Медия без
политическа реклама

Балкански театрален фестивал събира Дракула, Медея и Екатерина Велика

Четвъртото издание на форума в Благоевград представя водещи трупи от Сърбия, Румъния, Северна Македония и България

Днес, 15:58
Койна Русева в "Дракула" на ДТ "Никола Вапцаров" - БЛагоевград.
Иван Дончев
Койна Русева в "Дракула" на ДТ "Никола Вапцаров" - БЛагоевград.

Четвъртото издание на Балканския театрален фестивал в Благоевград ще събере от 1 до 7 ноември в Драматичен театър „Никола Вапцаров“ водещи трупи от Сърбия, Румъния, Северна Македония и България. През последните три години фестивалът утвърди града като територия на културен диалог и сега дава пространство за дръзки сценични експерименти, подбрани след взискателна селекция.

Ставайки за седмица отворена сцена за модерния европейски театър, форумът включва спектакли на изключителни режисьори като Йерней Лоренци, Деклан Донелан, Стайко Мурджев, Андраш Урбан, Кендрим Рияни и др. – с по едно представление всяка вечер. Този формат позволява на публиката да се срещне отблизо с различни театрални езици и силни национални школи, а на екипите – да реализират сложни технически решения и мащабни сценографии, посочват организаторите на събитието. Публиката ще види смели прочити на класически и съвременни текстове и режисьорски почерци, които чертаят картата на днешния балкански и европейски театър.

Фестивалът започва на 1 ноември с празнично откриване на площад „Георги Измирлиев“ (19.00 ч., вход свободен), а в 20.00 голямото събитие за вечерта е „Евангелие по Ф. М. Достоевски“ – мащабен спектакъл на словенския режисьор Йерней Лоренци със Сръбския народен театър. Постановката превръща света на Достоевски в силно духовно и сетивно преживяване, в което човешкото страдание, вярата и осъзнаването се сливат в сценичен ритуал. „Евангелие по Ф. М. Достоевски“ е театър, който диша, пулсира и докосва най-дълбоките пластове на човешкото съзнание, отбелязва критиката за спектакъла. Той е поетична сценична мозайка, която преплита ключови мотиви и фрагменти от творчеството на Достоевски ("Престъпление и наказание“, "Братя Карамазови“, "Бесове“, "Унижените и оскърбените“). Йерней Лоренци – един от знаковите европейски режисьори, превръща текста в сценичен ритуал – вместо да „играят“ персонажи, актьорите разказват и преживяват техните истории, като канят зрителя в пространство на осъзнаване, вяра и съпричастност.

На 2 ноември (19.00 ч.) домакините от ДТ „Никола Вапцаров“ – Благоевград, ще покажат най-новото заглавие в репертоара си: „Дракула“ по романа на Брам Стокър с режисьор Стайко Мурджев. Това е визуално мощен и драматургично дързък прочит на класиката с впечатляващото участие на актрисата Койна Русева, която, след като се превъплъти във Воланд от Майстора и Маргарита“ по Булгаков, сега отново влиза в мъжки образи – на Дракула и проф. Ван Хелсинг. Решението на режисьора двете коренно противоположни роли да се играят от една актриса е желанието за размисъл върху дуализма в човешката природа. Спектакълът на Стайко Мурджев преосмисля мита отвъд готическата легенда и го превръща в съвременен сблъсък между светлина и мрак в човешката душа. Спектакълът изследва властта на желанието, изкушението да владееш и да се подчиниш и онази тънка граница, от която любовта прелива в обсебване. Сцената е лабиринт от светлини и сенки, където всяка среща е двубой, а тайните са оръжия. Тук „чудовището“ е архетип – огледало на нашите страхове и копнежи, едновременно хищник и жертва. На сцената на Койна партнират Теодор Каракачанов, Ненчо Костов и др.

На 3 ноември (19.00 ч.) идва срещата с още едно световно име: британския режисьор Деклан Донелан (съосновател на трупата Cheek by Jowl, носител на награди „Оливие“, „Златен лъв“ от Венеция, „Станиславски“ др.) и неговата „Медея“ по Еврипид, реализирана с екип на Народен театър „Иван Вазов“. Спектакълът изследва пределите на любовта и отмъщението с впечатляващата актьорска игра на Радина Кърджилова – Медея, и партньорите й Велислав Павлов – Язон, Валентин Ганев – Креон, Асен Данков – Егей, и др. „Медея“ разказва древния мит като съвременна човешка драма. Донелан поставя спектакъла с майсторски минимализъм, а публиката е качена на сцената с функцията на граждани на Коринт – свидетели на сблъсъка между унижение, любов, власт и отмъщение. Това не е „мит за чудовище“, а поглед към истинска жена, изправена пред невъзможен избор. За превъплъщението си Радина Кърджилова е номинирана за „Икар 2025“ за водеща женска роля.

На 4 ноември (19.00) сцената поема дъха на съвременната европейска проза: „Кой уби баща ми?“ по романа на Едуар Луи с режисьор Андрей Мъджери – гостуване на театър „Метрополис“ от Букурещ. Ще видим лична, социална и политическа изповед за болезнената връзка между баща и син, за срама и мълчанието, тежащи между тях, която няма да остави никого безучастен. Режисьорът изгражда сцената като спортна зала – арена, на която физическата издръжливост среща емоционалната безпомощност. С документална честност, със специфична поетика спектакълът задава въпроса какво всъщност „убива“ бащата – системата, обществото или собствените ни избори. За постановката си Андрей Мъджери е отличен с награда UNITER 2024 за най-добра режисура.

На 5 ноември (19.00 ч.) Турският театър – Скопие, представя „Слепците“ по Морис Метерлинк на режисьора Кендрим Рияни – силен, образен спектакъл, който пита как виждаме, когато тъмнината е навсякъде. „Слепците“ е сценична интерпретация на класическата символистична пиеса на Морис Метерлинк – притча за човешкото състояние, страх и надежда в свят, където светлината отсъства. Група слепи хора са изоставени насред непознато място, без водач и без ориентир. Те търсят пътя към спасението, изправени пред собствената си безпомощност и тъмнината – външна и вътрешна. Режисьорът Кендрим Рияни вплита в постановката мотиви от книгата „В името на идентичността“ на Амин Маалуф, превръщайки класическия текст в съвременна алегория за човешката несигурност, вярата и нуждата от посока в един фрагментиран свят.

На 6 ноември (19.00 ч.) Малък градски театър „Зад канала“ ще гостува с „Велика“ от Тони Макнамара, отново постановка на Стайко Мурджев – остроумен, бляскав и провокативен поглед към властта, амбицията и удоволствието. Прекрасната Весела Бабинова ще влезе в ролята на Екатерина Велика – една от най-влиятелните и противоречиви фигури в руската история. На сцената ще бъдат още актьорите Богдан Бухалов, Свежен Младенов, Христина Джурова, Каталин Старейшинска, Леонид Йовчев и др. Спектакълът по мотиви от пиесата The Great, вдъхнтовила култовия едноименен сериал, преплита нейния житейски път – от чужденка, навлязла дълбоко в руската политика, до могъща владетелка – с абсурд, сатира и драматични сблъсъци. Премиерата ще се състои на 30 октомври в реновирания Малък градски театър "Зад канала", а няколко дни след това спектакълът ще стане част от основната програма на Балканския театрален фестивал.

Финал на форума 7 ноември (19.00 ч.) ще сложи „Жената на Хасан ага“ с режисьор Андраш Урбан. Гостуването на Театъра на Нови Сад – Сърбия, е експлозивна сценична версия на известната южнославянска легенда за жената, изоставена от своя съпруг, която разтърсва с темпото, енергията и ансамбъла си. „Жената на Хасан Ага“ е притча за чест, вина и достойнство. Постановката на режисьора Андраш Урбан пренася класическата поема в съвременен театрален контекст, където присъстват традицията, патриархалният морал и болката от разпадането на любота. Изключителната музика на Ирена Попович Драгович и силното актьорско присъствие превръщат спектакъла в мощен ритуал за памет и прошка, в който гласът на жената се издига над вековете. Изпълнителката на главната роля – Марта Берес, е лауреат на няколко фестивални награди за представянето си.

Режисьорката Маргарита Мачева – директор на ДТ „Никола Вапцаров“ напомня: „Селекцията е сериозна, местата са ограничени и традиционно се изчерпват бързо – планирайте навреме.“ За част от гостуващите продукции се прилага специална фестивална ценова политика. Всички чуждоезични спектакли са със субтитри на български (за избрани заглавия – и на английски), така че публиката да получи пълноценен театрален опит.

Последвайте ни и в google news бутон

Още новини по темата