбира, че е смъртна присъда. Пейчо вижда една от престоящите жертви, невръстно момче. Застъпва се... Плаче пред приятел: "Защо го убиха? Защо ги убиха всичките 18?". След 9 септември Пейчо е мобилизиран срещу нацистите. Една вечер се връща от фронта, трима души го отвеждат в Провадия - народният съд го търси заради онова писмо. Прибира се благополучно: прокурорът оттеглил обвиненията. Обаче трябва да се върне в Провадия да си вземе дрехите. Приятел го чака на гарата във Варна. Пейчо не слиза. Никога. Съдът е имал бройка за смъртни присъди - кметът на Провадия трябвало да бъде разстрелян, не станало, та...
Тази история е разказана от Стефан Попов, секретар на футболния клуб 1934 - 1945 г. Той е приятелят, пред когото Пейчо Кожухаров плаче за мъртвите комунисти и който скърби на гарата при властта на живите комунисти. Историята е споделена през 1991 г. пред вестник "Запалянко" от възрастния Попов.
Съден е и Егон Терцета, капитан на шампионския отбор от 20-те. Италианец от австрийското землище, той е корабен агент като баща си; поминъкът го закотвя във Варна. Жени се за дъщеря на белогвардейци (руски емигранти след болшевишката революция). Биографията му е воденичен камък след 1944 г. - осъждат го на доживотна тъмница в първото групово шпионско дело. Помилван е през 1953 г. с условие за незабавно напускане. Във Варна оставя приятели, дъщеря му е родена в града - по тази пътечка след 70 години Огнян Калинов се добира до дъщерята и внуците в Италия, САЩ. Посещава Генуа, където Терцета работи и умира след помилването. Снимки, факсимилие от присъдата, извадки от съдебния процес, информация за конфискуваната къща на улица "Славянска", бизнесът му, приятелите в България и Италия, странстванията на наследниците, професиите им - всичко е описано в том 1.
Детективската дейност из миналото предоставя и весели случки. В началото на 80-те години "Черно море" играе турнир в Мароко. Обаче мароканците не щат "Черно море", чували са за софийския "Локомотив". Посредническият агент обяснява, че е пратил "Локомотив". В марокански и европейски вестници българите фигурират ту като "Черно море", ту "Локомотив", ЦСКА или България. Калинов намира снимки и от този митичен турнир - чрез "Фейсбук" се свързва с мароканец, който пък намира стар фотограф, запечатал всички мачове в Казабланка - откупени са десетина кадри по 260 евро. Калинов контактува по мейл, не разбира с фотографа ли говори, друг ли; отделно има и проблеми с паричния превод заради терористичните проблеми на Мароко. Но... търсено-намерено!
Друга любопитна история е свързана с футболиста Бъчваров. Появява се в мачове в средата на века без малко име. Играч Бъчваров има скоро във варненския "Спартак", и в отбора на Белослав. Търсят се свидетели в Белослав - хората знаят някакъв Бъчваров, ама по-млад. Питат се и статистици на "Спартак", ветерани, фенове. Накрая излиза, че Бъчваров е Богдан Дочев, най-известният български рефер на планетата (страничен при "Божията ръка" на Марадона).
Друга случка е с играч, прекарал точно минута на терена за "Черно море" през 90-те. Чрез съученик в спортното училище лицето е издирено. Играчът се оказва... - съсед на Калинов в Белгия. Друг "минутен" футболист е намерен директно по име във "Фейсбук": "Бе то аз не знам, че съм играл за "Черно море", вие откъде?!".
Някои са трогнати, задето хора се се сетили за тях. Други са подозрителни: "К'ви сте, що питате?". В момента се издирва Купата на Букурещ от 1925 г., първото международно българско отличие по футбол. Следите ѝ се губят 70 години след спечелването. Взети са данни от румънската библиотека за мачовете.
Като най-голям архивен удар Калинов определя куфар, достигнал до антиквар. Бил е на д-р Иван Божков, футболен деятел. При отварянето му изпадат клубните протоколи за пределния период януари 1940 - ноември 1949 г. В тях: еди кой си е вреден за останалите, друг бил засегнат на чест, какво казва Отечественият фронт, мнения на градската управа, разпоредби на спортни федерации, колко чекмеджета има клубния бюфет, на кого ще се купува шах, къде ще бъде карнавалната вечеринка...; дори кой футболист е подозрително неморален, задявайки в съблекалнята колеги - уникален извор за историци, литератори.
Заниманието на Калинов и приятелите му е тъй всепоглъщащо, че се включват спонтанно още помощници. Трагедията с провадиеца Пейчо е намерена от Петър Тодоров, варненски вестникар, дизайнер на томовете, родом от Провадия. Стефан Янев и други помагат с написано от тях. Цялото събиране на тази неповторима история само по себе си е една луда история - на фенове. Фенове без прякори, без страшни физиономии.
После
Някои от живите източници на Калинов, като вдовицата на Иван Моканов, Стефан Янев, са вече покойници. Страниците остават.
--
*През 1909 г. се визира поляна от Морската градина, на мястото на днешния Аквариум, където през летните ваканции гърчета от Гръцката махала се връщат от колеж в Истанбул и ритат с българчета - родилните искри на днешния "Черно море" . Схлупените къщурки са по улица "Саидова" (паркингът на хотел "Одесос") - помещение на фамилията Тончеви е първият склад за екипи. Иван Булгаков е белогвардейски емигрант, брат на великия Михаил. Скъсаните фланелки и превозът на играчите са информация от протоколите на д-р Божков - със суми, размери, адреси...- до най-малката подробност, както всичко в осемте тома.
