Медия без
политическа реклама

„Джъмпи“, или шеметната средна възраст на жените

Спектакълът на Стоян Радев в МГТ „Зад канала“ изследва драмите на поколението 50+ в сблъсък с децата им тийнейджъри

04 Ноем. 2023
Актрисата Василена Атанасова извайва в "Джъмпи" поредна впечатляваща роля.
Иван Дончев
Актрисата Василена Атанасова извайва в "Джъмпи" поредна впечатляваща роля.

Поколенческите конфликти, неразбирането и отчуждението между родители и деца, изключването на жената над 50 от всевъзможни социални и любовни рейтинги, неведението на тийнейджърите в първите им опити със сексуалните връзки – така в резюме можем да набележим проблематиката в „Джъмпи“, пиеса на съвременната британска авторка Ейприл де Анджелис, поставена в Малък градски театър „Зад канала“ от режисьора Стоян Радев.

Действието в „Джъмпи“ се завихря в бърз ритъм в дома на Хилъри и Марк – обикновени съпрузи на средна възраст (актьорите Василена Атанасова и Емил Котев), запазили донякъде топлотата помежду си, но не и някогашната пламенност. Инфарктност в битието им внася порасналата дъщеря красавица Тили (Сара Драгулева), която мисли повече за купони и гаджета, отколкото за предстоящото дипломиране, но по принцип не е лошо и безотговорно момиче, колкото и да се прави на нахакан непукист. Домът на това редово семейство е винаги отворен за приятеля на Тили (Александър Карасански) и неговите родители (Леонид Йовчев и Христина Караиванова), за бременната й съученичка (Ивана Крумова), за другия й приятел (Стоян Младенов), който (уж) я подготвя за изпитите, за приятелката на Хилъри, Франсис – застаряваща сексбомба (Жени Александрова-Лечева), обезпокоена не на шега от напредването на годините…

Цялото това шумно дефиле преминава през ежедневието и сърцето на домакинята – състрадателната, емпатична и много симпатична Хилъри, която е емоционалният център на историята. В шеметната атмосфера на хаос около тази жена, силно напомняща за Кейт Флетчър от романа „Средна възраст“ на друга именита британка, писателката Маргарет Драбъл, всеки е някак преизпълнен със себе си, само Хилъри има сърце за всички. При това, и тя е заплашена от безработица в поредните социални трусове, и на нея не са чужди любовните трепети, които идват без да ги е търсила, но и без да ги пъди. Виталният характер на някогашната активистка от военната база „Гринъм Комън“, въпреки всичко, я прави стожер на миниатюрната общност. Особено драматични са отношенията с дъщеря й: Хилари хем иска да е контролираща, хем да е разбираща, да се приобщи към интересите и света на Тили, но пък и да е строга, ала цялата й педагогика крушира в обезоръжаващата я обич към момичето. А може би тъкмо в това е силата й. Преминавайки за час и половина през целия спектър от чувства, които владеят една жена с толкова разбъркан и шарен живот, Василена Атанасова прави поредна заявка за театрална награда, демонстрирайки за n-ти път, че не е само майсторка на ефектни поддържащи роли, а е тяга за целия спектакъл. Психологически точна и убедителна е Сара Драгулева като Тили, която прави чудесен дебют на сцената на МГТ „Зад канала“, след като покори зрителите със значима драматична роля като барманката Гери в тв сериала „Братя“. Почти неузнаваема зад тъмните очила и дръзкото секси поведение е Жени Александрова-Лечева, която създава характерен образ на вечно неудовлетворена светска лъвица. Мъжете в този преобладаващо женски свят са по-меки и безволеви, присъдена им е подчинена роля в него и те отлично я интерпретират без претенции за лидерство. Както винаги, изненадващ е Леонид Йовчев – този път като слабохарактерен и разглезен актьор, който „не може да обуздае по поръчка сексапила“, който си мисли, че притежава.

„Джъмпи“ в режисурата на Стоян Радев е честен и проникновен психологически театър, реализиран с много топлота и чувство за хумор, на моменти рискуващ а-ха - а-ха да заоре в битова конкретика, но не го прави, благодарение на универсално валидната, вълнуваща история, в която може да се припознае всеки – жена или мъж, родител или дете. И, разбира се, благодарение на чудесната игра, фино извлечена от Радев от най-доброто, което притежават актьорите му в професионалната си палитра. „Номинираният за престижната награда "Лоурънс Оливие" текст предоставя рядка възможност за ярки актьорски превъплъщения, в които комичното и драматичното се преплитат, а крайностите не са хиперболизирани, защото произтичат достоверно от самия живот. Динамична и гротескно смешна като съвремието ни, историята докосва и вълнува, като с находчива откровеност и неочаквана нежност говори за любов, секс, възпитание, загриженост, младост, остаряване, перспектива, безпътица и надежда“, казва Стоян Радев.

А кой е Джъмпи? Освен че на жаргон, както обяснява режисьорът, това може да означава „изтрещял“, каквито повече или по-малко са всички герои в спектакъла, Джъмпи е и нещо друго. Какво точно е, разбираме чак на финала, макар да е било през цялото време пред очите ни, подобно на пътните чанти, с които ще си замине детството. Сценографията е на Никола Тороманов, музиката – на Михаил Шишков.

Следващите представления са на 10 и 26 ноември, 9 и 19 декември.