Животът, макар и накърнен, понякога е по-силен от границите и стените, които обществото издига. Дори когато това са стените на затвора. Животът със своите големи въпроси не е привилегия на „правилните“ хора – той достига и малкия човек, „унижения и оскърбения“, маргинал в една клаусторфобна ситуация. Така може да бъде прочетен спектакълът „Пукнатини“ по пиесата на Оля Стоянова, продукция на Драматично-куклен театър Иван Радоев“ – Плевен, която наскоро имаше своята софийска премиера в театър „Възраждане“.
Героини в представлението, което в интерпретацията на режисьорката Надя Панчева („Анна – непоправимата“) въздейства със своята истинност подобно на документален спектакъл, са четири жени, излежаващи зад решетките присъди за убийства. Те обявяват гладна стачка с искания за достойни условия на труд и справедливо заплащане. Те не са „представителна извадка на обществото“, те са екстремна, почти еднородна общност, споена от сходни съдби. Постановката е изградена от поредица техни монолози – разпити пред задочно присъстващ следовател, който обследва корените на бунта. Той не фигурира дори като глас, неговите въпроси са повторени или се подразбират от отговорите на затворничките със знакови имена Вяря, Радост, Мила… и със същност, на пръв поглед по-скоро иронично противоположна… Моментите на взаимодействие между тях – емпатия или сблъсък, са решени най-вече безмълвно, на принципа на движенческия театър, пантомимата, включително с кратък етюд с „танцуващи“ хлебчета по Чарли Чаплин…
При някои от момичетата, в чиито образи са отличните актриси Надя Дердерян, Милена Ерменкова-Торосян, Диана Ханджиева и Мария Рушанова, реалната житейска история е по-подробно представена, разкрит е оня психологически бекграунд, довел ги до убийството – като „случайност“ или трагичен протест. Сърцевината на техните разкази са истории на унижения и насилие, на егоизъм и неглижиране от страна на околните и обществото. При други биографичен бекграунд почти отсъства, монолозите са, така да се каже, метафорично-символни, изразяващи идеята, че за добро или зло, никой не може да бъде „държава в дръжавата“ на държавното неслучване, да е абсолютно изолиран и недокоснат от света. Това най-много се усеща в изповедта на Вяра – персонажа на Надя Дердерян, която по неясен може би и за самата нея импулс се впуска жадно в изучаване на чужди езици, дори и такива, които нямат особено приложение в ежедневието, за да е част от глобалния свят. Именно тя първа задава въпроса какво се случва в една определена страна, че в шивашкото ателие на затвора така активно изработват огромно количество знамена за нея, и пожелава да е на пулса на геополитическата конюнктура.
Постепенно ще стане ясно, че недоволството не е за конретни социално-битови придобивки. А за много повече – за правото да бъдеш част от нещо по-голямо от теб самия – част от общност, част от света. Да имаш избор. Да бъдеш чут. И накрая зрителят ще се убеди: не само външният свят се процежда през информационната бариера на решетките, но и малкият, изолиран социум от затвора през пукнатините на системата се освобождава и е в състояние да влияе на големия свят.
Сценографията, проектирана от Ясмин Манделли – няколко шевни машини във въображаемо ателие в затвора, има ключова роля за звученето на спектакъла като документален репортаж. Дигиталната сценография е на Николина Минчева, музиката е на композитора Милен Апостолов. Следващите дати, на които „Пукнатини“ ще се играе в Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ – Плевен, са 18 май и 16 юни.
Човешки обмен
Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ – Плевен, представи безвъзмездно спектакъла „Пукнатини“ пред лишени от свобода и служители в женския затвор в Сливен на 24 април. Събитието се превърна в силно емоционална среща между изкуството и реалността, която събра близо 100 излежаващи присъди жени и 30 служители, включително гости от затвора в Стара Загора. Главни герои в събитието бяха авторът на пиесата Оля Стоянова, режисьорът Надя Панчева, сценографът Ясмин Манделли и, разбира се, актрисите Надя Дердерян, Милена Торосян, Диана Ханджиева и Мария Рушанова.
„Преживяването беше незабравимо, а емоцията – несравнима. Въпреки първоначалното ни притеснение как ще бъде приета темата, вълнението – както нашето, така и на лишените от свобода жени – беше огромно. Чувахме неподправени реакции и директни коментари, често на неочаквани за нас места. Усетихме, че крехката граница между „нас“ и „тях“ се разми – дишахме и живяхме заедно. Историята престана да бъде просто разказана – тя беше разпозната“, разказват актрисите.
„След бурните реакции и аплодисменти, тишината накрая говореше повече от всичко. За пръв път усетих как над 100 човека мълчат заедно, като един.
Тази среща ни напомни колко силно може да бъде изкуството, когато попадне на място, където истината не може да бъде заобиколена”, споделя актрисата Мария Рушанова.
Гостуването на „Пукнатини“ в затвора в Сливен се превърна не просто в театрално събитие, а в истински човешки обмен, отбелязват от творческия екип.
Преди броени дни пиесата на Оля Стоянова получи номинация "Аскеер" в категорията за съвременна българска драматургия.
