Сред личностите, които са разстреляни след установяването на комунистическия режим в България на 9 септември 1944 г., е и Петър Габровски. Името му предизвиква доста спорове, но е малко познато на съвременните българи.
Петър Димитров Габровски (1898-1945) е роден в Габрово. Детските и юношеските години прекарва в Търново. Тук получава средно си образование. През 1917 г. се дипломира в Школата за запасни офицери в София. Веднага е мобилизиран и участва в Първата световна война като взводен командир. След края на военните действия е студент в Софийския университет, където завършва юридически науки (1923). Една година специализира във Виена и получава степен доктор по право. Работи като адвокат в столицата. Член е на Висшия адвокатски съвет и на Управителния съвет на Съюза на българските адвокати.
В средата на 30-те години на миналото столетие Петър Габровски се включва активно в политическия и обществен живот. През 1936 г. е сред основателите и ръководителите на националистическата формация "Ратничество за напредък на българщината", известна като "Ратник". Това е крайнодясна, фашистка и националистическа организация, която пропагандира националсоциализъм, расизъм и антисемитизъм. Но по-късно я напуска.
Най-значими са позициите на Петър Габровски в изпълнителната власт. Ала по-късно
те ще бъдат основна причина за трагичния край на неговия живот.
Той е министър на железниците, пощите и телеграфите в кабинета на Георги Кьосеиванов (1939-1940). След това заема поста министър на вътрешните работи и народното здраве в две правителства на Богдан Филов (1940-1943). В това си качество внася в парламента скандалния Закон за защита на нацията, известен с подчертано антисемитската си насоченост. С него се закриват и масонските ложи в царство България, макар че самият Петър Габровски преди това е бил изявен масон. По негова инициатива се създава радиостанция "Обединена България". Тя излъчва предавания през 1942-1943 г. По нея се имитират чуждестранни предаватели на български език и тя се противопоставя на антибългарската пропаганда на "Радио Лондон". След смъртта на цар Борис ІІІ, когато Филов е назначен за регент, Петър Габровски изпълнява за съвсем кратко време (от 9 до 14 септември 1943 г.) длъжността министър-председател.
Политическите сътресения в България навлизат в нова фаза. На 9 септември 1944 г. се установява власт на Отечествения фронт, в който доминира Комунистическата партия. Петър Габровски предусеща, че го очакват неприятности и затова напуска България. Прехвърля се в Турция и се явява в седалището на Българската екзархия в Истанбул. Но турското правителство се намесва. Заема отрицателна позиция спрямо него и му дава тридневен срок да напусне страната. Габровски обаче отказва. На 19 септември е арестуван и подложен на остри нападки от американски и английски журналисти.
Под натиска на великите сили е екстрадиран в родината.
Петър Габровски попада под ударите на Народния съд. Осъден е на смърт. На 01.02.1945 г. той е екзекутиран в София заедно с тримата бивши регенти, министри, висши военни и политици. Телата им са хвърлени в обща яма, образувана от бомба паднала по време на бомбардировките над София и са зарити в сгурия. През 1996 г. присъдата е отменена с решение на Върховния съд.
И още един любопитен факт. Сестрата на Петър Габровски - Веселина, е баба на съвременния наш политик и бивш кмет на София Стефан Софиянски.
