Тя рисува с талантлива ръка, уменията ѝ от НАТФИЗ ѝ помагат да разиграе куклите в сюжети от вълшебни приказки или да помага с тях на срамежливи хлапета да превъзмогнат страховте си и да се отпуснат, солистка е в куп мюзикъли и детски спектакли в Операта, а пластичната ѝ култура често ѝ отваря място и сред балета. За равновесие, към артистичните занимания е прибавила и усърдно придобита диплома по международни икономически отношения от УНСС. Как на крехките 25 успява да съвмести всичко? „Като има желание – има и начин. Когато нещо ми е интересно и се захвана с него, не се отказвам. А ми е интересно да правя различни работи“, обяснява. От няколко седмици младата актриса Иоанна-Микаела Димитрова посреща още едно предизвикателство: тя е новата „стюардеса“ от прогнозата за времето на телевизия Bulgaria ON AIR.
Освен на природно любопиство и търсачески дух тази почти ренесансова поливалентност може би се дължи и на артистичните италиански гени на красавицата. Нейният прадядо Микеланджело (не Буонароти, но негов закъснял с няколко столетия колега) е
скулптор, който пристига в София в началото на ХХ век
заедно с група свои сънародници, за да работи по барелефите от вътрешната украса на катедралния храм „Св. Александър Невски“. Той се жени за българка и семейството остава да живее у нас, а след време синът им – брат на бабата на Иоанна-Микаела, заминава да следва в Италия и на свой ред се задомява там. Това е бащата на нейните тамошни роднини – чичо, леля, братовчеди… Така единият клон на рода е на Балканите, другият – на Апенините, но по два пъти годишно си гостуват и продължават да са си близки, разказва Иоанна-Микаела. Тя носи в името си първата буква на прадядо си Микеланджело, така както я носи и брат ѝ – артистът от Музикалния театър Георги-Маноел Димитров.
Всички от италианската фамилия са банкери и финансисти в Милано, но вуйчо ѝ Марко също има влечение към изкуството: за удоволствие се занимава с театър, оценява и купува картини.
Мики, както я наричат нейните приятели, още от 3-годишна започва с художеството: баба ѝ и дядо ѝ забелязват, че има талант, и я записват в школа по рисуване. После пък родителите – икономисти с широк кръгозор от интереси, я насочват към актьорската школа на Бончо Урумов и Светослав Добрев в „Сълза и смях“, защото е прекалено стеснителна, та да се „поочупи“ малко. „Когато започнах в тази школа, бях най-малката там. Веднъж на една наша репетиция на „Сън в лятна нощ“ от Шекспир
дойде да ни гледа Явор Гърдев, не ни казаха защо
но накрая ми съобщиха, че ме е харесал за една своя постановка в Театър 199 – „Пухеният“, връща лентата младата актриса.
Този спектакъл с Пенко Господинов, Стоян Радев и Михаил Мутафов в главните роли тръгва към столицата от Варненския театър. Във Варна в него е играло друго момиченце, но то междувременно е пораснало и режисьорът избира Мики за софийската премиера, когато премества спектакъла тук. И тя изкарва в него цели 8 сезона. Тъй като пиесата на Мартин Макдона е доста травмираща – в нея става въпрос за насилие над деца, за кошмари, родени в най-мрачните гънки на човешкото подсъзнание – в началото дори не ѝ дават да гледа цялото представление: просто трябва да влезе, да си изиграе само своята сцена и да си излезе. „Бях на 10 години и не съм го възприемала като нещо шокиращо, защото всички актьори и целият екип на театъра се държаха
страхотно с мен и моите спомени са много хубави“, споделя г-ца Димитрова. Тя с умиление си спомня как при гостуването на спектакъла на един от големите фестивали успяла да изведе Пенко Господинов от сцената, когато той изгубил ориентация в непознатата обстановка. „Тази рязка промяна от прожекторите на сцената към тъмнината зад нея го заслепи и щеше да се удари. Аз стоях отстрани и като видях това, изтичах да му помогна“, казва Йоанна, която и до днес има топла връзка с всичките си колеги от своето бойно кръщение в големия театър.
След като завършва куклено актьорско майсторство в класа на проф. Румен Рачев и доц. Боряна Георгиева в НАТФИЗ, Иоанна-Микаела попада и в „Хъшове“ в Народния – най-големия магнит за зрители от всякакви възрасти в продължение на години. По онова време я вземат за 6 месеца на работа в първата ни трупа по национална програма „Старт на кариерата“ за заетост на младежи в областта на културата и режисьорът Александър
Морфов я включва в спектакъла като госпожица от Браила
„Той е състудент на моите пропадаватели в НАТФИЗ, а неговият спектакъл си е учебник за добър театър. Репетициите се превръщаха в нещо като лекции специално за нас, няколкото току-що завършили актьори“, разказва тя. Остава в представлението много повече от определената половин година – докато новият директор не сваля култовата постановка от афиша…
Точно в онзи период от Софийската опера търсят куклена актриса за един свой нов спектакъл – „Карнавалът на животните“ по музика на Камий Сен-Санс, и се свързат с нея чрез брат ѝ – солист в Музикалния театър, за да я поканят да участва. И момичето тръгва на вокални уроци, макар да е пяла и преди – в църковния хор, дирижиран от нейната преподавателка по пиано в Академията. След като се представя отлично в премиерата на „Карнавалът…“, режисьорката Юлия Кръстева я ангажира и в другите си постановки от детската програма: „Вълшебната флейта“, „Трите прасенца“, „Концерти за бебоци“, новия мюзикъл в афиша „Матилда“ по известния роман на Роалд Дал…
Междувременно Иоанна-Микаела не престава да води и курс куклотерапия за деца с поведенчески проблеми – прекалено свенливи, раздразнителни, хиперактивни. Магистратурата, която защитава, е свързана именно с терапевтичния куклен театър и тя никога няма да забрави една от първите си пациентки: момиченце, което е толкова срамежливо, че отказва да говори. Заради него Мики влиза в образите на всички възможни принцеси, за които се сеща, двете пишат приказки и заедно правят кукли, докато спечели доверието на малката и отключи заключеното в нея.
Втората ѝ магистратура – по международни икономически отношения в УНСС, също не се оказва проблем, макар актрисата да се притеснява малко, че не е учила за бакалавър в тая сфера, толкова различна от
изкуството. Преподаватели и колеги не само ѝ подават ръка, но дори я номинират за наградата „Студент на годината“ в категория „Талант“.
Иоанна-Микаела Димитрова смята за щастливи срещите с всички свои преподаватели дотук: още от школата по рисуване, през 22-ро СОУ, НАТФИЗ, Икономическия – всеки от тях ѝ е дал нещо, което ѝ е останало. Благодарна е и на много колеги, с които е работила. Първият, когото споменава, е
Леонид Йовчев, чиято партньорка е в „Последният вампир на София“
– експериментален късометражен филм, и неговото продължение „Нощни истории с вампири“. „Когато ме поканиха да играя в този филм, не знаех кой ще е вампирът. И като ми казаха, че е Лео, първоначално се стреснах, защото той е известен актьор, опасявах се дали ще се сработим. Но като си поговорихме на живо, видях колко добър човек е, как помага на екипа, колко е мил, освен че е и суперталантлив. Той ме вдъхновява“, не крие Иоанна. За Пенко Господинов и Стоян Радев от „Пухеният“ също говори със суперлативи.
И така, след роли в сериалите „Откраднат живот“ и „Ягодова луна“, след участия в музикални клипове и реклами, идва и следващото екранно превъплъщение на красивата Иоанна-Микаела: като новото лице на прогнозата за времето по Bulgaria ON AIR. И това не е случаен късмет, а логична поява, която тя подработва още в училищните си години: „В 22-ро СОУ имахме клуб по журналистика и Чавдар Стойчевски от БНТ ни беше преподавател. Той ни водеше в различни тв студиа, правехме репортажи и така се запалих. А преди 2 години имах възможност да отида на студентски стаж в телевизия Bulgaria ON AIR и тогава даже конкретно ми показаха как се пишат прогнози за времето, как се редактира информацията, получена от синоптика. И ето, че сега започнах и работа там“.
Макар че лятото е към края си, момичето от прогнозата ни обещава усмихнато време. Да предвидиш утрешния ден е лесно. Но каква прогноза ще даде Иоанна-Микаела за себе си и своя живот след 10 години? „Ами…да играя на сцена, в различни театри и да се снимам във филми и сериали. Да се занимавам със същите неща, с които се занимавам сега, но и с още повече. И да присъства изкуството, и това, за което съм учила, все още да го практикувам“. Дано се сбъдне.
