Паравоенни лагери, разпространение на расова и религиозна омраза и шпионаж из Европа, следене на руски опозиционни активисти, убежище за изгонени руски дипломати. Това са част от аферите, които свързват Русия със Сърбия. Властите в Белград, които поддържат приятелски връзки с Кремъл, до днес не са изяснили нито една от тях, нито са ги довели докрай, разказва Радио Свободна Европа (РСЕ), цитирано от БГНЕС
Сърбия е една от малкото европейски държави, които не са въвели санкции срещу Русия заради инвазията ѝ в Украйна. Официалните контакти не са прекъснати и четири години след началото на войната, въпреки призивите на Европейския съюз и Вашингтон Белград да се дистанцира от Москва. Присъствието на руските служби в Сърбия е сигнал както към Запада, така и към вътрешните актьори - показване, че Русия все още има достъп и влияние в страната=
Лагери за обучение на паравоенни
Случаят с руския паравоенен лагер, разкрит край река Дрина в западна Сърбия през септември 2025 г., все още е във фаза на разследване. „Заподозрените са разпитани, свидетелите - изслушани, и се извършват необходимите експертизи“, съобщиха от Висшата прокуратура в Шабац. Тя води разследване срещу Лазар Попович от Белград и Сава Стеванович от Лозница.
На 6 февруари на Попович мярката задържане под стража е заменена с гаранция, а Стеванович е освободен на 17 октомври след разпит на свидетели.
Предполага се, че бойно-тактическото обучение, което са организирали в туристическия обект „Сънчана река“, е имало за цел оказване на физическа съпротива срещу полицията на Молдова в случай на безредици по време на изборния ден на 28 септември 2025 г.
И двамата са свързани с проруския министър без портфейл в правителството на Сърбия Ненад Попович. Лазар Попович е негов бивш съветник, а Стеванович първоначално е бил член на Сръбската народна партия (СНП) на Попович, а впоследствие на „Здрава Сърбия“, част от управляващата коалиция.
След техния арест екип на РСЕ е посетил мястото, което е било седалище на лагера. В местен магазин разказват, че са идвали посетители от лагера, които основно са говорели руски език. Президентът на Сърбия Александър Вучич по-късно заяви, че компетентните органи в Сърбия са установили, че в лагера са се намирали трима руски граждани. Той обаче не направи връзка с руските разузнавателни служби. Русия официално не се споменава в съобщенията на сръбската полиция и прокуратура.
Предизвикване на расова и религиозна омраза в Париж и Берлин
Във фаза на разследване е и случаят с 11 сръбски граждани, арестувани по подозрение, че са извършили поредица от расистки акции в Париж и Берлин. Тези действия са били насочени срещу еврейските и мюсюлманските религиозни общности с цел допълнително изостряне на общественото напрежение. Те са арестувани в края на септември 2025 г. в Смедерево, на 60 километра южно от Белград.
Висшата прокуратура в Смедерево не предоставя нова информация по случая. През декември от прокуратурата съобщиха, че на деветима от заподозрените е удължена мярката задържане под стража, докато за двама, които по-рано са били поставени под домашен арест, не е уточнено.
От публикации на френски разследващи медии става ясно, че ключова фигура е бил сръбският гражданин Александър Савич, чиито връзки с Русия са били установени от френските разузнавателни служби.
Аферата „Руски шпионин“
През ноември 2019 г. в интернет се появи видеозапис, на който се вижда как руски разузнавач предава пари на пенсиониран член на сръбската армия. Според изявления на най-висшите сръбски официални лица записът е направен почти година по-рано - на 24 декември 2018 г.
Автентичността на записа беше потвърдена пред медиите от Реля Желски, началник на аналитичното звено на Агенцията за сигурност и информация (БИА), който заяви, че „на него се намира руският разузнавач Георгий Клебан“.
Макар първоначално да свика заседание на Съвета за национална сигурност, президентът на Сърбия Александър Вучич след среща с руския посланик Александър Боцан-Харченко констатира, че за него аферата с руския разузнавач е приключена.
Смъртта на представител на сръбската оръжейна промишленост в Москва
Представителят на сръбската държавна компания за търговия с оръжие „Югоимпорт-СДПР“ в Москва Радомир Куртич беше намерен мъртъв в руската столица в средата на ноември 2025 г. Новината беше публикувана месец по-късно от проправителствени медии в Сърбия, които твърдяха, че сръбските служби за сигурност са информирали президента на държавата за „съмнителната смърт“. След това новината беше потвърдена от Вучич, който заяви, че официален Белград очаква отговор от руските служби, както и че Москва не е изпратила съдебномедицинските доклади.
„Знаем, че там са изчезнали определени твърди дискове и още някои неща, но това не означава непременно, че има връзка със самото събитие. Тоест това може да бъде и рутинна акция на някоя служба, когато установяват самоличността на някого (който е починал) на улицата“, каза Вучич пред РТС. Той обаче уточни, че „не желае да участва в разпространяването на подозрения и конспиративни теории“.
След публикуването на новината за смъртта на Куртич нито компетентните институции, нито „Югоимпорт СДПР“ отговарят на въпроса какво правят представители на сръбския държавен търговец на оръжие в Москва повече от три години след началото на руската инвазия в Украйна. През май 2025 г. руските служби обвиниха Белград, че „се опитва да ги простреля в гърба“, защото доставя боеприпаси на Украйна чрез посредници, сред които се открояват отделни страни членки на НАТО в Европа.
„Звуковo оръдие“
Руските власти се притекоха на помощ на официален Белград по време на масовите антиправителствени протести и блокади на факултети, предизвикани от загиването на 16 души на железопътната гара в Нови Сад. Официален Белград поиска руски следователи да проведат „независимо разследване“ дали по време на мирния протест на 15 март 2025 г. е било използвано звуково оръдие. На множество видеозаписи се вижда как хиляди демонстранти в паника се разбягват от пътното платно при настъпването на силни и необичайни звуци и вибрации.
Убежище за изгонени руски дипломати от ЕС
Най-малко трима руски дипломати, които са били изгонени от страни членки на Европейския съюз заради шпионаж, впоследствие са акредитирани в Сърбия. Многомесечно разследване на РСЕ, публикувано през март 2023 г., показа, че двама от тях са имали връзки с руските разузнавателни служби. В списъка на сръбското Министерство на външните работи през март 2023 г. фигурираха 62 акредитирани руски дипломати, в сравнение с 54 през март 2022 г. До днес нито една институция в Сърбия не се е произнесла по тези разкрития.
Шпиониране на руски активисти
През декември 2021 г. руският опозиционен активист Владимир Кара-Мурза обвини проруския Александър Вулин, тогава министър на вътрешните работи на Сърбия, че е отнесъл в Москва записи от среща на руски опозиционери в Белград, след което един от тях е бил арестуван в Русия. Вулин през декември същата година се срещна в Москва със секретаря на Съвета за сигурност на Русия Николай Патрушев, с когото разговаря за т.нар. „цветни революции“. Вулин отрече твърденията, отправени срещу него от руския опозиционер, и обяви, че ще заведе дело срещу Кара-Мурза, но не е известно дали е било образувано съдебно производство.
Опитът за държавен преврат в Черна гора
Случаят „държавен преврат“, който преди едно десетилетие разтърси обществеността в съседна Черна гора, стигна до завършек в съда на 20 февруари. Апелативният съд на Черна гора съобщи, че при повторното разглеждане е потвърдил оправдателната присъда по обвиненията за опит за тероризъм в деня на парламентарните избори през октомври 2016 г. Обосновката на съда е, че не е доказано обвиняемите да са извършили престъпленията, които им се приписват.
По делото „държавен преврат“ бяха обвинени и осем сръбски граждани, сред които и пенсионираният генерал от сръбската жандармерия Братислав Дикич. Сърбия отказа да екстрадира двама от обвиняемите.
