„Великите древни цивилизации на Америка“, проф. Николай Овчаров
Изд. „Сиела“
Нова книга на проф. Николай Овчаров ще бъде представена официално от големия пътешественик Симеон Идакиев на 12 ноември, сряда, от 18.30 часа в зала „Ботев“ на хотел „Хаят Риджънси София“ (до Паметника на Васил Левски). Входът за събитието е свободен.
Авторът споделя, че през 70-те години на миналия век обучението в Историческия факултет на Софийския университет е изцяло доминирано от идеологически догми, които трябва да набият в главите на студентите превъзходството на комунистическата доктрина. На тях им е втръснало от невъзможни за възприемане предмети като политикономия, исторически и диалектически материализъм, научен комунизъм и т. н., „изяждащи” времето за чисто историческите дисциплини, което силно намалява възможността на младите хора да бъдат поднасяни достатъчно факти и интерпретации. Това особено се отнася за изучаването на световната история. Събития от древната история, които са се случили във велики империи като Китай, Япония или тази на кхмерите в Индокитай, биват претупвани или буквално отсъстват, да не говорим пък за необятните простори на Далечния Изток или страните от Черна Африка.
„Нашата необразованост бе особено въпиеща по отношение на старата история на Новия свят. За култури като тези на маите и ацтеките в Централна Америка или на инките в Южна Америка ние получавахме съвсем бегли познания. Ето защо, когато един наш колега взе за дипломна работа цивилизацията на маите, всички бяхме доста учудени от екзотичния избор. Та у нас напълно липсваха специалисти, способни да му помогнат в тежката задача. А зад „желязната завеса” трудно проникваха книги, които можеха да хвърлят светлина върху тайнствената индианска култура“, спомня си Николай Овчаров. Той не е сигурен какво е постигнал колегата му в своето начинание, но признава, че е запомнил добре избора на темата, пренесла го на хиляди километри в непознатите земи на Америка…
Така, след много години, на книжния пазар у нас преди броени дни се появява новата книга на проф. Овчаров „Великите древни цивилизации на Америка“. Тя е прекрасно оформено печатно произведение на издателство „Сиела“, което съдържа 315 страници и повече от 100 цветни илюстрации. Излиза със съдействието на Експлорърс Клуб България, който вече година и половина, по думите на историка, развива изключителна дейност. С нейния председател, деканът на Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Климент Найденов, и други заклети пътешественици авторът има възможност да обикаля света и да се запознава с неговите чудеса.
Самото заглавие на книгата сочи ясно за какво става дума в нея. На пръв поглед това е поредният пътепис на Николай Овчаров, в който разказва за странстванията си из Централна и Южна Америка, в държавите Мексико, Гватемала, Хондурас, Перу и Боливия. Всъщност замисълът е много по-дълбок: в нея като археолог и историк авторът проучва детайлно и представя развитието на редица древни култури в Новия свят. В този смисъл това е първото голямо българско изследване върху цивилизациите на маи, ацтеки, толтеки, олмеки, инки и други народи, създали изключителни за епохата си културни постижения.
Книгата се състои от две части: първата включва резултатите от пътуванията му в Централна Америка през 2018 г., а втората – в Южна Америка през 2023 г. Естествено, в единия случай главна цел е културата на маите, но по пътя към техните градове българинът посещава Мексико Сити, на чиято територия се намират останките от Теночтитлан – някога бляскавата столица на империята на ацтеките. А в богатия Национален музей по антропология се запознава с великолепните постижения на изкуството и културата на многобройните народи на територията на голямата държава – олмеки, сапотеки, толтеки, ацтеки, мищтеки и, разбира се, маи.
Кой е уникалният музей в Лима, за който си струва да прекосиш океана? Кой император издига резиденцията Мачу Пикчу в долината на Урубамба? Кои са най-впечатляващите гледки в имперската столица Куско? Кой е истинският прототип на легендарния Индиана Джоунс? Това са само няколко от любопитните въпроси, които намират отговор във "Великите древни цивилизации на Америка".
Ето малко от онова, което разказва проф. Николай Овчаров в своята нова книга.
От Мексико Сити аз се отправих към намиращия се само на 50 км Град на боговете – Теотиуакан, оказал в една или друга степен въздействие при формирането на всички древни култури в Средна и Централна Америка. После следваше най-важната част от пътешествието – дългият рейд през територията на Южно Мексико, цяла Гватемала и Хондурас, където се намират главните градове на маите. В това незабравимо пътуване преминах хиляди километри през джунглите, огласяни от рева на ягуари и пуми, врявата на игриви маймуни и крясъците на различни екзотични птици. А именно в тях са скрити монументалните каменни пирамиди и дворци на тайнствените градове на изчезналата цивилизация на маите като Паленке, Тикал, Копан, Ушмал, Чичен Ица.
Те обаче щяха да останат само като безмълвни свидетели на миналото, ако не бяха хилядите надписи, открити в руините им. Само допреди няколко десетилетия тяхното съдържание е била напълно непонятно за учените, докато руският лингвист Юрий Кнорозов не успява да разчете йероглифната писменост на маите. Когато надписите „проговарят“, става ясно, че в земите на маите имало десетки подобни на древногръцките полиси градове-държави, които непрекъснато воювали за надмощие помежду си. Най-големи и важни били царствата Канул, Баакул, Шукууп и Мутул, а останалите били техни съюзници и васали. Към тях следва да се добави и неповторимият Чичен Ица на полуостров Юкатан, избран наскоро за едно от новите седем чудеса на света.
Бях замислил веднага след пътешествието в Централна Америка да последва пътуване и в Южна. Епидемията от ковид обаче го отложи с пет години, но накрая все пак поех към Перу и Боливия. Мнозина смятат, че това са само земите на инките, но всъщност преди тях там са се развивали редица изчезнали цивилизации като крайбрежните култури Паракас, Мочика и Наска. Дело на последната са прочутите гигантски геоглифи, възбуждащи въображението на хората от цял свят, които успявам да видя от борда на малък самолет. А в прочутия Museo-del-Oro в столицата на Перу, Лима, разглеждам невероятните съкровища на тези древни народи и после тръгвам по техните дири през необятните простори на великите Анди.
Това пътешествие е наистина незабравимо. От колониалния град Арекипа се изкачвам на близо 5000 м надморска височина, за да достигна до една от най-дълбоките пропасти на Земята – каньона Колка. Оттам през безкрайното плато на Андите се озовавам при град Пуна до Титикака - най-голямото високопланинско езеро в света. А после прекосявам границата с Боливия, където разглеждам останките на божествения Тиуанако – южноамериканския еквивалент на Теотиуакан. На Острова на Слънцето в езерото Титикака пък започват моите истински срещи с невероятната цивилизация на инките.
За съжаление не е известно дали те са имали собствена писменост, поради което има много по-малко данни за тяхната история до XV в. Все пак въз основа на племенната памет и на по-късните испански хроники може да се състави приблизителна хронология на историческите събития от основаването на държавата в края на XII в. до създаването на империята през XV - началото на XVI в. при владетелите Пачакути, Тупак Юпанки и Уайна Капак. Тогава с над милион квадратни километри площ империята на инките Тауантинсую става най-голямата държава, съществувала в древността в Америка.
Незабравимо е пътешествието след великите градове и светилища на инките, което започва от Храма на Виракоча в Ракчи. Следват столицата Куско, грандиозният замък Саксаюаман и Свещената долина на инките с провинциалните дворци на владетелите. Закономерно върхът на обиколката е прекрасният град Олянтайтамбо и известният в цял свят Мачу Пикчу – лична резиденция на император Пачакути. Това е финалът на едно невероятно пътешествие, в което откривам за себе си един друг свят, оставил следи не само в културата на Южна Америка, но и на целия свят.
