Актрисата Лаура Гарсия Лорка – племенница на поета Федерико Гарсия Лорка и председател на фондацията, носеща неговото име, ще гостува у нас в рамките на специална тридневна програма, с която българската публика ще има възможност да се докосне до света на един от най-обичаните испански автори на ХХ век чрез разговори, прожекция и изложба, посветени на неговия живот, творчество и наследство. Организатори на проявата, която ще се състои от 23 до 25 ноември, са Народният театър „Иван Вазов“ и Институт Сервантес – София.
Федерико Гарсия Лорка е сред класиците, които всяко поколение преоткрива по свой начин – през призмата на историческите обстоятелства, културните промени и личното усещане за човешкото. Той е автор, чиито поезия и драми продължават да поставят големите въпроси на битието, а творчеството му остава живо, защото постоянно придобива нови измерения във времето и пространството. Именно тази среща между миналото и настоящето е в основата на програмата. Всички събития са с вход свободен и предварително записване на линкове https://bit.ly/47NnlhJ (ден 1) и https://bit.ly/47MMNnn (ден 2).
Програмата започва с прожекция на филма „Лорка, да минат сто години“ на 23 ноември от 18.00 ч. в кино „Одеон“. Останалите прояви ще бъдат в Народния театър. Първата от тях е срещата разговор „По следите на Лорка и невъзможния театър“ с участието на Лаура Гарсия Лорка и Андрес Сория Олмедо – професор по испанска литература в Университета в Гранада под модерацията на директора на Институт Сервантес Хуан Карлос Видал. Тя ще бъде посветена на онези страни от творчеството на поета, които остават по-малко познати, например неговите експерименти с формата, визията му за театъра на бъдещето и незавършените му произведения, сред които „Публиката“ и „Комедия без заглавие“. Датата на срещата е 24 ноември (18.00 ч.), мястото – Камерна сцена.
Изложбата „Лорка в Народния театър“ ще бъде открита същата вечер от 20.00 ч. в арт-фоайе „Антракт“. Тя ще представи четири спектакъла по текстове на Федерико Гарсия Лорка, поставяни на първата ни сцена през годините – „Мариана Пинеда“ на Владимир Трандафилов, „Домът на Бернарда Алба“ на Енчо Халачев, „Йерма“ на Вили Цанков и пак „Домът на Бернарда Алба“, но на Възкресия Вихърова.
В дискусията „Лорка на българска сцена“ ще се включат режисьорите Диана Добрева, Елена Панайотова, Възкресия Вихърова, Николай Младенов и Крум Филипов. Тя ще срещне публиката освен с Лаура Гарсия Лорка и проф. Олмедо, и с българските режисьори, които са поставяли пиеси на Лорка на сцената. Дискусията ще се проведе на 25 ноември от 17.00 ч., отново на Камерна сцена.
Събитията са организирани в партньорство с фондация „Федерико Гарсия Лорка“, център „Гарсия Лорка“, посолството на Испания в България, Movistar Plus+ и кино „Одеон“.
Лаура Гарсия Лорка е родена през 1953 г. в Ню Йорк, където семейството й емигрира по време на фашисткия режим на Франко в Испания. Родителите й са били университетски професори, а един от дядовците й е бил министър на образованието на Република Испания в периода 1931-1933 г. Когато семейството се завръща в Мадрид през 1967 г., Лаура е 13-годишна. Тя посвещава голяма част от зрелия си живот на съхраняването и популяризирането на творческото наследство на чичо си, испанския поет и драматург Федерико Гарсия Лорка (1898-1936), който става една от първите жертви на Испанската гражданска война. В средата на 90-те години на миналия век Лаура се премества в Гранада, родния град на Федерико, за да ръководи La Huerta de San Vicente – музей, посветен на Лорка, разположен в семейния му дом в центъра на града. Тя е и директор на центъра „Федерико Гарсия Лорка“, който съхранява обширен архив от негови документи и ръкописи и организира различни културни събития.
Федерико Гарсия Лорка и зет му, кметът социалист на Гранада, са арестувани в началото на Граданската война в Испания. Те са разстреляни на 19 август 1936-а от фалангистката милиция и са погребани в необозначен гроб някъде в близост до Гранада. Режимът на Франсиско Франко поставя произведенията на Гарсия Лорка под забрана, която е смекчена едва през 1953 г., когато са издадени силно цензурирани. Едва след смъртта на Франко през 1975-а става възможно животът и смъртта на поета да бъдат публично обсъждани в Испания.
