Тя може да бъде мила, може да бъде остроумна, загадъчна, съблазнителна, покрусена, зла, плашеща… Всяка роля рисува по лицето ѝ, а извънземните сини очи прибавят щипка магия към образа. Но зрителите в голяма си маса я познават в неистовата ѝ версия на разкъсвана от болка, отчаяна майка, готова яростно да проклина и дори да сее смърт заради най-любимото си дете. Познават я като мащехата на плътеника Лазар и Черната царица – майката на дяволската птица от сериала на БНТ „Мамник“. Тя е актрисата Надя Дердерян.
С подобаваща самоирония Надя отчита, че новото ниво на популярност, до което тази ярка героиня я е издигнала, засега се изразява основно в даване на интервюта. Тук-там я разпознават на улицата или в магазина – предимно жени, които признават, че са гледали ретро епизода с нея по няколко пъти и много са плакали. Актрисата не крие, че това внимание ѝ е приятно. Особено високо обаче цени похвалата на писателя Васил Попов – автора на романа „Мамник“. „Той беше гледал епизода малко преди излъчването му и ми писа, за да ме поздрави и да ми каже, че съм се справила страхотно с ролята, която никак не е лесна. Много ме трогна, защото все пак той е написал тази история…“. „Надя Дердерян е чудовищно добра!“, отбелязва във Фейсбук и режисьорът на сериала Виктор Божинов за превъплъщението ѝ в магьосницата от село Вракола през 1919-а, след разпокъсването на Западните покрайнини от Ньойския договор. „Думите на режисьора също силно ме докоснаха. Не се случва често в нашата работа...“, казва Надя Дердерян. След появата ѝ в „Мамник“ с образа ѝ излизат куп смешни мемета, например „Дано не ти се падне такава свекърва!“, и тя искрено се забавлява с тях.
Актрисата споделя, че досега в киното и телевизията обикновено е получавала епизодични роли на скромни и незабележими домакини. Но в театъра са ѝ поверявали доста интересни персонажи, далеч от тихите, кротки и благи храктери – с тежки биографии или поставени в инфарктни обстоятелства, а точно такива ѝ харесват. Тази тенденция тръгва още от дипломните ѝ спектакли в НАТФИЗ – в „Следобедни игри“ от аржентинката Рома Майо, постановка на Боян Иванов, която после два сезона се задъжа и в афиша на „Сълза и смях“, Надя е 6-годишно момиченце, което другите деца накрая убиват и заравят в пясъчника. В Ловешкия театър е единственото женско присъствие в зловещия служебен трилър „Методът Грьонхолм“ от Жорди Галсеран. А най-новата ѝ роля – в пиесата на Оля Стоянова „Пукнатини“, режисирана от Надя Панчева в Плевенския театър, част от чиято трупа е Дердерян, я отвежда право в затвора като
жена, осъдена за убийство
Ето защо Величка от „Мамник“ не я плаши. „Със сигурност съм взела и неща от себе си, от моята чувствителност, които по някакъв начин съм насочила към героинята, но би било малко притеснително да кажа, че изцяло съм черпила от себе си вдъхновение за ролята. Защото тогава социалните служби ще дойдат да ми вземат децата и ще ми отнемат родителските права“, шегува се Надя с едно наум за душевното равновесие на 11-годишната Вая и 5-годишния Матей. Сериала е гледала само Вая и немалко се е разстроила от съдбата на екранните майка и дъщеря, но Надя успява да я успокои, че това е просто филм.
Макар и само кино, показаното от актрисата е толкова истинско и плашещо, че някоя с по-лабилна психика на нейно място навярно би се ужасила, че трупа лоша карма – героинята ѝ богохулства, има зли мисли и върши непонятни за редовия човек издевателства. Не и Надя. „Не се замислям за това, като подхождам към изграждането на образа. Опитвам се да не се влияя. Представете си, този епизод го снимахме по същото време миналата година, в Страстната седмица преди Великден, със сцените, в които заплювам гроба на покойния ми съпруг, с чупенето на икона… – ако бях суеверна, надали щях да се навия да го направя“, уверява тя.
Тази героиня е ключова и в романа, и в екранизацията, и Надя Дердерян нарича късмет и щастие факта, че ѝ се е случила. Знае, че поне още три-четири актриси са пробвани за ролята. За целта на прослушването тя трябва да направи self-tape – да запише сама на предварително видео сцената с клетвата, която произнася към доведения си син Лазар, персонажа на Гринго-Богдан Григоров. С представянето си явно е впечатлила шеф-диригента Виктор Божинов, защото не след дълго кастинг-режисьорката – актрисата Жорета Николова, ѝ се обажда, за да ѝ каже, че е одобрена и ще снима! Домашните репетиции на клетви и наричания на диалект може и да са стреснали хората от фирмения офис на долния етаж, но не им е било за първи път неволно да „навлизат“ в творческия ѝ процес: за един спектакъл на Плевенския театър Надя трябва да разучи Прелюдия от Бах в до мажор и в кооперацията това се слуша по цял ден. Тя обаче като дете е ходила в продължение на няколко години на уроци по пиано, не е съвсем начинаеща, така че усилията ѝ за усъвършенстване със сигурност не са били неприятни на съседите. Пак за „Мамник“ ѝ се налага да усвои и плетенето на една кука и това се оказва далеч по-трудно: „Скарана съм с всякакъв тип дейности, които изискват търпение и пипкавост. Аз съм човек на действието и онова, за което трябва спокойствие и съсредоточеност, страшно ме напряга. Но с помощта на една приятелка и на една съседка успях за две седмици да се науча“, горда е с постигнатото актрисата.
Макар че засега още няма конкретни предложения за нови участия, Надя Дердерян е в очакване превъплъщението в сериала „Мамник“ да отключи кариерата ѝ. След такава силна роля може би е логично една актриса да бъде поканена в Народния театър? Може, стига да не се казва Надя Дердерян, тъй като директор на Народния е… нейният съпруг и двамата биха изпаднали в явен конфликт на интереси. Шегата настрана, но подобна перспектива не блазни Надя, по мъж – Василева. „Искала съм го може би като студентка и скоро след това. Много исках да попадна в голям столичен театър – като всички, които все още пазят известен наивитет у себе си. Но истината е, че за мен беше голяма школа това, че отидох в провинцията веднага, след като завърших. В Ловешкия театър минах през богата палитра от роли, включително в детски спектакли, и в крайна сметка съм благодарна, че така ми се стекоха нещата“, категорична е талантливата актриса.
Именно в Ловеч, където е дебютът ѝ на професионална сцена (преди това в I клас е била заек в училищна пиеса), тя
среща бъдещия си съпруг Васил Василев
който по онова време е съвсем млад театрален директор там. „Мисля, че той се влюби в мен първо като актриса, впоследствие и като жена. Беше взаимно“, връща лентата Надя. Понастоящем в семейството им пълновластен директор обаче е 5-годишният Матей, който строява всички и диктува дневния ред в дома. Васил е „доброто ченге“ – по-търпелив и глезещ, а що се отнася до Надя, тя определено е „лошото ченге“, което стяга редиците и понякога повишава тон. Въпреки че ефектът е никакъв, доуточнява: „Нашите деца са изключително своенравни, те даже се забавляват и ми се смеят, когато се опитвам да ги възпитавам“. Но след „Мамник“ ситуацията е леко променена – Вая казва, че ако някой я закача, ще го заплашва с родителката си: „Внимавай, щото майка ми знаеш ли коя е? Майката на мамника!“.
Актрисата е наясно, че покрай конфликта с Александър Морфов и уволнението му от Народния театър, съпругът ѝ е един от най-демонизираните културтрегери в дръжавата. Това рефлектира и върху нея: „Имам доста откази – разбира се, никой в прав текст не ми е казал „Няма да те взема заради мъжа ти“, но го имам това вътрешно усещане, че съм била доста пренебрегвана и неглижирана заради позицията, която заема в момента, и генерално заради неговия начин на работа и на мислене. Той е човек, който сам си поставя висока летва и сам си я скача. Това, че по пътя се налага да преодолява препятствия, за него е мотивация да продължава напред и да вярва, че държи правилната посока“, отбелязва Надя Дердерян, която е убедена, че 90% от негативната информация, която се тиражира относно Васил Василев в медиите, е художествена измислица. За да избяга от театралните интриги и стреса, двойката в последните години преоткрива очарованието на селския живот: на село косят трева, садят домати и краставици, тя вари сладка и сиропи. За всичко, което произвежда, рецепти могат да се намерят в Интернет – не от магиите на знахарката Величка.
От десетина години по афишите за проектите, в които участва, Надя фигурира с фамилията „Дердерян“, която в момента се опитва да узакони, прибавяйки я към останалите си имена, без да се отказва от тях. Не е точно псевдоним, защото е свързана с арменските ѝ корени: идва от
прадядо ѝ по бащина линия – Гарабед
пристигнал в България в началото на ХХ век по време на геноцида над арменците в някогашната Османска империя. Той се спира във Врачанския регион, където среща бъдещата ѝ прабаба – глухонямо момиче. „Много странно, но някак си са се разбрали и са създали семейство. Имали са три деца, едното от които е майката на баща ми – моята баба, която не съм имала честта да познавам. Непрекъснато чопля и разпитвам баща ми по темата“, споделя актрисата. Семейството имало доста тежък живот. Едното им детенце загинало при пожар едва на две. Самата прабаба по някое време се изгубила някъде, просто изчезнала. Търсили са я в продължение на две-три години, преди да я намерят в някакъв приют в Бургаско и да успеят да я върнат, разказва тя.
Неудържимо привлечена от родовата история, преди няколко години Надя започва малко по малко да учи арменски. Езикът се оказва много труден, буквите буквално трябва да се изрисуват и тя се отказва да заляга над азбуката, преминавайки направо към думи и фрази. Дори ѝ се удава да използва новопридобития си речников багаж, когато със сестра си Валерия предприема пътешествие до Ереван и там на живо има възможност да усети тъгата, която сякаш никога не е напуснала напълно тоя изстрадал народ. Валерия е с шест години по-голяма, има сериозна професия – мениджър проекти в солидна компания за медицинско оборудване, и е луд фен и опора на актрисата. „Тя на практика ме и отгледа, защото родителите ни непрекъснато работеха, блъскаха се да ни подсигурят нормално детство, така че ние почти не ги виждахме. Валерия много се грижеше за мен“, връща се Надя към ранните години в родния Троян и добавя, че дъщеря ѝ Вая всъщност е кръстена не на баща си, а е подновила първата буква от името на сестра ѝ, нейната леля.
Надя Дердерян често си припомня една крилата фраза на своята учителка в НАТФИЗ проф. Снежина Танковска: „Небето е таванът“ – The sky is the limit. „Тя ни стимулираше да не спираме да търсим, да не смятаме, че кой знае какво сме постигнали. Такава е професията ни – днес правиш нещо хубаво, а утре започваш отначало, от бял лист хартия… Да устоиш на това е въпрос на характер, но и на шанс. Аз сега го получих“, заключава актрисата от „Мамник“ в очакване на следващото предизвикателство. За да продължи да гони оня таван, който никога не може да бъде достигнат. Но удоволствието е в изкачването…
