Прочутият френско-белгийски писател и драматург Ерик-Еманюел Шмит аплодира снощи в Народния театър актрисата Биляна Петринска в световната премиера на моноспектакъла "Ария на съперницата", създаден по неговия роман, посветен на оперната дива Мария Калас през погледана нейна въображаема конкурентка в оперния свят. Драматизацията на текста авторът е направил лично за българската постановка. Режисьор на моноспектакъла е Стоян Радев. Преводът е на Снежина Русинова-Здравкова, която също има немалък личен принос за гостуването на Шмит у нас.
"Вчера беше вълнуващ ден за Народния театър. Имахме огромната привилегия наш гост да бъде Ерик-Еманюел Шмит. Той пристигна в София, специално за първата сценична среща на публиката с най-новия му текст... След финала на спектакъла "Ария на съперницата" залата дълго аплодира екипа, а самият Шмит остана, за да поздрави лично директора Васил Василев, Биляна, Стоян и целия екип. Благодарим на всички, които споделиха този празник с нас", написаха от първата ни трупа в своята официална страница във Фейсбук.
"Мога само да благодаря на Вселената!... Ерик-Еманюел Шмит, за мен беше чест! Велико бе усещането да сте в залата и да чуя вашата висока оценка за работата ни!", е част от посланието на актрисата Биляна Петринска.
"Като прекараш време в личен разговор с Ерик-Еманюел Шмит, разбираш, че текстовете му и той са едно и също - тази иронична лекота, чар, искра и усмивка, с която се обсъжда сериозното и дълбокото", отбеляза режисьорът Стоян Радев в своя профил в социалната мрежа.
Днес Шмит се срещна с част от своята българска аудитория в дискусия във Френския институт в София по повод на представлението и на излизането на петия том от неговата литературна поредица "Пътуване във времето" - "Двете царства". Модератор на разговора бе Саня Табакова от "Леге Артист" - издателството на произведението, преведено на български от Зорница Китинска.
Имам чувството, че в живота си съм станал свидетел на няколко революции, каза Ерик-Еманюел Шмит. Поредицата на писателя „Пътуване във времето“ изследва историята на човечеството през очите на четирима безсмъртни герои. „Желанието за единство прекосява цялата поредица, която пиша. Обикновено историческите романи са национални. Това, което аз пиша, е транснационално и обединява човечеството. В целия този труд съм вложил една моя мечта – всеки читател да може да намери корените си в едно общо човечество без разделение“, сподели авторът, цитиран от БТА.
„Колкото повече върви напред човечеството, толкова по-бързо се движи историята“, коментира Шмит. Той обясни, че в неговите книги безсмъртието не е представено като дар. То е тежест, бреме, защото героите събират все повече белези от рани, раздели и изоставяния. „Мечтата ми е, когато читателят затвори последната страница на книгата, да си каже: „Какво щастие, че съм смъртен!“. Чрез тази поредица се опитвам да приема вътрешно състоянието на човека, а не както Илон Мъск и хората от Силициевата долина, които се опитват да променят човека и да го направят безсмъртен. Искам да приема човешкия живот такъв, какъвто е“, посочи Ерик-Еманюел Шмит.
Той обясни, че след завършването на всеки роман от поредицата „Пътуване във времето“, текстът се чете от двама университетски преподаватели по история. „Всички историци, които работят по този начин върху текста, ми казват колко са щастливи да се потопят в човешката страна на историята, в тази чувствителност, до която като учени им е забранено да се докоснат. Писателят може да си позволи нещо, което историците не могат - той като автор може да направи хронология на човешкото щастие“, разказа авторът.
„За мен посланието за обединение на човечеството е много вълнуващо. Ако целия свят прочете поредицата, ако всеки намери своите корени в нея, сякаш става едно цяло, един човек, от което сега имаме ужасно голяма нужда“, обобщи издателят Саня Табакова.
