Дълги години чудото на икономическото развитие на Китай се смяташе за катастрофално бедствие за околната среда, но страната постига растеж, като защитава природата и намалява въглеродния отпечатък.
В сърцето на Китай се разгръща един от най-амбициозните екологични проекти в човешката история - т.нар. "Зелена стена" или "Трите северни защитни горски пояса". Проектът стартира още през 1978 г., за да спре настъплението на пустините Гоби и Такламакан чрез създаването на огромен зелен пояс, който да промени облика на цял континент.
Идеята обхваща площ от
над 30 милиона хектара засадени дървета.
Резултатите са впечатляващи - към настоящата 2025 г., горската покривка в Китай е достигнала 25%, докато през 1978 г. е само 10%.
Зеленият пояс около пустинята Такламакан (наричана още и Морето на смъртта) вече се простира на 3046 км. Той е най-дългата зелена екологична бариера в света.
Използването на новите технологични възможности на дигиталната и цифрова ера са в основата на природното преобразяване. Изградена е огромна соларна инсталация т. нар. "Слънчева велика стена". В изпълнението на проекта е заложено до 2030 г. да се генерира 100 гигавата чиста енергия. Фотоволтаичните панели служат като физически бариери и естествен щит срещу пясъчните бури и помагат за задържане на влагата, която е в основата на поддържането на растителните насаждения.
За точно и актуално заснемане и прецизно картографиране се използват лазерни дронове. Те са приспособени с термални и мултиспектрални камери и всекидневно следят състоянието на насаждението. Тези
високотехнологични "градинари"
са оборудвани с най-модерните постижения на изкуствения интелект. Всеки дрон носи специално разработени капсули със семена, покрити с хранителен гел, който повишава с 60% шансовете му на покълване.
Изкуственият интелект управлява всички дейности и процеси. Различните му алгоритми анализират данните в реално време, като обръщат внимание на всички фактори - от състава на почвата до ветровете. След изчисления се определя не само точно къде да е посадено всяко семе или фиданка, но и най-подходящият момент. С помощта на изкуствения интелект се създава "здравна карта" на всяко насаждение и при първи признаци на проблеми - недостиг на вода, вредител или заболяване, се изпраща сигнал за аномалия по системата.
В центъра на проекта е централизирана платформа с изкуствен интелект, която обработва огромни масиви от данни от сателити, наземни сензори и метеорологични станции. Роботизирани системи, криптирани с блокчейн данни гарантират истинността и неманипулираността им.
Внедрени са автоматизирани системи за капково напояване, чиито сензори следят влажността на почвата и оптимизират разхода на вода. В това негостоприемно място в света, всяка капка вода е от значение. Тя се доставя директно до корените на растенията.
Умните устройства правят измерване на температурата
и са в основата в борбата с вредители и насекоми. Използват се дори умни системи за събиране на роса. Вградени са много функционални интелигентни устройства, които включват капани за насекоми и проследяване на данните за времето в реално време. С прецизно дигитално управление се достига до 15% намаление на потребление на вода, 30% по-малко употреба на пестици и 24% по-малко наторяване. Всички данни от сензори се измерват в реално време.
Въпреки всички изброени технологични предизвикателства, може би най-голямото е социалното. Оказва се изключително трудно да се убедят местните общини да участват в проекта. Решението е "зелена" заетост, където местните жители получават не само работно място, но и обучение със съвременни и модерни селскостопански техники, които водят до развитие на устойчиво земеделие.
Една от най-интересните иновации, при реализирането на мегапроекта, е комбинирането на соларни панели със земеделие.
Опитът на Китай служи като модел за залесяване на други страни в Азия и Африка, като споделя техническа помощ и стратегии за укрепване на пясъците.
Смелото начинание продължава да се развива, въпреки новите предизвикателства с климатичните промени. Китайските учени създават генетично модифицирани дървесни видове, които са по-устойчиви на суша, нови начини за намаляване на въглеродния диоксид и усъвършенстват системи за управление на водните ресурси.
До 2050 г. проектът "Зелена стена" трябва да е завършен - най-големият изкуствен горски пояс.
*Д-р Теодора Личева е експерт по национална и международна сигурност, преподавател в НБУ.
