Народният театър „Иван Вазов“ първоначално има намерение да обяви предстоящия си сезон като балкански, но се оказва, че ще работят по проекти на 3 континента: Европа, Северна Америка и Азия. Това каза на пресконференция днес директорът на академичната трупа Васил Василев, но спести засега главната информация относно по-далечните партньорства. Вече е ясно обаче, че на родна почва предстоят 13 премиери: 4 на Голяма сцена, 4 на Камерна, 4 на сцена „Апостол Карамитев“ на IV етаж и една на сцена „Музите“.
Сцена „Апостол Карамитев“ ще продължи да се налага като лаборатория за алтернативни, експериментални театрални езици, за независими артисти извън обичайните, които досега са намирали място в афиша, сподели главният драматург на театъра Мирослава Тодорова. Инициативата да се избират интересни проекти на външни творци, които да се реализират тук, има своето трето издание и в средата на октомври ще бъдат посочени поредните селектирани. Предпочетените от предишната „нова вълна“ пък вече подготвят своите спектакли.
Сред тях е младата, но вече утвърдена режисьорка Надя Панчева („Анна непоправимата“ – почти документален разказ за пътя на разследващата журналистка Анна Политковска, ликвидирана от режима в Русия), която ще работи по пиеса с условно заглавие „Екстремни идентичности“ на новоизгряла британска авторка, а спектакълът ще говори на зрителите на музикално-пърформативен език. Режисьорът Марий Росен е адаптирал за сцена роман на известната японска писателка Саяка Мурата и също ще сътвори движенчески спектакъл, залагащ на съвременни японски хореографски техники. Хореографски проект ще осъществи и Деян Георгиев. Темите в тези представления са остро актуални, но и вечни – консуматорското общество, загубата на идентичност, липсата на комуникация със себе си и околните – и от Народния се надяват, че те силно ще вълнуват младата публика. На сцена "Апостол Карамитев" ще се появяват непознати и не-театрални текстове, които обаче силно да рефлектират в обществото, коментира и набиращият популярност режисьор Боян Крачолов, който отскоро е в щата на "академиците".
Именитата хореографка Мила Искренова ще се заеме с музикален спектакъл за сцена „Музите“, изграден въз основа на любовните писма на големи световни творци като Лорд Байрон, Шели и т.н.
Друг акцент в репертоара наред с музикално-танцовите опуси ще бъдат постановките по драматизации на класически и съвременни романи, каквито през сезона ще видим цели 4, отбеляза Васил Василев. Сред тях са „Театър“ от Съмърсет Моъм в интерпретацията на Бойка Велкова като режисьор и „Конформистът“ на Алберто Моравия, който е в ръцете на Боил Банов. В началото на 2026 г. Диана Добрева ще започне репетиции за „Малката Англия“ – сценична адаптация по едноименния роман на гръцката писателка Йоана Каристиани. Добрева отново ще работи с обичайния си творчески партьнор драматурга Александър Секулов. Проектът ще ни покаже работата й в нова светлина – с фокус не толкова върху визуалния мащаб, колкото върху интимните човешките взаимоотношения.
Хърватският режисьор Ивица Булян ще се заеме с пиесата на хърватския модернист Мирослав Кърлежа „Господа Глембаеви“, който ще се превърне в спектакъл, напомнящ театъра на Ибсен и Стриндберг.
Световнопризнатият интерпретатор на Молиер Слободан Унковски (Северна Македония) ще постави на Голяма сцена спектакъл по текстове на най-видния представител на френския класицизъм, в основата на който ще бъде неговата пиеса „Скъперникът“. Това ще бъде комедийното намигане към публиката, отбеляза Василев. Унковски вече е провел кастинг с трупата на Народния театър. Очаква се това да бъде най-мащабната продукция през следващия сезон, като в нея ще участват няколко поколения актьори.
На Камерна сцена „три гигантски актриси“ ще обединят сили в проекта „Медеяматериал/Персона“ по Хейнер Мюлер и Ингмар Бергман. Те са Жанет Спасова, която дълги години е работила с режисьора Иван Станев в Германия, Жорета Николова и Светлана Янчева. Ще ги режисира Николай Стефанов, а премиерата е предвидена за 19 и 20 февруари догодина. С този жест от трупата осъществяват идеята си да връщат големите ни имена от чужбина за театрални изяви у нас, изтъкна директорът Василев.
До края на годината Народният театър ще вземе участие в 10 международни фестивала у нас и зад граница, разказа експертът по фестивалната дейност Боряна Трифонова. Спектакълът „Хага“ на Галин Стоев – пример за актуален политически театър, ще се представи на форума „Темпората Алта“ в испанския град Жирона. „Медея“ на Деклан Донелан с Радина Кърджилова в главната роля ще бъде на 3 фестивални сцени: ще има 6 представления в „Театро дел Канал“ в Мадрид, на фестивалите „Скупи“ в Скопие и в Крайова. Националният театър „Марин Сореску“ от Крайова пък отново ще ни гостува с „Едип цар“ в експресивната съвременна интерпретация на Донелан. „Куклен дом 2“ във версията на драматурга Лукас Нейт и режисьора Ясен Пеянков ще бъде на фестивал в Ниш.
Внезапната кончина на световноизвестния режисьор Робърт (Боб) Уилсън възобнови интереса към неговите живи спектакли. Така и за „Бурята“ по Шекспир, който е сред последните му работи, има песпективи за престижни гастроли, обясни експертът по международна дейност Младен Алексиев. Водят се преговори за участие на прочутия Винер Фестовохен във Виена, за един от водещите фестивали в Германия, както и за Пекин. "Като отидем някъде, повтаряме многократно", обобщи Васил Василев създадения траен интерес в чужбина към продукцията на Народния и продължаващото във времето сътрудничество с театрални институции от Испания, Хърватия, Сърбия и други страни.
Националната ни сцена ще посрещне и 7 забележителни спектакъла от чужбина. Сезонът ще донесе на софийската публика възможността да види 4 водещи европейски продукции в рамките на платформата „Сцена без граници“. Сред тях е „Мами“ на гръцкия режисьор от албански произход Марио Бануши – съвместна продукция на „Онасис Стеги“ в Атина и фестивала в Авиньон, където бе премиерата му това лято. Спектакълът, който е ярко визуален - без текст, но с въздействаща музика, включително и на "Мистерията на българските гласове", е посветен на всички жени, които са били в ролята на майки в неговия живот. Бануши е едва на 27 години, но вече е смятан за явление в европейския театър, подчертават от Народния. Очакват се и спектакли от Дъблинския фестивал ("Гореща къща", чието действие се развива на круизен кораб към обезледената Арктика, с много песни и танци, но и с тревога за климатичните промени) и Националния театър в Прага ("Приватизация" за възхода на чешкия милиардер Петр Келнер, който загина през 2021-ва при катастрофа с хеликоптер над Аляска), както и нов съвместен проект с Винер Фестовохен и фестивала в Авиньон, чиято премиера ще бъде и в София. Обсъжда се и сътрудничество с държавните театри на Турция в Анкара и Истанбул. Паралелно ще се осъществят редица разменени гостувания на представления.
Българската драматургия засега се очертава да е представена единствено със спектакъла на работещия основно в Германия Иван Пантелеев "Бил Гейтс и Стив Джобс разговарят за бъдещето на информатиката" по негов авторски текст, засягащ актуални проблеми като обсебването от технологиите и предизвикателствата на изкуствения интелект. Премиерните представления са на 19 и 20 септември.
Предстоят и два важни кастинга за спектакли, предвидени за 2027 г. Прочутият словенски режисьор Йерней Лоренци ще набележи състава за бъдещата си постановка по романа на Георги Господинов "Физика на тъгата", а шведски режисьор ще избира актьори за своя проект по "Фани и Александър" на Ингмар Бергман.
