Технологиите за лицево разпознаване и масово видеонаблюдение все по-често се използват от властите в Сърбия и Грузия като инструмент за натиск срещу протестиращи и критици на режима. Под прикритието на поддържане на обществения ред камерите и биометричните системи позволяват идентифициране, санкциониране и проследяване на участници в мирни демонстрации, което поражда сериозни въпроси за нарушаване на основни права и демократични стандарти, предава БГНЕС.
Почти всяка вечер от ноември 2024 г. Георги Чантурия изминава пеш разстоянието от централата на грузинската обществена телевизия до парламента с мегафон в ръка. Тази разходка му струва изключително скъпо. 36-годишният Чантурия е сред хилядите грузинци, които излизат на улицата почти ежедневно, след като правителството в южнокавказката страна замрази преговорите за присъединяване към Европейския съюз. Решението дойде, след като евродепутати отхвърлиха резултатите от парламентарните избори през октомври 2024 г., спечелени от управляващата партия „Грузинска мечта“. Полицията отговори със сълзотворен газ, водни оръдия и лютив спрей. Над 400 души бяха задържани, но протестите продължиха с искания за нови избори и освобождаване на политическите затворници.
Репресиите не се изчерпаха с използването на сила. Властите внедриха и „Големия брат“ - 30 произведени в Китай камери с лицево разпознаване, закупени през декември 2024 г. за около 85 000 лари, или приблизително 27 000 евро. Освен че разпознават лица, камерите могат да определят пол и възраст, да анализират емоции по изражението на лицето и да качват изображения с висока резолюция.
„Видяхме работници да монтират нови камери точно пред нас, а на следващия ден новите камери вече ни наблюдаваха“, разказва Чантурия, активен член на Движението за социална демокрация, продемократична политическа формация, възникнала от протестите.
Маршрутът на протестиращите вече е осеян със системи за видеонаблюдение, които позволяват на властите да идентифицират участниците и да изпращат глоби по пощата за блокиране на улици. В началото на протестите санкцията бе увеличена десетократно - от 500 на 5 000 лари, или около 1 500 евро. Средната заплата в Грузия е около 2 000 лари.
От февруари 2025 г. Чантурия е получил 74 глоби на обща стойност 370 000 лари, приблизително 115 000 евро. Той няма намерение да плаща.
„Понякога спират за известно време, а после изведнъж пристигат 14 нови глоби наведнъж за последните две седмици. Обжалваме ги в съда, за да отложим плащането възможно най-дълго“, каза той пред Балканска мрежа за разследваща журналистика (BIRN).
Използването на наблюдение за потискане на общественото несъгласие не се ограничава до Грузия, която под управлението на „Грузинска мечта“ постепенно се отдалечава от европейския път и се доближава до авторитарен модел.
Студентските протести в Сърбия също започнаха в края на 2024 г., след като козирка на наскоро реновираната железопътна гара в Нови Сад се срути и уби 16 души.
През юни миналата година Лазар Стоянович и Ивана Миленкович, студенти по аграрни науки в Белград, бяха задържани ден след масов протест, последван от сблъсъци с полицията. Двамата отричат участие в насилие. На следващия ден край факултета си видели мъж и жена на пейка, „които ни снимаха, записваха и наблюдаваха“. Малко по-късно автомобилът им бил спрян от необозначени коли и цивилни полицаи с викове „Ръцете горе!“.
„Една жена се приближи и каза пълното ми име, а аз естествено реагирах. Извадиха ме от колата и когато предложих личната си карта, ми казаха, че не е необходимо, просто да тръгна с тях“, спомня си Миленкович.
И двамата били заснети преди да бъдат отведени в полицейското управление. „Заснеха ареста, но всичко беше инсценирано“, заявява Стоянович.
Полицаите твърдели, че видеата са за вътрешна употреба, но часове по-късно те били публикувани в проправителствени медии. „Излъгаха ни“, казва Миленкович.
Двамата бяха сред осем студенти, задържани на 29 юни 2025 г. По-късно бил арестуван и девети. Обвинени са в „подготовка за подривна дейност“ въз основа на подслушвана среща, на която, по думите им, не са присъствали.
Стоянович и Миленкович прекарали над 30 часа в ареста. Той твърди, че е бил принуден да даде кода за отключване на телефона си, а тя казва, че не са ѝ били разяснени правата. Делото им трябва да започне на 2 март.
„Чувстваш се като в лудница. Имах три паник атаки. За първи път в живота си изпитах сънна парализа“, споделя Миленкович.
Стоянович приема медикаменти заради психологически проблеми: „Най-много боли несправедливостта. Знам, че не съм направил нищо лошо.“
Сръбската прогресивна партия, управляваща от 2012 г., е разположила над 8 000 камери с лицево разпознаване до края на 2024 г., въпреки че законопроектът за легализиране на биометричното наблюдение все още не е приет.
Разследване на BIRN установи, че повечето камери са произведени от китайски компании като Dahua и Hikvision. Същият производител е доставил камерите за Грузия.
В Сърбия събирането и обработката на биометрични данни е забранено, освен в изключителни случаи. Вътрешното министерство не е потвърдило използването на технологията срещу протестиращи.
В Грузия законът бе променен през декември 2024 г., за да позволи използването на лицево разпознаване при извършване на престъпление, включително блокиране на улици.
Саломе Шубладзе от Центъра за социална справедливост заяви, че тази разпоредба противоречи на международното право за правата на човека, което изисква всяка намеса в личния живот да бъде пропорционална и законна. Организацията планира да сезира Европейския съд по правата на човека. Чантурия определя масовото наблюдение като една от основните стратегии за репресия, наред с физическото насилие и икономическия натиск.
Рискът от злоупотреба
Альоша Аянович Анделич от European Digital Rights предупреждава, че системите за дистанционно биометрично разпознаване улесняват идентифицирането и проследяването на протестиращи, което създава сериозен риск от злоупотреби.
„Щом едно правителство инсталира инфраструктура, способна да проследява всяко лице в публичното пространство, нарушенията на правата на човека стават почти невъзможни за предотвратяване“, казва той.
Европейската комисия подчертава, че обработването на биометрични данни за идентификация е допустимо само при строго определени условия и с адекватни гаранции.
Според Анделич подобни технологии трябва да бъдат изцяло забранени. „Случаите в Сърбия и Грузия показват ясно защо“, категоричен е той.
