„Жената конбини“ по нашумелия роман на японската писателка Саяка Мурата е най-новият проект на режисьора Марий Росен, по който започнаха репетиции в Народния театър „Иван Вазов“. Премиерата ще бъде през януари на сцена „Апостол Карамитев“. В основата на спектакъла, в който участват актьорите Александър Тонев и Боряна Йовчева, е историята на млада жена, която намира своята хармония и идентичност в рамките на стандартизирания свят на денонощен магазин „конбини“. В този парадоксален микрокосмос, където всичко е подредено, програмирано и безупречно, героинята открива ред и смисъл – и именно това я прави различна в очите на другите, подсказват от творческия екип.
Марий Росен описва интереса си към темата като продължение на своите режисьорски търсения около „другостта“ и вътрешния свят на неприспособимия човек. „Изразяването на идеи за човечеството чрез уникалността на странния, отхвърления човек е пътеводна линия в театралното ми творчество. Интересува ме не готовият извод, а трептенето на срещата между вътрешния и външния свят – несъответствията, парадоксите и смущаващите разминавания“, споделя той.
„Жената конбини“ ще бъде поетичен и провокативен разказ за нормалността като роля и за човека, който избира да остане различен в свят на безкрайни копия. Сценограф на спектакъла е Петя Боюкова, композитор – Александър Евтимов-Шаманчето, а хореограф – Яница Атанасова. Драматург на постановката е Анелия Янева, а преводът на романа от японски е на Маргарита Укегава.
Това е петият проект, който Народният театър реализира по линия на програма „Апостол Карамитев“. Основната цел на инициативата е да се даде възможност за представянето на различни форми и естетики, да се предложат нови, интердисциплинарни перспективи към правенето на театър, както и да се отправят нови артистични предизвикателства към трупата и екипа на театъра.
„Конбини“ са неизменна част от пейзажа и битовата култура на днешна Япония. В романа, издаден у нас от „Сиела“, героинята Кейко е странно момиче с поведение, което смущава родители и учители. И тя решава да се затвори в себе си и да не общува с никого. На 18 постъпва в конбини и остава там цели 18 години, като благоговейно се слива с ритъма и звуците му, копнеейки да бъде „нормална“, не „чуждо тяло“, а колелце от обществения механизъм.
Този тъничък, но наситен с послания и проникновен роман поражда множество интерпретации в медиите и в социалните мрежи. Под маската на един безличен, безцветен и безплоден живот критици и читатели съзират по-дълбоки пластове – от кафкиански мотиви, през феминистка нотка, до отношението към жената в японското общество. Сигурен знак, че творбата на Мурата е докоснала болни теми на съвременния свят – отчуждението, конформизма, какво значи да си „нормален“, цената на избора да не откликнеш на очакванията на социума. Авторката – самата тя работила в денонощен магазин, поднася болезнено откровен разказ от първо лице – и абсурден, и комичен, и шокиращ – за „униформените“ делници на жена, обрекла се на своето конбини.
Саяка Мурата (1979) е сред най-видните представители на модерната японска литература. Признанието на критиката и на читателите и авторитетни отличия бележат всяка нейна творческа изява. „Жената конбини“ (2016) е 10-ият й роман, от който са продадени повече от 1 милион екземпляра в Япония, преведен е на много езици, удостоен е с престижната награда „Акутагава“. През 2016-а Мурата е в класацията на японското издание на сп. Vogue за жена на годината.
