Спектакълът „Велика“ на режисьора Стайко Мурджев по пиесата на австралийския драматург Тони Макнамара – свободна интерпретация на биографията и управлението на руската императрица Екатерина II, със сигурност е едно от най-добрите неща, възцарявали се по столичните сцени в близките години. „Велика“ има всичко, за да бъде качествен театър от най-висока проба: брилянтен текст, в който действителни факти и авторски инвенции са впрегнати в услуга на едно съвременно виждане за личността във властта и в историята; красиви костюми на фона на разкошна сценография; ироничен режисьорски поглед към реалността в пиесата и желязна работа с актьорите, извадила на бял свят най-доброто от тях. Аплодисменти след всяка отделна сцена от действието и възгласи „Браво!“ за изпълнителката на главната роля Весела Бабинова на финала с поклоните увенчаха премиерата в Малък градски театър „Зад Канала“, навярно така ще е и занапред. Подобна еуфория рядко се случва в родните театри напоследък. А публиката на театър като „Зад канала“ също така рядко греши.
„Велика“ е не съвсем историческа, сатирична черна комедия с елементи на абсурд за възхода на Екатерина II (1729-1796) от редова европейска девойка от обедняла аристократична фамилия до най-дълго управлявалата жена монарх в Русия и един от най-успешните държавници на своята епоха. Героинята на Стайко Мурджев и Весела Бабинова във „Велика“ е същински хамелеон. Започва като чистосърдечна и трептяща тийнейджърка с розова като захарен памук пола и горнище от анцуг, готова във всеки момент да се повдигне на пръсти с кецовете си, само и само да стане по-висока, за да се хареса на бъдещия си съпруг – руския цар Петър III, на когото е обещана. Прелита през състоянието на просветена и интелигентна, ала разочарована и нещастна в семейния си живот млада жена, отвратена от перверзния си лекомислен мъж, за чието отстраняване от трона започва да търси съмишленици по най-присъщия за всяка Ева начин. Обаче с идеята да направи нещо голямо и значимо за страната, която е приела за своя втора родина. За да стигне, след само символично обозначения „антракт“ в представлението, до статуса на циничен диктатор, на захитряла, "зъбата" и хаплива домина, в черно и златно в стил „Версаче“, която в името на властовите си приоритети може да се изправи дори срещу децата си. Но и на тази жена, оказва се, нищо човешко не е чуждо – бронята на свръхуспешния самодържец все пак се пропуква, за да я разкрие непрежалила възможната си голяма любов, пожертвана заради по-„висши“ интереси. Във всички тези етапи на образа изключителната Весела Бабинова се представя с различно нюансирана игра, но неизменно запазва хумора, самоиронията и забележителния чар на изпълнението си.
Отличният Богдан Бухалов е напълно правдоподобен Петър III – налудничав, разлигавен до гротеска, безцеремонен с жена си и…свикнал да нарича половите органи с истинските им имена (да, езикът в специално направения за спектакъла превод на Любов Костова наистина никак не си поплюва). На обичайното си високо ниво е Леонид Йовчев като граф Орлов, тук наричан Орло – първият фаворит на Екатерина, на когото тя казва „Хвърлила съм ти око!“, но намира в него не толкова партньор за леглото, колкото…брат за преврат. Първите уроци по прелъстяване и политика бъдещата Велика получава от своята френска прислужница Мариел – интересно превъплъщение на Каталин Старейшинска. Христина Джурова и Александър Карасански са Натали и Диди – дъщерята и синът на Екатерина, първата с тенденция да обърне страната към православните ценности за сметка на светските, вторият – очевидно увлечен по празния живот и лова, съответно смятани от майка им за неподходящи да продължат делото й. Младият Александър Кендеров е очарователният Хермес, неизживяната напълно любов на императрицата, който се връща в живота на дъщеря й като Вал… С роли в антуража са още Свежен Младенов, Стоян Младенов, Георги Кацарски.
Макар че пиесата е създадена през 2008 г., в спектакъла се усещат саркастични препратки, сякаш намислени за днешния ден: младата Екатерина повръща всяка сутрин, щом се сети, че е в Русия; "Орло" мрази войната и улиците да са изпълнени със сакати мъже; не само императрицата, но и цяла Русия сякаш е омъжена за императора психопат – именно подобен мотив, свързан директно с Путин, имаше и в "Хага" на Саша Денисова. Преврат е ключова дума, парола за промяна в Русия (да не кажем „пуч“), а руската мечка често е символ на осъществяването на тази промяна по най-брутален начин – с наемни убийства и терор. Конфликтите във „Велика“, разбира се, освен със злободневен подтекст, са и вечни – между любов и дълг, между свобода и власт, между разум и чувства, между поколенията… И на сцената са представени остроумно и със закачливо намигване. А Екатерина накрая е категорична, че ще има още много работа в тази държава и в този свят...
Великолепието от сценография и костюми в спектакъла е дело на Никола Налбантов, музиката е на Петър Дундаков, хореографията – на Ангелина Гаврилова. Следващите представления на „Велика“ в обновения след ремонт МГТ „Зад канала“ са на 13 и 29 ноември.
Австралийският драматург Тони Макнамара е роден през 1967 г. Работил е по сценариите на филмите на Йоргос Лантимос "Фаворитката" и „Клети създания“, като е номиниран за награда „Оскар“ за най-добър оригинален сценарий за първия и за най-добър адаптиран сценарий за втория. За телевизията създава комедийно-драматичния сериал The Great (2020–2023) за живота на Екатерина Велика с участието на Ел Фанинг и Никълъс Холт в главните роли. Премиерата е по тв канала Hulu. Сериалът е базиран на неговата пиеса за Екатерина, чиято премиера е в Сидни през 2008-а. Макнамара е направил и филмова адаптация на пиесата.
