Белоглавият лешояд се завърта лениво в подножието на хълма и потапя ритъма на сърцето ми в дълга тиха пауза. Издига се нагоре и разширява примката в бавния танц на живота и смъртта. Крилете са огромни, но докато го наблюдавам, нямам очи за факти - изпадам в транс, а невероятната гледка се завърта в спирала. Ниско долу, под площадката “Молитва”, се вият меандрите на река Увац. Бог е взел длетото и е изрисувал сред склоновете на Златар планина невероятни серпентини.
Меандрите на Увац ни чакат дълбоко в югозападната част на Сърбия, близо до границата с Черна гора. Но всичко по реда си. Поемаме към тях с бавния ритъм на вкусна Сърбия - тук доматите са невероятни още в началото на пролетта, цените са по-нормални, а ритъмът на живот - една идея по-бавен.
Крагуевац ни приема ден преди празника си - 6 май. Градът не е много голям, макар че е четвърти по население в Сърбия - около 170 000 души, но е силно индустриализиран. Тук е една от най-старите оръжейни фабрики, Zastava arms. Работят Fiat, а Simens Mobility и Skoda имат големи производства на влакове. По улиците на Крагуевац това не се усеща - градът изглежда спокоен, малко поолющен, но много гостоприемен.
Крагуевац е първата столица на модерна Сърбия. В двора на Старата църква - една от най-значимите исторически сгради на Сърбия, през далечната 1835 година са се събрали над 3500 делегати за приемането на първата конституция - Сретенската конституция. Писана от Димитри Давидович, това е една от най-либералните конституции на Европа. ”Всеки роб, стъпил на сръбска земя, става свободен”, гласи един от най-революционните текстове на конституцията, непонравила се на силните на деня и оцеляла неслучайно едва два месеца. Мога само да се мъча да си представя какво е да присъстваш на парламентарно заседание с 3500 делегати в двора на църква. От 1835 г. е и първият театър на княжество Сърбия. В Крагуевац се отбиваме да видим и най-старата гимназия в Княжество Сърбия, строена през 1833 г. Действаща е.
След лежерната разходка из университетския град, хълмовете на Шумарице - възпоменателен мемориал за едно от най-ужасните кланета през Втората световна война, са като омагьосани. Сърбите обясняват, че на това място почитат и смъртта, и живота, но усещането е много странно. Сред нацъфтелите ситни бели пролетни цветя по тучни ливади, заобиколени от хвойнови храсти, са пръснати възпоменателни камъни. Под поляните почиват във вечността 3000 избити през 1941 г. цивилни - включително учители и ученици.
Тръгваме си притихнали от Шумарице и ни отнема време да изплуваме от силните емоции. Пътят през Шумадия - гористата земя, както се превежде името на региона, сменя настроението. Чака ни магията на Янин рай - малък селски комплекс с буквално най-красивия двор в Сърбия и невероятна храна. Янин рай е кръстен на малката Яна - дъщерята на собствениците Драган и Цеца, расла години наред неразделно с малката си кокошка. Снимката на награбилото под мишница пиле момиче още се показва на любопитните туристи, макара самата Яна да е пораснала и отлетяла от гнездото. Тук ни посрещат със ситни чашки ракия и невероятна домашна храна, цените са повече от достъпни.
Приключваме този дълъг ден в минералната вода на миниатюрното село Сисевац с всичко на всичко 16 жители. Външният басейн на хотел "Биогор" работи до 10 часа вечерта, разположен в нищото сред поляни и ниски хълмове. Пеят щурци, светят звезди, а от водата с температура 36 градуса се издигат в нощта паяжини пара.
Оставяме този край след бърза обиколка с велосипед на изкуственото езеро към хотела и поемаме към Сокобаня. Едва на 2 часа и половина от границата, Сокобаня е страхотно място за бърза разходка. Градът е буквално градина - заобиколен е от четири планини - по нашите разбирания ниски, в района има две езера и лековит медицински извор от древността. Разходката по улиците на Сокобаня през май, когато курортното място още не е натоварено с толкова туристи, е чиста терапия. Бавни кафенета, широки пешеходни улици и пространства, много зеленина, страхотен парк. В сърцетото на всичко това е най-старата турска баня в Сърбия, която е още действаща. Строена е върху римски основи, а водата с радон е силно лековита за проблеми със стави и травми. Банятата работи и свободно, и по договор с лечебните санаториуми в Сокобаня. Това не е единственият извор в Сокобаня, има и други.
След басейните на старата баня - разходка в Озрен планина. Най-голямата атракция тук е водопадът Рипалка, но планината така или иначе е много достъпна и облагородена за туристи. Ползва се активно, наоколо не може да се види едно буклуче. По-мистична е Уртен планина. Тук някога е имало еврейска мина и планината постоянно се е свързвала с митове за извънземни заради странни изпарения, вдигащи се от нея. На 12 декември 2012 година стотици фаталисти, вярващи, че настъпва края на света, се качили по склоновете на планината - второто място в свето, което щяло да оцелее. За всички тези легенди допринася пирамидалната форма на планината. Сокобаня се гордее и с крепостта Сокоград в планината Девица, стърчаща със сивия си силует върху стръмна скала в ждрелото на река Моравица.
След Сокобаня - съвсем различно място, Нови пазар, шареният дом на бошняци, сърби и други по-малки етнически общности. Близо 85% от населението са бошняци - славянски мюсюлмани. Градът на пръв поглед направо стряска архитектурно - странна еклектика между ниски ориенталски сгради и сиви високи постройки от времето на социализма. По улиците е типичен ориенталски хаос, с много търговски обекти и обичайните гледки на висяща, изложена директно на тротоара стока.
Нови пазар се слави като изключително предприемачески град и център на производството на дънки. От векове Нови пазар е място за търговия, а през 90-те успява още по-бурно да се развие въпреки кризите. Има огромно количество малки семейни фирми. Тук ни водят в Алтън Алем джамия - най-известната джамия в града, една от най-старите запазени джамии в Сърбия. Джамията се свързва с легендата за трите сестри Алтуна, Хаджира и Халима, които били толкова красиви, че останали неомъжени и дарили на града джамията, земята за градското гробище и фонтан.
Минаваме през този ориенталски хаос набързо напът към манастира Сопочани - един от най-известните православни манастири на Балканите. В следобените часове дворът на манастира е притихнал в тишината на вярата. Вътре човек съвсем забравя да диша. Стенописите буквално спират дъха. Странни елегантни силуети, бледи пастелни тонове. Сенки и светлини. За тях ни разказва висок монах - манастирът е действащ. На такива места си мечтая да разбирам повече от изкуство. Сопочани се слави като връх на Византийската живопис от XIII век, сравняван е с италианския предренесанс.
След Нови пазар пътят ни тръгва нагоре, нагоре, към невероятното Пещерско плато. Самото пътуване към тази безкрайна поляна нависоко - на 1200 м. височина, те прави лек. Пътят е изключително живописен, вие се из хълмовете, преливащи в силно констрастни версии на зеленото. Сиво зелено в долините, ярзо зелено на огрените от слънце поляни, изпъстрени с нацъфтяли плодни дръвчета. Тук е страхотно място за колоездене, но на мен ми се иска друго - да се хвърля върху гърба на някой кон и да яздя в галоп докъдето ми стигат очите. Усещането да бъдеш хем на високо, хем на равно е невероятно.
Срещата с конете не закъснява - в богатото ранчо на собственика на местния хотел "Борови". Фамилия Селек са създали невероятно място. Отглеждат стотици кози, агънца, биволи и невероятните коне от френската тежковозна порода Першерон. Казват ни предварително колко тежат, но това нещо просто не можеш да си го представиш. Огромни, краси, невероятни. Приличат на излезли от приказка за великани, от някои мит, за да бъдат яздени от валкирии. Хотел “Борови” и град Сиеница са изходна точка към най-красивото място, което видяхме в това сръбско пътешествие - меандрите на река Увац. И аз бях тях, и аз помълчах. А после Белград ни изпрати с невероятен залез и музика в кафаните.
