Ако театралният сезон в столицата ви се струва твърде предвидим или вече сте отметнали в личния си бележник по-интересните предложения от софийския афиш, няма да сбъркате, ако следите предстоящите гастроли на родния Бродуей на спектакли от страната. Първо, извънстоличните трупи гостуват в театралната метрополия с най-доброто в репертоара си – с амбициозни представления, които имат шанс за номинации за награди „Икар“ и „Аскеер“, за признание от колеги и по-многолюдна аудитория. Второ, доста от водещите ни режисьори вече охотно работят (понякога и трайно се обвързват) с провинциални (по географско разположение, но не и по дух) театри – вероятно там намират повече свобода за изява, артисти, зажаднели да се докоснат до ментори от различни бои, съмишленици. Ето защо част от създадените извън София спектакли понякога са на по-високо ниво от редовата продукция на софийските „отличници“. Общоевропейската тенденция за децентрализация на културата изглежда е една от малкото европейски директиви, които намират благодатна почва и плодоносна реализация и у нас.
Ето някои от най-интригуващите театрални гостувания, които предстоят в първите един-два месеца от новата 2026 година.
Суперпродукцията „Дракула“ по Брам Стокър на Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград, и на един от най-оборотните и награждавани млади режисьори – Стайко Мурджев, ще бъде представена на престижната сцена на Народния театър „Иван Вазов“. След като сътвори виртуозен Воланд в „Майстора и Маргарита“, едва ли някой ще се учуди, че актрисата Койна Русева сега е дала образ на едно от най-мистериозните литературни създания: Дракула. Легендата оживява отново – не като познатата готическа приказка, а като съвременен сблъсък между мрака и светлината в човешката душа. „Дракула“ е спектакъл за властта на желанието, за изкушението да подчиниш и да бъдеш подчинен, за тънката граница между любов и обсебване. На сцената, в типичния зрелищен стил на режисьора, се разгръща тайнствена и едновременно чувствена вселена, в която всяка среща е двубой, всяка целувка е опасност, а всяка тайна може да се превърне в оръжие. „Дракула“ показва не чудовище, а архетип, в който се оглеждат нашите страхове и копнежи – магнетичен, противоречив, едновременно хищник и жертва, повдигат завесата от екипа. Спектакълът на Стайко Мурджев не повтаря познатите клишета, а преосмисля мита през темата за обсебването. Представя го като сблъсък между желанието и разума, между страха и изкушението. Зрителят е въвлечен в непрестанно напрежение – между красотата и ужаса, между привличането и отблъскването. Сцената се превръща в лабиринт от светлини и сенки, в който нищо не е такова, каквото изглежда. В сценичния разгул се включват и актьорите Ненчо Костов, Теодор Каракачанов, Недиляна Павлик, Мина Каукова, Катя Иванова, Александра Златева, Александър Кендеров, Матей Мичев, Жанет Керанова, Пепа Манева, Лора Христова, Ванина Йорданова. Автор на сценографията и костюмите е Никола Налбантов, на хореографията и пластиката – Станислав Генадиев, на музиката – Петър Дундаков.
В Сатиричния театър очакват гостуването на спектакъла на режисьора Стоян Радев „Берлин, Берлин“, продукция на Драматичен театър – Пловдив, с участието на актьорите Радина Думанян, Иван Горанов, Тодор Дърлянов, Мария Сотирова, Алексей Кожухаров, Добрин Досев, Ивайло Христов и Красимир Василев. Пиесата на Жералд Сиблерас и Патрик Одекьор през много смях пресъздава мрачната история на комунистическия тоталитарен режим. Действието се развива в разделената германска столица през последните дни преди падането на Берлинската стена, а герои са двама млади влюбени, които искат да избягат на Запад в търсене на свобода, и неизбежните агенти от тайните служби. „Но защо се смеем, след като темата е сериозна? Нашият отговор е: защото смехът лекува и пречиства“, отбелязват от творческия щаб на постановката. „Миналото никога не е просто минало, то присъства в настоящето и в голяма степен определя бъдещето. Заблудата, че лесно можем да се отървем от минали пороци, е най-прекият път към тяхното завръщане отново и отново. Утопията на тоталитарните режими, а те всички си приличат и се пораждат един от друг, е свързана точно с лъжата, че човешката природа може да бъде лесно приучена да служи безрезервно на някоя “благородна идея”. Но животът е много по-богат и по-дълбок, а човекът е трудна за разгадаване загадка. Много често неговите прояви са разочароващи и спасението от собствените му недостатъци изглежда непостижимо. Затова и спасителите-диктатори са решавали проблема, като са унищожавали “проблемните” хора. А истината е, че непроблемни няма“, коментира режисьорът Стоян Радев. „Берлин, Берлин“ е микс между трилър, комедия и историческа драма, в който любовта, желанието за свобода и предателството се сблъскват на фона на един от най-мракобесните периоди в европейската история Сценограф е Никола Тороманов, костюмограф – Елица Георгиева, композитор – Милен Кукошаров. Пиесата е преведена от френски от Снежина Русинова-Здравкова.
За тези два многообещаващи гастрола обаче ще трябва да почакаме до февруари: „Дракула“ ще се играе в София на 1 февруари, а „Берлин, Берлин“ – на 3 февруари. Но в замяна още на 11 януари в „Театро отсам канала“ идва спектакълът „Вечеря с приятели“, продукция на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ – Габрово, но само с „общонационални“ любимци: Асен Блатечки, Мария Сапунджиева, Ненчо Илчев и Кристина Янева, режисьор е проф. Ивайло Христов. Пиесата на Доналд Маргулис, която през 2000 г. печели награда „Пулицър“ за драматургия, разказва историята на две приятелски семейства, изправени пред екзистенциалния въпрос как да продължат живота си, ако ежедневието е надделяло над чувствата. Разбира се, че няма еднозначен отговор. Всеки има право да постъпи както намери за добре. Едни избират „свободата“, други предпочита да „носят кръста“, а трети…тръгват на уроци по пиано. Като се замисли човек, в това има нещо и смешно, и тъжно, каквото е и пиесата на Маргулис, отбелязват от екипа. „Вечеря с приятели“ обхваща период от 12 години, като героите Карън и Гейб и Том и Бет в отделни сцени са представени в различни възрасти и етапи от живота си, което е интересно предизвикатество и за актьорите. През 2001-ва по пиесата на Маргулис НВО създава тв адаптация с Денис Куейд, Анди МакДауъл, Грег Киниър и Тони Колет.
На 15 януари в Младежкия театър ще се играе „Вишнева градина“ от Чехов, спектакъл на Драматично-куклен театър – Враца, поставен от неговия директор, режисьора Владлен Александров. Участват актьорите Росица Огнянова като Любов Андреевна Раневска, Делчо Чолаков като Гаев, Стефан Саръиванов като Лопахин и още Владинелла Кацарска, София Джустрова, Теодор Софрониев, Калин Костадинов и др., а тъй като една от геоините в пиесата трябва да показва фокуси, като магически консултант е ангажиран Ненчо Илчев. „Вишнева градина“ е разказ за дом, който вече не принадлежи на онези, които го обитават, за една градина, в която детството е останало завинаги и която е обречена да бъде загубена. Това е пиеса за промяната, която идва неумолимо и често намира хората неподготвени, за сблъсъка между старите ценности и новия, динамичен свят, между аристократизма на духа и бруталния понякога предприемачески нюх. В центъра стои болезненият въпрос: може ли човек да продължи напред, без да се откаже от спомените, които го определят. Режисьорът Владлен Александров търси пулса на времето в тази творба – едновременно носталгичен и пророчески. Той улавя многозначността на Чеховия текст: едновременно комедия и трагедия, светла песен и прощална въздишка. Спектакълът изгражда мост между миналото и настоящето, между класическата драматургия и съвременното мислене. „Вишнева градина“ е покана към зрителя да съпреживее крехкостта на времето и красотата на мига, който никога не се връща, подсказва режисьорът. И добавя, че градината живее дотогава, докато я носим в себе си.
На 19 януари в театър „Българска армия“ ще можем да гледаме друга продукция на „Драмата“ в Пловдив – Лекция №3 „За силата на словото“ от авторската поредица на Камен Донев „Възгледите на един учител“. Това само по себе си не е новина – Камен Донев по традиция избира за столичен адрес на своите моноспектакли сцената на първия театър, в който е бил щатен актьор: „Армията“. Разбира се, когато не пълни с тях мегапространството на Зала 1 на НДК. С представление № 100 на Лекция №3 „За силата на словото“ актьорът-режисьор-драматург-хореограф отбеляза там Деня на народните будители преди два месеца. „Има едно огънче в човека, което винаги го кара да прави това, което трябва. То не се интересува от логиката, дали е правилно или не, днес ли да го сторя или утре… Това огънче напълно безотговорно и честно просто гори, осветявайки същината на дадения човек. В крайна сметка се оказва, че единствената утеха на човека е добрата дума. Връщайки се назад в живота си, виждаш колко важно е било да бъдеш чут и да чуеш човека срещу теб. Разбираш силата на словото, която е несравнима с която и да било друга сила. Осъзнаваш величието на човешкия дух, издигнал се високо благодарение на словесността“, разсъждава Камен Донев. Послание, което е добро за всяко време на годината… Очаква се, както при всяко изиграване на моноспектакъла, и сега на военната сцена той да има специални гости.
Още един спектакъл на ДКТ – Враца, ще гостува в София в началото на годината: на 28 януари в Театрална работилница „Сфумато“ ще бъде представена най-известната пиеса на френския драматург Жан Жьоне – „Слугините“, във версията на един от асовете на режисьорското поколение, което в момента е в апогея на творческата си сила: Крис Шарков. В един изящно стилизиран будоар актрисите Велина Георгиева, Емона Илиева и София Джустрова ще разиграват обсесии и ще сменят идентичности, прониквайки до най-мрачните гънки на човешката психика, владяна от инстинктите за подчинение и подчиняване. Режисьорът Крис Шарков поднася съвременен, изчистен и напрегнат прочит на класиката на Жан Жьоне от 1947-а, наситен с интензивност и провокация. Преосмисляйки границата между насилен и насилник, спектакълът се спуска към мъглявините на несъзнаваното. Оглежда привидните йерархии, които обитаваме. Сцената се превръща в ритуален жертвеник, а актрисите – в съучастници на публиката в този подреден жест на разпад. Над тази почти перверзна интоксикация прокънтява въпросът: ако получим властта, дали ще бъдем по-добри от онези, които сме мразили? Фактът, че двете слугини постоянно се впускат в ритуални игри, в които едната е „господарка“, а другата иска да я убие, означава, че те биха били същият агресор, ако им се предостави подобна възможност, смята режисьорът. И злото навярно ще се възпроизвежда до безкрай… Историята впрочем е почерпена от реални събития от криминалната хроника в средата на ХХ век.
Ще затворим кръга на най-изкушаващите ранни софийски гастроли пак с продукция на Благоевградския театър, осъществена от режисьора Стайко Мурджев: „Метаморфози“ по Овидий. На 12 февруари и 13 март тя ще бъде представена в театър „Азарян“ (Зала 2) на НДК. Актьорският екип, воден от гост-звездата Калин Врачански, включва Гринго-Богдан Григоров, Мария Манолова, Марин Рангелов, Недиляна Павлик, Лора Христова, Катя Иванова, Димитър Стойнов, Марин Рангелов, Мина Каукова, Константина Георгиева, Пепа Манева, Албена Чобанова, Жанет Керанова, Теодор Куков, Аладин Алиибрахим, Иван Горанов и Теодор Каракачанов. „Метаморфози“ е спектакъл компилация от антични митове, който вниква дълбоко в човешкото съзнание и изследва неговите дебри. Режисьорската интерпретация предизвиква зрителя и възприятията му. Силни естетически образи и въздействаща актьорска игра водят мисълта към вътрешния свят на човека и най-съкровените му преживявания. „Метаморфозата е нещо много особено – тя е най-голямата надежда за нашето време, защото нищо не върви само напред или само назад, всичко се трансформира. И трябва да знаем, че в един момент метаморфозата ни очаква“, отбелязва режисьорът. Мегаспектакълът има награда „Икар 2024“ от Съюза на артистите в България за майсторско техническо осъществяване, както и номинация за „Икар“ в категория „Сценография“ на Никола Налбантов.
В седмицата преди Международния ден на театъра 27 март, когато ще бъде раздадена поредната реколта „Икар“-и, всички постановки, получили номинации, ще се играят в столицата в рамките на превърналия се вече в традиция Софийски театрален салон. Така че предстоят още интригуващи гостувания.
